Костов обоснова отговорността на властта за атентата в Кербала

Със 111 гласа за срещу 84 против и въздържали се, парламентът прие решението на НДСВ и ДПС за анализ на инцидента в Ирак и периодична оценка на рисковете пред българските мисии извън страната. Както вчера във външната комисия, така и днес решението бе подкрепено само от депутатите на мнозинството, а дясната и лявата опозиция бяха против или се въздържаха.

За първи път от началото на работата на 39-то Народно събрание, бившият премиер Иван Костов се изказа от парламентарната трибуна, обосновавайки политическата отговорност, която управляващите носят заради последиците от терористичния атентат срещу българската база "Индия" в Кербала на 27 декември м.г., при който загинаха петима военнослужещи, а десетки бяха ранени.

Според приетото решение, до един месец външната комисия трябва да представи на парламента становище по действията на компетентните органи във връзка с инцидента в Кербала. Парламентът задължава министрите на отбраната и на външните работи Николай Свинаров и Соломон Паси периодично да информират външната комисия за всички български мисии зад граница, а правителството - да работи за по-голямата роля на ООН и на НАТО в стабилизирането на Ирак.

Мнозинството отхвърли почти идентичното решение на БСП, основната разлика в което е, че набляга и на оценка и препоръки за втория български контингент, който вече е в Кербала.

Народното събрание е длъжно, доколкото му е възможно, с решението да неутрализира нарастващите рискове пред военните ни в Кербала, заяви в първата си реч пред това Народно събрание бившият премиер Иван Костов, по време на дебатите в пленарна зала преди гласуването.

По думите му, парламентът трябва да работи допълнително върху политическата основа за българското участие в Ирак, което не е отразено в предложеното от мнозинството решение. Категорично подкрепям България да участва в тази мисия, но рисковете пред втория батальон са по-големи и затова трябва да се даде по-силна политическа основа, отбеляза бившият премиер. Той посочи, че след като България веднъж вече е станала мишена на терористите, те могат да посегнат отново върху българските военни. Костов допълни, че по време на поредицата от заседания на парламентарната външна комисия са били чути тежки предупреждения за предстоящи терористични атаки.

Бившият премиер посочи, че с решението, с което бе изпратена българската мисия в Ирак миналата година, става дума само за участие в четвъртата фаза - стабилизиране и възстановяване на Ирак и няма предвидено противодействие на терористична война. Българската армия, която не е завършила своята реформа, трудно изпълнява тази мисия в Кербала, ако трябва конкретни усилия за форсирането на реформата, парламентът е длъжен да го направи, допълни Костов и заяви, че Народното събрание е длъжно да даде по-силно политическо рамо за българските военни.

Бившият премиер заяви още, че не е била поета политическа отговорност от страна на управляващите в момента, в който е станало ясно, че е извършено терористичното нападение срещу българския военен контингент. По думите му, това е част от отговорността, която носят всички управляващи.

Обосновавайки политическата отговорност, Костов заяви: "На 17-ти (бел.ред. - декември м.г.), по време на Консултативния съвет по национална сигурност всички отговорни фактори на държавата са били предупредени в експозето на ген. Студенков, в което е казано не само че българският контингент е най-уязвимият - което се доказва от това, което се случи. Той казва, че ще се извърши терористично нападение върху него по време на християнските празници, казва - по време на Коледа. Предава информация на чуждо разузнаване, която потвърждава неговата информация. Имало е едно предупреждение, в което е посочено срещу кого, къде и кога ще се удари. Не е казано, че това ще бъде камион - цистерна "Урал", в която ще има 500 кг взрив. Това не е казано. Но всичко останало е казано. При далеч по-неконкретно предупреждение, МВнР реагира така - изтегли българските дипломати от Багдад. Какво е трябвало да се направи и защо трябва да се носи политическа отговорност? Членовете на КСНС е трябвало да поискат повишаване степента на готовност на българския контингент".

Костов допълни, че оперативното командване на българския Генщаб е трябвало да предупреди писмено полския главнокомандващ, че има конкретно предупреждение за терористично нападение.

Бившият премиер допълни още, че шефът на военното разузнаване ген. Студенков е съобщил на депутатите как между 22-ри и 25-ти декември още три пъти е имало конкретни предупреждения. По думите на Костов, Народното събрание е длъжно да намери отговорите защо на тези предупреждения не е реагирано и какво са направили военните.

"Това няма да е лошо за тях. Просто ще бъде един начин гражданският контрол да покаже своята сила и да подкрепи всички тези в армията, които милеят за загубените пет живота", заяви Костов.

Председателят на парламентарната група на мнозинството Станимир Илчев веднага опонира на бившия премиер. Той извини индиректно липсата на реакция от страна на военното командване с думите, че то многократно е получавало предупреждения за заплахи, които обаче не са се случвали. Това създава последващ проблем, заяви Илчев.

"Нито едно военно подразделение и нито един командир не може да си позволи да държи своите хора 24 часа с пръст на спусъка - те трябва да спят, да се хранят и да извършват другите задачи, за които са там. И никой командир не може наистина, по думите на ген. Колев, да постигне съвършената противотанкова защита, която естествено би спряла камиона "Урал", защото тогава ще го атакуват от въздуха или край пътя", каза шефа на ПГ на НДСВ.

Илчев допълни, че между другото българските войници в Кербала са много по-уязвими, докато изпълняват задълженията си като патрули или конвои, отколкото зад стените на собствената си база.

Станимир Илчев призова депутатите да преодолеят емоциите си, да загърбят различията си и да приемат с консенсус решението на Народното събрание, както и с консенсус да решават всички въпроси, свързани оттук нататък с тази тема. Което не се случи.

Юнал Лютфи от ДПС също опонира, че комисията по външна политика е получила много подробна информация и е съставена добра картина за ситуацията в Ирак. Според него решението на мнозинството не е прибързано.

От името на лявата опозиция Ирина Бокова заяви, че трябва сериозно да бъде обсъдено българското участие в мисията в Ирак, както и подготовката на втория батальон, който вече е в Кербала. Тя декларира, че левицата ще полага усилие за постигане на по-широк политически и обществен консенсус при решаването на тези въпроси.

И според Ирина Бокова българската политическа класа трябва да се мобилизира и да сведе до минимум всички заплахи и рискове в подобни мисии.

Най-краен бе Янаки Стоилов от БСП, който допусна възможността да се промени задачата на българската мисия, която сме поели пред съюзниците, предлагайки парламентът да обсъди дали да не продължим нашето участие по друг начин - например с инженерно подразделение и военни части, които да гарантират сигурността на това поделение, а не със сегашния батальон, който трябва да осигурява реда и сигурността в Кербала.

Споделяне

Още от България