Козметични корекции в бюджета за последно

Козметични корекции в бюджета за последно

Обсъждането на проектобюджета за догодина на второ четене започна в сряда с дебат подценена ли е приходната част или е реалистично заложена. Когато се стигна до разходите, депутатите отделиха доста време за единственото предложено от бюджетната комисия орязване на бюджета на БАН с 10 млн. лв., които трябва да бъдат додадени към средствата на фонд "Земеделие". Общото мнение на всички народни представители – и управляващите, и от опозицията, бе че записаните разходи по всички пера са крайно недостатъчни, според управляващите – единствено възможните, а според опозицията – недобре обмислени и степенувани по важност.

Обсъждането на най-важния закон на страната за догодина се разводни с популистка реторика за парите на президентството и как държавният глава също трябва да свие разходите си по време на криза.

За началото на дебата в парламента дойде премиерът Бойко Борисов, а в залата полемиката следеше финансовият министър Симеон Дянков. Към 20 часа вечерта след десетчасови дебати депутатите стигнаха до бюджетите на общините.

Приходите – с 435 млн. лв. повече от очакваното тазгодишно изпълнение

Левицата и ДПС обявиха, че приходите, заложени в проекта, са изчислени на базата на нереалистичната оценка за спад на брутния вътрешен продукт (БВП) с 2% през 2010 г., докато анализите сочат, че спадът ще е по-малък или дори може да има лек ръст. От опозицията поискаха да се запише чувствително повишение на постъпленията, а от Синята коалиция реагираха с предупреждението, че няма да подкрепят увеличение на приходната част.

Планираните приходи по консолидираната фискална програма са 17.002 млрд. лв., което е с 19% по-малко от планираните за тази година и около 435 млн. лв. повече от очакваното изпълнение на тазгодишния бюджет към 31 декември 2009 г.

Между първо и второ четене приходната част бе увеличена със 70 млн. лв. заради отпадането на намалението на акцизните ставки върху горивата за земеделски нужди и стана 17.072 млрд. лв.

Приходите са прогнозирани при увеличението на някои акцизни ставки и при запазване на ставките на други преки и косвени данъци, както и при намаляване на общата осигурителна тежест с 2%.

От Синята коалиция предложиха в приходната част да бъдат добавени още 70 млн. лв. като допълнителни постъпления от увеличения данък върху хазарта, които не бяха включени в проектобюджета, тъй като вдигането на данъчната ставка на 15% стана в последния момент. Предложението още включваше допълнителните пари да бъдат дадени за здравеопазване.

Според Алиосман Имамов от ДПС при сега заложените силно занижени параметри излишъкът ще надхвърли 1 млрд. лв. и затова от движението предлагат повишение на приходната част с 500 млн. лв., а парите да се насочат към земеделските стопани.

БСП не получи увеличение на приходите със 762 млн. лв.

Приходната част да се увеличи със 762 млн. лв., предложи от името на Коалиция за България бившият финансов министър Пламен Орешарски. Според него може да се докаже увеличение на БВП поне с 2 млрд. лв., "а реалистичните прогнози са за малко повече".

Това предложение бе отхвърлено от лидера на ДСБ и съпредседател на Синята коалиция Иван Костов като рисковано и неразумно. Той заяви, че страната е в икономическа криза и сега е моментът да бъдем най-предпазливи по отношение на бламирането на данъчните постъпления.

"Не сме били в подобна ситуация от 1997 г. Ако има допълнителни приходи, едно от местата, където те трябва да отидат, е да се намали очертаващия си бюджетен дефицит", добави Костов. Той посъветва финансовия министър да намалява парите за секторите, където няма реформи. “Който не се реформира и допуска парите да се прахосват, ще му се намаляват парите и ще видите как ще сработят реформите", заяви той.

Според левицата не трябва да бъдат намалявани осигуровките с 2%, както е заложено.

При гласуването, предложенията ѝ за увеличение на приходната част бяха отхвърлени, а увеличението на приходната част със 70 млн. лв., лансирано от Синята коалиция, бе прието. Така приходната част на бюджета стана 17.142 млрд. лв., от които данъчните постъпления стават 15.377 млрд. лв., а от корпоративен данък - 1.573 млрд. лв.

Депутатите гласуваха със същата сума да бъде увеличена и разходната част.

Разходите на съдебната система приети с възражения на опозицията

Депутатите одобриха, но с възражения на опозицията бюджета на съдебната система. От ДПС възразиха остро срещу записаното положение неизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт да се компенсира с допълнителна субсидия от централния бюджет, която се предоставя и в случаите, когато може да доведе до влошаване на бюджетното салдо.

Според Христо Бисеров от ДПС това правомощие нарушава законови разпоредби. Зам.-председателят на ДПС Лютви Местан посочи, че с промяната на салдото на практика се променя бюджетът.

Румен Овчаров от БСП попита защо трябва парламентът да приема бюджет, като финансовият министър ще го променя колкото и когато поиска.

Приходите на съдебната система са 95 млн. лв., а разходите - 387.7 млн. лв., като разликата ще се покрива със субсидия от бюджета., решиха накрая депутатите

Разходите на парламента ще са 16.7 млн. лв., от които 3 млн. лв. ще се покриват със собствени приходи, а останалите – от субсидия.

Орязани са парите за наука

При дебата върху разходите по пера и ведомства остра дискусия предизвика намалението на бюджета на БАН с 10 млн. лв., отразено в бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката. Тези пари се дават на фонд "Земеделие". Според опозицията не трябва да се лишава от достойнство науката, въпреки че наистина са належащи реформи в системата ѝ. За БАН след орязването са предвидени 84.695 млн. лв. От ДПС и левицата категорично заявиха, че няма да подкрепят орязването на парите за наука.

Нито едно от предложенията на депутати от опозицията за увеличение на парите за министерства и политики не бе прието.

Приетите разходи на Министерството на отбраната догодина ще са 890 млн. лв., на вътрешните работи – 955 млн. лв., на труда и социалната политика – 798 млн. лв., на здравеопазването – 704 млн. лв., на образованието – 388 млн. лв.

Предложението на депутати от РЗС начело с Яне Янев да се отреже с 1 млн. лв. субсидията за президентската институция от 5.232 млн. лв. предизвика продължителен и безплоден дебат. Асен Агов от ДСБ изнесе факти за излишни, според него, харчове на държавния глава като посещението му преди няколко седмици до Далечния Изток, които струват на бюджета на Министерството на транспорта 484 хил. лв. за превоза на държавната делегация. Отделно, според него, няколко последователни уикенда на президента, посветени на лов във Варненско, са стрували средно по 3000 лева. Той призова за скромност президента във време на криза.

Предложението за орязването на парите на президента бе отхвърлено с огромно мнозинство.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?