Кредитите у нас са скъпи заради инфлацията, задлъжнялостта и Гърция

Цената на кредита у нас остава по-висока в сравнение с повечето страни в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) заради инфлацията, високото равнище на външна задлъжнялост, с което сме влезли в кризата през 2008 г., и процесите в Гърция, които отблъскват инвеститори от региона. Това сочи анализ на икономическия екип на Уникредит Булбанк, представен в понеделник.

Изследването прави сравнение между цената на кредита в България и останалите страни от ЦИЕ и Гърция за периода 2007-2010 г. В тези години се включва и периодът на кредитен бум (2007 г.), на криза (2008, 2009) и на излизане от кризата (2010 г.), посочи Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк.

През разглеждания период номиналните лихви в България са по-ниски само от Румъния и Унгария, близки са до тези в Латвия и са по-високи от останалите страни, като най-големи са разликите със Словакия, Чехия, Гърция и Полша, показва изследването.

В периода 2007-2008 г. реалните лихви по кредите у нас са по-ниски от останалите страни от ЦИЕ, но след края на кредитния бум са сред най-високите. Средните годишни лихви по потребителските кредити у нас за 2010 г са 9.64 процента, докато в Литва са 5.32 процента, в Естония – 6.15 процента, а в Гърция – 3.06 на сто. При ипотечните кредити средната годишна лихва у нас е 6.86 процента през 2010 г. , докато в Полша е 3.26 процента, в Чехия – 4.32 процента, в Словакия – 4.69 на сто.

Основната причина за това е високата цена на финансирането на кредитите в България, посочи Павлов. У нас са по-високи и административните разходи, произтичащи от кредитната дейност, както и цената на риска. По-високата цена на финансиране се дължи на високата инфлация, която изтласква лихвите по депозитите нагоре, за да се създадат достатъчно стимули за гражданите да спестяват. Променя се структурата на депозитите, като се увеличават срочните депозити, които са с по-високи лихви, обясни икономистът. Това от своя страна води и до по-високи лихви по кредитите.

Фактор за високите лихви у нас се оказват и макроикономическите дисбаланси (развитието само на някои сектори от икономиката, като строителство, които по-силно търпят негативите от кризата).

През последната година задълбочаващата се криза с публичния дълг на Гърция също тежат на темповете, с които протича процесът на нормализиране на лихвите в България, отчита Кристофор Павлов. Той подчерта, че цената на кредита в Гърция не е реална, защото не зависи от гръцките банки, а от волята на Европейската централна банка и ЕС, които вливат финансови ресурси в Гърция, за да я спасят от фалит.

България обаче не може да разчита на финансиране от ЕЦБ, докато не стане член на еврозоната, припомни икономистът.