Корупцията и съдебната система - препятствие по пътя ни към ЕС

5 септември 2001

Европейският парламент прие с мнозинство резолюция по публикувания във вторник доклад за състоянието на преговорите с България за членство в Европейския съюз. Като цяло документът потвърждава силната подкрепа на европейската институция за кандидатурата на България и приветства ентусиазма на българския народ за членство в ЕС.

Политически критерии
Всички основни политически сили в страната подкрепят членството в Европейския съюз и в НАТО, се казва в резолюцията. Предходното българско правителство бе първото пост-комунистическо ръководство, което изпълни целия си 4-годишен мандат и България продължава да изпълнява политическите критерии от Копенхаген, отчита Европейският парламент.

България е положила усилия да изпълни задълженията си по Европейското споразумение и е приложила основните му изисквания без съществени проблеми. Страната е приела и обновена Национална програма за приемане на европейското законодателство, отбелязва резолюцията.

Политически критерии
Въпреки това продължава да се усеща сериозна слабост в държавната администрация като цяло. Съдебната система също остава слаб елемент и нейната реформа е призната за приоритет, но за целта са нужни допълнителни усилия и средства.

Всички законови положения, които определят хомосексуалните отношения като престъпни, следва да се премахнат в съответствие с европейските законови стандарти, настоява Парламентът.

Корупцията продължава да е проблем в България и това подкопава доверието в държавната администрация и в политическия процес, се казва още в резолюцията. Подчертана е нуждата от единна стратегия за нулева толерантност към това явление, която да включва и нови законодателни елементи в областта на финансовия контрол и на публичната прозрачност.

В социален аспект положително се оценява работата на Националния съвет по етническите и демографски въпроси за интегрирането на ромите в българското общество. Необходими са и допълнителни усилия за пълно интегриране на българските граждани от турски произход, като най-важно е решаването на социалните проблеми, като бедността и високата безработица.

Икономически критерии
В икономическата сфера Европейският парламент отчита, че българската икономика е пострадала от отражението на регионалните кризи, но въпреки това страната е постигнала допълнителен напредък по пътя към действащата пазарна икономика и добро равнище на макроикономическа стабилност.

Препоръката обаче е България да продължи да доказва способността си за справяне с конкурентния натиск в ЕС в средносрочен план, както и да приложи приоритетно реформи в областите на социалните услуги и социалната сигурност, борбата с бедността и развитието на национален план за заетостта.

За да се превърне в конкурентна пазарна икономика, България трябва да създаде подходящите условия за трайно развитие на икономиката и за привличане на преки чуждестранни инвестиции, които да осигурят бързи и траен растеж. Освен това страната трябва да продължи да прилага структурните си реформи, подчертава резолюцията.

България е изпреварила повечето други кандидати със създаването на специална агенция по програмата САПАРД, се казва още в документа. От януари 2000 г. страната има достъп до средствата по предприсъединителните програми Фар, ИСПА и САПАРД, но по първата програма трябва да се увеличат способностите за поглъщане на средства. В тази област обаче се налага и да се създаде ефективна система за борба с измамите, както и да се засили вътрешния финансов контрол.

Европейският парламент отбелязва още, че 98 процента от земеделските земи са върнати на собствениците си, но че неясните права на собственост и недостатъчните контрол и правила за използване на земята имат отрицателно влияние върху потенциалното развитие на селскостопанските региони. Резолюцията критикува още липсата на действащ пазар на земята и факта, че банките все още не приемат земята като средство за ипотечно гарантиране на заеми. Страната е призована да засили надзора над използването на горските масиви, както и на своето животинско и растително разнообразие.

Отбелязва се и забавянето на планираното преструктуриране на българския енергиен сектор, като критиките са отправени към липсата на прозрачност в досегашните приватизационни сделки. Европейският парламент напомня на страната, че трябва да приложи подписаното споразумение за закриване на първите четири реактора на АЕЦ Козлодуй, като същевременно изработи постижима и ориентирана към бъдещето екологично съобразена енергийна стратегия, която да задоволява нуждите на българската икономика.

Критерии в областта на законодателството
Резолюцията признава, че България е постигнала известен напредък в пренасянето на европейското екологично законодателство в собствените си закони, но припомня, че оставащите предизвикателства са изключително големи и прилагането на законите в тази сфера си остава проблем.

Необходими са и още усилия в законодателната сфера и в осигуряването на нужните административни структури и ресурси за доближаване на страната до европейското законодателство.

Европейският парламент припомня, че България е приключила преговорите по 10 глави и че вероятно значителен напредък ще бъде постигнат и при шведското и белгийското председателство на ЕС. Страната има амбицията да отвори всички оставащи глави най-късно при испанското председателство.

Заключение
Заключението на документът е оптимистично. България се движи в правилната посока в подготовката си за членство и ще се възползва изцяло от принципа за наваксване, стига новото правителство да приеме нужните строги мерки за ускоряване на напредъка във всички сфери.

В тази светлина Европейският парламент подкрепя изявлението на комисаря Гюнтер Ферхойген от март 2001 г., че датата 2004 г. за приключване на преговорите ни с ЕС е амбициозна, но не и нереалистична.

Брюксел иска да прилагаме еврозаконодателството