Kozloduy &";" Belene - Бум!

Покрай страстите на промените в кабинета, пресата и гражданството почти не забелязаха две събития, въздействията от който могат да се окажат по-съществени от промените в кабинета. Те се случиха в края на миналата и началото на тази седмица.

Първото е обвързването на позицията за АЕЦ Козлодуй с възстановяването на проекта за АЕЦ Белене и за фактическото затваряне на Парламентарния Информационен център.

Kozloduy & Belene - Бум!

На 15 юли Министерският съвет се сдоби с възглед за преговорите по глава Енергетика с Европейския Съюз: до построяването на АЕЦ-Белене да работят блокове 3 и 4 на АЕЦ-Козлодуй, ЕС да финансира "Белене" със средства, които не са включени във вече договорените. Причина за това е обстоятелството, че страната щяла да загуби около 3 милиарда лева. В името на щастието на гражданството, на една фирма бе възложено да направи икономическото обосноваване на "Белене". Вероятно за да не се губи време, били водени и преговори с "Тесла" - производителя на първата турбина за "Белене" (1989) - за нови доставки.

Отвъд чисто манипулативното използване на числото "3 000 000 000" (т.е. без обяснение какво и как се е смятало), възгледът граничи с абсурда. Първо, както вече нееднократно сме писали, "Белене" излага на непредвидим риск цялото стопанство и политическа система на България. Второ, тъкмо поради това "Белене" не трябва да се обвързва с каквито и да е "загуби" от затваряне на "Козлодуй" 3 и 4, т.е. дори и да има "загуби", те не се възстановяватq като се планират два пъти повече загуби. Трето, пълна детинщина е да се очаква, че страни-членки на ЕС, които са спрели строителството на нови атомни централи, ще финансират такава по остаряла руско-съветска технология в България.

На това отгоре фирмата, натоварена да направи разчетите за "Белене", е получила между три и пет пъти по-малко средства (малко над 40 000 лева) от минимално необходимото за такова изследване по пазарни цени. Вероятно цялата работа е за отбиване на номера, за да има формално основание да се твърди, че има разчети.

PR вместо информация от парламента

Парламентарният информационен център бе едно от най-смислените учреждения на българската демокрация. Макар идеята за него да бе първоначално предложена от двама известни депутати от Великото Народно събрание (1990-1991), центърът заработи една през 1998-1999 г., благодарение на подкрепата на Агенцията за международно развитие на САЩ и фирмата "Ем Ес Ай".

От миналата година насам - след влошаването на информацията от Интернет страницата на Народното събрание, центърът остана единствената, бързо работеща връзка със законодателната власт.

В понеделник директорката на центъра бе уволнена, защото работата му преминавала към отдел "Връзки с обществеността" и към засега несъществуващ "Център за парламентарни изследвания".

Очевидно информацията за обществеността не е важна.