Кратка история на прекомерния дефицит в България

България е на път да влезе за втори път в новата си история в процедура по прекомерен дефицит. В момента всички очаквания са насочени към правителството, което трябва да предложи редовен бюджет за 2026 г. и да даде ясен сигнал, че обръща траекторията на държавните финанси. На този фон е важно да погледнем още веднъж към фискалната история от последните 25 години, за да разберем къде се корени проблемът днес и какви са възможните решения.

Първа криза, прекомерен дефицит и фалит на КТБ

В последните повече от две десетилетия страната отчита два дълги периода на бюджетен дефицит. Първият е от 2009 г. до 2015 г. и покрива глобалната финансова криза, последвалата европейска дългова криза и фалита на КТБ. България изпада в дълбока икономическа криза през 2009 г., което срива приходите в бюджета и отваря голям дефицит. Тук е много важно да осъзнаем генезиса на дефицита в онзи период – сривът на приходите в бюджета, което не е характерно за текущата фискална драма.

През 2008 г. приходите в бюджета достигат 14 млрд. евро след години на много силен ръст. През 2009 г. приходите спадат до 12,8 млрд. евро, а през 2010 г. вече са 12,2 млрд. евро. Спад на приходите с 12% в номинално изражение за две години. Това са над 6 процентни пункта от БВП корекция надолу на приходите – от 38,5% през 2008 г. до 32% през 2010 г. Дупката в приходите оказва постепенно натиск и върху разходите в бюджета, но те все пак нарастват в номинално изражение – от 13 млрд. евро през 2008 г. до 13,7 млрд. евро през 2010 г. Логично през 2010 г. България влиза в процедура по прекомерен дефицит – отчетени 4,4% дефицит за 2009 г. и 3,7% дефицит за 2010 г.

В следващите две години България успява да подобри фискалната картина, като задържа ръста на разходите. През 2011 г. увеличението на разходите е само 300 млн. евро в номинално изражение – това е под 1% ръст на консолидираните разходи в бюджета. Съответно разходите отбелязват и най-ниската си точка спрямо размера на икономиката – 33,7% от БВП. Подобна е картината и през 2012 г., като там публичните разходи се увеличават общо само с 3,6%. В същото време приходите постепенно се възстановяват и през 2012 г. се връщат на нивата от 2008 г.

Така България излиза от първата процедура по прекомерен дефицит през 2012 г., след като преживява шок в приходната част на бюджета в периода 2008-2010 г. и успява да постави под контрол разходите в периода 2010-2012 г. Тук идва един интересен момент – най-високият дефицит в новата история на страната, причинен от падането на КТБ през 2014 г. България отчита дефицит от 5,4% от БВП, но това не води до нова процедура, тъй като очевидно става дума за еднократно плащане, а не за системен натиск върху бюджета. Това са оказва вярно, като салдото бързо се коригира и бюджетът дори излиза на излишък през 2016 г. Първият период на бюджетен дефицит свършва след 7 години на минус (2009-2015 г.).

Пандемия, политическа нестабилност и криза на разходите

Вторият епизод покрива целия период след пандемията (2020-продължава), като се характеризира с рекорден ръст на разходите, устойчиво влошаваща се траектория на бюджетния дефицит и хоризонт за увеличение на държавния дълг. През 2020 г. пандемията и социалните ограничения пращат икономиката на страната в дълбока рецесия, от която обаче успяваме да се възстановим още през 2021 г. Ударът по приходите е по-лек и сравнително краткотраен, но разходите минават границата от 40% от БВП за периода 2020-2022 г.

България отчита дефицит от 3,8-4,0% от БВП през 2020 и 2021 г., но не влиза в процедура по прекомерен дефицит, тъй като Европейската комисия е задействала общата клауза за изключение, тоест отчита се тежкия удар на пандемията и отклонението от фискалните правила е позволено. В периода 2022-2024 г. България вече е в тежък период на политическа нестабилност и започва одисеята с удължителните бюджети, но все пак успява да контролира фискалното салдо, в т.ч. да покрие критерия за еврозоната и да получи положителен конвергентен доклад (пролетта на 2025 г.).

Червените лампи в бюджета обаче светят. В приходната част се използват различни трикове за еднократни постъпления, която закърпват салдото само временно. В разходите натискът е огромен, като още през 2024 г. са гласувани нови правила за заплащане в публичния сектор, които водят до ръст на възнаграждения с 30-50% в силовите ведомства. Така през 2025 г. разходите по консолидираната програма достигат 41,7% от БВП. В края на годината правителството предлага бюджет с разходи в размер на 45% от БВП и покачване на данъците, което провокира (наред с корупцията) рекордни протести и води до поредни избори.

Логично през 2026 г. България е на път на влезе отново в процедура по прекомерен дефицит. Комисията дава ясна оценка, че макар през 2025 г. да сме покрили критерия (с отстъпката за отбрана), през 2026 и 2027 г. очакваното е за отклонение от референтната стойност. В същото време страната няма приет бюджет и не е представила ясна посока за консолидация и обръщане на траекторията на бюджета. В този смисъл процедурата следва да има дисциплиниращ характер и да подкрепи правителството в опита му да предложи разумна рамка на държавните финанси.

Поуките от периодите на прекомерен дефицит

Прегледът на двата периода на бюджетен дефицит показва няколко съществени разлики. През 2010 г. влизаме в процедура заради икономическа криза и шок в приходната част на бюджета. През 2026 г. влизаме в процедура заради неконтролируем ръст на бюджетните разходи, при това в период на икономически растеж и ръст на приходите. Рязкото влошаване на бюджетното салдо не се случва заради икономическа криза. То се дължи на структурни слабости в разходната част, които трябва да бъдат адресирани в новия бюджет.

В обобщение данните за периода 2001-2027 г. (за 2026 и 2027 г. е ползвана прогнозата на Комисията) показват много ясни референтни стойности. За периода 2001-2024 г. средният размер на приходите по консолидираната програма е 37% от БВП, като в момента дори сме значително над тази стойност. За същия период средната стойност на разходите е 38% от БВП. Тази стойност е нарушена при фалита на КТБ, при първия удар на пандемията и в текущия момент, но вече без никакво оправдание.

За целия период референтната стойност на дефицита е 1% от БВП, което е управляемо и позволява на дълга да не расте. Ако новия бюджет таргетира в средносрочен план връщане към тези референтни стойност – най-вече по отношение на разходите и дефицита, то края и на втората процедура по прекомерен дефицит може да е сравнително скоро.

*Анализът е от сайта на Института за пазарна икономика.