Контролиращите приватизацията подвеждат обществото

Агенцията за следприватизационен контрол излезе с изявление за пресата, в което се опита да направи обзор на изпълнението на задълженията по приватизационни договори. Частта от страницата на агенцията, където обикновено се публикуват отчети, доклади и статистика е затворена за обработване. Последните новини са там са от по-миналата година (към момента на публикуването на настоящето издание).

Поради липса на възможности за позоваване, тук представям реконструкция на по материали от печата.

Три години след отделянето им в отделна административна структура, контролиращите следприватизационните клаузи в договорите за покупка на бивши предприятия търсят основание за своята работа.

Те пресметнаха, че ангажименти за над 1,1 милиарда лева инвестиции не са изпълнени за период от десет години – от началото на приватизацията през май 1993 г. до края на 2003 г. Според разменния курс на лева към щатския долар от 2002 г. става дума за около 550 милиона долара. Т.е. – за около 13,5% от всички договорени до ден днешен инвестиции, които са на обща стойност от 4,06 милиарда долара. Тези ангажименти не са изпълнени от всеки 5-6 купувач. В зависимост от разменния курс равностойност.

Освен това всеки пети купувач не е изпълнил поети задължения за запазване на заетост. Агенцията смята, че по този начин “не са осигурени 91 896 работни места”. Иначе казано, според агенцията между ¼ и 1/5 от безработицата за 2003 се дължи на неизпълнени ангажименти на купувачи на предприятия.

По този повод тя смята да води около четиристотин дела срещу купувачи, неизпълнили своите ангажименти.

Подвеждащият доклад

“Докладът”, който дори след публикациите в пресата - нормално те би трябвало да се разглеждат като свидетелство за интерес - не е достъпен за всеобщо обозрение в Интернет, е откровено подвеждащ.

Не може да се видят подробностите, защото до него в момента на излизането на вестника от печат няма достъп. Но картината е в общи линии следната.

Първо, само 13-14% неизпълнени ангажименти за инвестиции е всъщност невероятен успех. Сравнението с докладите на Агенцията по приватизация показва, че вероятно направените инвестиции от останалите купувачи значително превишават онова, което не е изпълнено.

Защото за определени периоди основни приватизатори са работническо мениджърски дружества – общо за около 39-40% процента от сделките, а за някои години много повече, например 73-74% от сделките за 1998 г. и около половината от сделките за 1999 г.

Тези процедури са разписани по закон, първоначално от БСП, но приложени от следващото правителство - на СДС. Тези процедури предполагаха инфлация на обещанията в ценовите и неценовите части от договорите. Тъй че цифрите са крайно нереални.

Приватизацията – удобна за ликвидация

Второ, приватизацията е политически удобен процес на ликвидация на около 80 на сто губещи държавни предприятия, създадени да обслужват изкуствените пазари на бившия СИВ и да преработват руски суровини и енергия, за които в крайна сметка не можеше да има пазари. Обстоятелството, че 86,5% от ангажиментите са изпълнени е просто невероятен успех.

Трето, към края на разгледания от агенцията период безработицата започва да намалява. Това става именно благодарение на частния сектор, включително благодарение на приватизираните предприятия, на другите 80 на сто от тях, които работят, намират пазари (които търсят, ценят онова, което произвеждат), плащат и разширяват производството си.

За разлика от други страни, в България няма схема, по която приватизиращите органи да преценяват приноса на новите купувачи в заетостта. В Унгария например цената на предприятието, определена в общия случай на съревнователна основа, се намалява с вноските на работодателите в държавното осигуряване и с пособията по безработица, които новият работодател е спестил на бюджета. Защото в България от онзи период няма съревнователно начало в определянето на цената, съревнованието се излива в неценови обещания. Затова се оказва, че всичките приватизации са в рамките на закона и процедурата, колкото и осъдителни да са на пръв поглед те.

Безсмисленият следприватизационен контрол

Тези особености обезсмислят следприватизационния контрол изобщо. Тази негова особеност е ясна от времето на първия преглед на неговото практикуване през 1999 г., извършен под ръководството на Юлиян Панкув и моя милост. Тогава констатирахме, че:

“приватизиращите органи сами “предизвикват” огромен брой задължения, които изискват контрол.

§         Повечето искания за изменение на договорите изглежда са свързани с намаляване на заетостта. Това е резултат от непоследователната политика на приватизационните органи да включват в приватизационните договори задължения за инвестиции, и в същото време нарастване или поддържане на заетостта. Едновременното увеличаване на заетостта и инвестициите може да стане когато даден специфичен пазар се разширява бързо; при равни други условия, подобряването на технологията води до намаляване на необходимата работна сила.”[1]

Сега се получава, че агенцията всъщност си намира работа, доколкото приватизацията на предприятията е почти на привършек.

Накрая, докладът отклонява и ще отклонява вниманието от раздържавяването изобщо. Той ще бъде цитиран като доказателство на “лошия” характер на частната собственост. А остава много за раздържавяване – като почнеш от БАН и свършиш със земните недра, все активи, върху които държавата продължава да упражнява изключителни права.

---

[1] Повече за следприватизационния контрол и приватизацията може да намерите на страницата на ИПИ в Интернет, включително в предишни издания на този бюлетин.