Краят на чисто "японската"" Япония

Финансов разгром и фалити в защитените сектори: "блестящата изолация" на японския модел е остаряла. Пътят на спасението на Япония минава през чужденците.

Дали пък японците не са мазохисти? От много месеци вече те ласкаят като филмова звезда Карлос Госн - френско-бразилският шеф на автомобилната компания Nissan. Човекът, който изправи на крака обезкръвения филиал на Renault, като наруши всички правила на японската бизнес класа. Нещо невиждано на архипелага.

В продължение на две години Госн затваряше заводи, уволняваше с един замах на ръката и подписа "смъртните присъди" на дузина подизпълнителски фирми. Този мениджър "гайджин" (чужденец) няма никакви скрупули и за него никой въпрос не е табу. Като отказа да се придържа към правилата на "сеттай" - кодексът, който урежда професионалните и търговски отношения според йерархията и церемониала, Карлос Госн наложи нов модел на мениджмънт.

Той си спечели "нашивките" на най-популярния президент и генерален директор в страната. И, което е още по-добре: в очите на чужденците този, когото наричаха "убиецът на разходите" се превърна в "ледоразбивачът" - прякорът, който му бе даден наскоро от неговия колега в DaimlerChrysler Юрген Шремп. Този, който разби леда, като показваше на японските мениджъри пътя на промяната.

След десет години на финансов разгром - "изгубеното десетилетие", както ги наричат специалистите - всички отрасли на икономиката са на ръба на пропастта. Свърши времето, когато страната регистрираше по 5 % растеж годишно и пълна работна заетост. Разклатиха се т. н. "кайша", буквално компании-какавиди - пирамидални структури, в които възрастта остава единственият двигател за напредък в кариерата и увеличение на заплатата.

Патрик Артю, главен икономист на Caisse des depots et consignations, е директен: "Япония е извън играта. Тя не е в състояние да излезе от една криза, която дълго време смяташе за конюнктурна, докато тя бе структурна. Страната имаше 10 години, за да промени това". Предвид непосилната задача, корпоративна Япония търси нови източници на вдъхновение. По подобие на отварянето на архипелага през ерата Мейджи, в края на 19-и век, страната се обръща към Запада.

От три години "гайджин" инвестират в Япония, привлечени от либерализацията на някои основни сектори (финанси, инфраструктура, търговия...) и изобилието от обекти, станали евтини поради борсовия хаос. От 1990 г. насам чуждестранното участие в капитала на японски компании се е увеличило три пъти (15 %). През миналата година чуждестранните инвеститори в Япония представляваха 13 % от операциите по сливания и изкупувания в страната - шест пъти повече в сравнение с периода преди 10 години. В багажа си тези нови завоеватели носят нови правила за правене на бизнес и за ръководене на предприятия. И един лозунг: ефикасност.

"По-малко чайни церемонии, а повече контрол и отчетност", обобщава прозаично Хиромицу Ишида, счетоводител в Goldman Sachs в Токио. "За да успее един чужденец тук, му е необходим абсолютно различен пазарен подход", твърди Майкъл Шорт, който ръководи Axa в Япония. Когато френският застраховател купува през март 2000 г. Nippon Dantai - втората по големина японска животозастрахователна компания, той знае, че за да пробие, първо трябва да оптимизира маркетинга и продажбите.

"В компанията имаше твърде много хора, които бяха прекарали целия си живот там, без никога да придобият контретни компетенции", обяснява Шорт. Петстотин от тях напускат, като повечето са пенсионирани предсрочно. Застрахователят наема на работа 150 специалисти по финанси, маркетинг, продажби... За рекламата Axa се обръща към бивш служител на Coca-Cola, а за "производството" на някои специални застрахователни продукти - към специалист от Nissan! Самият Майкъл Шорт е бивш служител на Citibank в Япония.

Сред банките американската Ripplewood се показа още по-безкомпромисна в желанието си за революционизира бизнеса. Преди две години този инвестиционен фонд се свърза с лидерите в областта на финансите отвъд Атлантика (Citigroup, GE Capital), за да поемат контрола върху японската банка LTCB (Long Term Credit Bank). Тогава тя бе във фалит и бе прекръстена Shinsei.

Нейният нов ръководител - Масамато Яширо, който също дойде от Citibank в Япония, изправя на крака банката, наема на работа чуждестранни мениджъри, променя традиционната представа за банка - невзрачни салони, претъпкани с портиери и безкрайни опашки от чакащи - в модерни високотехнологични гишета. И нещо още по-дръзко: за да тегли окончателно черта на миналото, този японски ръководител нарушава "кодекса на честта", който действа в японския финансов сектор, като поисква дължимото от своите длъжници. Резултатът: миналото лято той предизвика рухването на търговската компания Sogo - един от най-големите фалити в следвоенната история на архипелага.

"Carrefour все още не е достигнал достатъчната "критична маса," за да бъде в позиция на силата спрямо своите доставчици". "Кризата улесни появата на магазини, които продават с отстъпка и на прочутите магазини "хайакуен", където всички продукти са по 100 йени (0,86 евро)", обяснява Жил Етиен, търговски съветник за икономическото развитие на Франция в Токио. Към това се прибавят и навиците за пазаруване, особено на домакинствата, които нямат нито време, нито място, за да купуват в големи количества". В Токио т. н. "шотенгай" - дълги търговски алеи покрай гарите - са претъпкани с жени, които прекосяват квартала на велосипеди в търсене на най-доброто съотношение между качество и цена на рибата за вечеря или на сезонните плодове.

Ако не успеят да го намерят, те отиват в т. н. convenience stores, които изобилстват в градските зони, отворени са по 24 часа в денонощието и предлагат куп допълнителни услуги: банкомати, пункт за доставка на пратки, поръчани по Интернет... При такива възможности единствената причина потребителят да отиде в другия край на града, за да си напазарува, са цените. Търговците в центъра на града вече се опитват да се равняват по отношение на цените с хипермаркетите - нещо, което е от полза за чуждестранната конкуренция.

"Тяхната първа работа тук ще бъде да увеличат прозрачността и ефикасността на проектите, за да ги направят по-рентабилни", подчертава специалистът за тези сектори Патрик Малджък. Дали японският мениджмънт ще навлезе в процес на преоткриване? Новото поколение работи здраво за това: "Ние, младите сме от поколението "хамбургер", винаги сме били под влиянието на Запада", твърди 28-годишният Хиромицу Ишида от Goldman Sachs.

"Ние сме отворени за промените, защото знаем, че нямаме друг избор". По подобие на техните западни приятели, младите японци мечтаят за кариера, повишения и заплати, съобразени с техните заслуги. Без съмнение те ще бъдат първите творци на новия модел предприятие, на кръстопътя на различни култури. Карлос Госн е убеден в това, както наскоро призна пред сп. "Шаленж": "Моят наследник трябва да бъде японец".