Контролираният вот на местните избори е бил 8 на сто

Контролираният вот на местните избори е бил 8 на сто

Средната оценката за организацията и провеждането на местните избори е 3.28 по шестобалната система, а най-големият проблем е купеният вот, сочат данни от проучване на социологическата агенция "Маркет линкс". Друго изследване - на катедра "Политология" към СУ "Св. Климент охридски" сочи, че на 13.1 на сто от интервюираните им е предлагано да гласуват срещу някаква оферта.

На пресконференция Добромир Живков от "Маркет линкс" представи данните от национално-представително изследване на социологическата агенция с пряко лично интервю в дома на респондента. Моделът на извадката е квотен, а обемът е 1004 човека. Изследването е проведено в средата на декември.

Според българите оценката за организацията и провеждането на местните избори през миналата година е средно 3.28. Отлична оценка са дала 1.6 на сто от запитаните, а 23.9 на сто са писали двойка. Тройки са дали 28.7 на сто, а четворки са поставили 29.8 на сто от запитаните.

Половината анкетирани са посочили контролирания и купен вот като най-съществения проблем в изборния процес. Освен това около 40 на сто отбелязват като проблем сложността на гласуването и общата организация на изборния процес. Едва 9 на сто не смятат, че е имало проблеми.

Според проучването, контролираният и купеният вот в много по-голяма степен са проблем на по-малките населени места, особено по селата. 64 процента от запитаните смятат, че този вот силно изкривява реалните изборни резултати, а институциите носят основната отговорност за преодоляване на проблема, според над 60 на сто от запитаните. Българите смятат, че около 40 процента от гласуването на последните местни избори е било в някаква степен зависимо от контролиран вот. Експертите обаче са на мнение, че този резултат е преекспониран заради редица фактори.

Между 240 хил. и 300 хил. българи са продали гласа си на отминалите местни избори. Това показват пък изчисленията на политолога от Софийския университет Стойчо Стойчев на базата на национално представително изследване. То е проведено след изборите от студенти от СУ.

От реално гласувалите българи 15.1% казват, че им е бил упражнен натиск. От тях над половината – 54.5%, признават, че са се подали на този натиск и са дали контролиран вот. 18 на сто формално са се съгласили, но после в тъмната сгаичка са действали, както си решат.

Изчисленията, базирани на тези данни, сочат, че този недоброволен вот на отминалите местни избори, е бил около 8%. Повечето наблюдатели още тогава смятаха, че той се движи около 10 на сто, добави Стойчев. Става дума основно обаче за купен вот, контролираният вот много по-трудно може да се регистрира, защото по време на анкетите хората са били много предпазливи и не са споделяли охотно дали са били обект на корпоративен или насилствен вот, уточни политологът.

Така на базата на 3-3.5 млн. гласували се получава, че между 240 и 300 хил. избиратели са упражнили купен вот.

Цената му е доста скромна. Средно това са 41 лв. на глас. Най-често предлаганата сума обаче е още по-ниска - 30 лв. В по-богатите общини вероятно са плащали повече - общините по морето, планинските курорти, там, където има някакви концесии и т. н.

По-податливи гласът им да бъде спазарен са жените, представителите на турското и ромското малцинство, хората без образование и жителите на селата и малките градове.

От данните излиза, че за партиите е по-изгодно да купуват гласове, отколкото да влагат пари в предизборната си кампания, обясни Стойчев.

Той даде пример, че някои наблюдатели обяснявали, че изкривяване на изборните резултати реално няма, защото големите партии купували повече от малките.

"Дори и така, големият проблем е, че политиката се превръща в бизнес. Не става дума за пазарна демокрация, а за покупко-продажба", каза още Стойчев.

От хората, които признават, че им е бил упражняван натиск как да гласуват на местните избори, три четвърти казват, че става дума за пари.

 

Споделяне
Още от България

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?