Коя сделка за БТК ще подпише правителството?

Пред информационната агенция Dow Jones министърът на финансите Милен Велчев заявява, че правителството ще подпише сделката за БТК с американския инвестиционен фонд Адвент, собственик на Вива Венчърс.

Велчев де факто потвърждава и разпространената през миналата седмица от Мediapool неофициална информация, че телекомът ще премине в ръцете на американците най-късно в началото на 2004 година.

Вицепремиерът Николай Василев е заявил пред Dow Jones, че няма различия по сделката за БТК с колегата си Милен Велчев, защото и двамата искат приватизация, твърдят от пресслужбата на министерството на транспорта и съобщенията. Според Василев останалата част от информацията разпространена от агенцията не отговаря на истината.

В нея се казва, че министър Василев е опровергал твърденията на Велчев, като заявил, че процедурата по продажбата на БТК на "Адвент" едва ли ще бъде задвижена скоро.

"Ще ми се да беше прав, но няма причина да мисля, че той знае нещо, което аз не знам", казва Василев за Велчев пред Dow Jones. Според него това не е икономическо решение, а задържането на сделката е по политически причини.

Въпреки оптимизма на министър Велчев, пред продажбата стои един основен проблем: коя сделка за БТК ще подпише правителството?

Източник от АП съобщи пред Мediapool, че Изпълнителният съвет на ведомството е парафирал втори договор по сделката за БТК с Вива венчърс, който съдържа подобрените параметри, поискани от правителството. Този вариант обаче още не бил внесен за одобрение в Надзорния съвет, а и не било ясно дали въобще ще се стигне до подобно действие.

Първоначалната оферта на Вива Венчърс бе за цена от 210 млн. евро. След размяна на писма с АП, кандидат-купувачът прие да повиши цената с 20 млн.евро и да подобри някои други условия. Според източника на Мediapool договорът с тези нови параметри е парафиран преди два месеца.

Така процедурата за БТК се връща на един спор между надзорниците и Изпълнителния съвет, който беше изнесен пред медиите още на 15 август т.г.

На тази дата се очакваше Надзорният съвет да одобри приватизационния договор за телекома. Вместо това обаче надзорниците върнаха сделката на Изпълнителния съвет на АП и указаха да се определи срок, в който Вива венчърс и АП да парафират нов приватизационен договор за БТК. В него трябвало да фигурират поисканите от кабинета по-добри параметри по сделката, за които кандидат-купувачът декларира съгласие.

Тогава тези параметри фигурираха в доклад на изпълнителния директор до надзорниците, а не в договора. Тогавашният председател на надзора Петко Николов (сега председател на Комисията за защита на конкуренцията) заяви на 15 август, че докладът няма правно значение.

Затова надзорът връщал сделката отново в агенцията, с указание да се сключи нов договор, за да се изпълни и решението на правителството.

Седмица по-рано с единодушно решение, по идея на вицепремиера Лидия Шулева, правителството поиска Вива венчърс да вдигне цената за 65% на БТК на 230 млн.евро, да намали с 2000 души планираните съкращения, да изтегли предвидените инвестиции в първите три години след сделката и да се откаже от целия дивидент за 2002 година.

Тогава вицепремиерът Шулева заяви, че ако кандидат-купувачът е съгласен с всички поставени условия, не вижда пречки пред сделката и тя може да стане факт до 15 август. Както е добре известно, това не се случи.

С решението си от 15 август надзорниците отрязаха опита на Изпълнителния съвет - оспорван от част от юристите и турския кандидат - да предоговори условията с Вива венчърс без да издава изричен административен акт, който може да бъде обжалван в съда от консорциума Коч холдинг - Тюрк телеком. АП се опита да направи това, защото става дума само за промяна на отделни цифри, а не в условията по договора.

Поради тази причина от агенцията твърдяха, че промяната на параметрите на договора не го прави нов документ. Едва ли обаче има юридическа логика, която да може да докаже, че промяната на цената на една сделка не прави договора нов, само защото всички останали негови клаузи остават непроменени.

Факт е, че Изпълнителния съвет не би могъл да подпише сделка с цена, която не е одобрена от Надзорния съвет. Още повече, че законът за приватизация не предвижда възможност за промяна на параметри в даден договор след края на преговорите.

В същото време Надзорният съвет пък няма право да взема друго решение по даден договор, освен да го одобри или отхвърли въз основа на това дали той е законосъобразен или не - т. е. този орган не може да взема решения по целесъобразност. А такова безспорно е решението за цената на дадена сделка.

Именно поради тази причина Върховният административен съд излезе с решение, че на 15 август надзорниците са одобрили с мълчаливо съгласие сделката за БТК, защото не са имали право да правят нищо друго.

Затова единственият възможен вариант за правителството е да подпише сделката със старите параметри. Подобряването им е възможно само с анекс, който да бъде подписан извън сегашната процедура. Иначе правителството рискува нови правни спорове във ВАС и още по-голямо забавяне на приватизацията на БТК.

Вива венчърс многократно потвърди желанието си да спази подобрените параметри, така че това едва ли би представлявало проблем.

Днес Мediapool не успя да получи официален коментар по тези проблеми нито от АП, нито от Вива венчърс. Източник от кандидат-купувача обаче не можа да потвърди информацията за наличие на втори парафиран договор. Той коментира, че подобрените параметри са били внесени с доклад в Надзорния съвет и мълчаливото съгласие по одобрение на договора на 15 август се отнася и за тях.

Тази теза обаче противоречи на становището на председателя на НС Петко Николов от 15 август, че докладът няма правно значение.

Така че, има или не парафиран втори приватизационен договор, но все пак остава въпросът на каква цена ще бъде продадена БТК.

Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?