Кремиковци очаква загуба от 35 милиона лева през 2001 година

Загубата на Кремиковци за деветте месеца на годината е 28 млн. лева, а очакваният отрицателен резултат за годината е около 35 млн. лева, съобщи изпълнителният директор на дружеството Валентин Захариев.

Той отчете като успех финансовите показатели в сравнение с резултатите на големите европейски стоманодобивни предприятия. Загубите на турската компания Ердемир за деветте месеца на тази година са 160 млн.долара, а на британско-холандския консорциум Корос - 240 млн. лири. Падането на цената на стоманата на международните пазари е причина за отрицателните финансови резултати в бранша.

Предложението на Търговската камара на САЩ страната да обяви забрана за внос на крайни продукти без да се посочва страната-производител няма да се отрази на Кремиковци, каза Захариев. ЕВРОФЕР, Световната търговска организация са реагирали остро на това предложение, очаква се в Европа да бъдат въведени антидъмпингови мерки срещу страните от Далечния изток, с което ще се балансират цените.

Осем хиляди души се очаква да бъдат заетите в производството в началото на следващата година. Сега в Кремиковци работят 9200 човека и предстои да бъдат съкратени около 900 човека.

Агенция "Големи данъкоплатци" е прихванала от постоянния данъчен кредит на Кремиковци около 300 хиляди лева стари задължения, натрупани от договори за доставка на суровини и услуги с фирми, нерегистрирани по ДДС. Дружеството има стари дългове към БДЖ за около 2 млн. лева, които са разсрочени. Разсрочено е и задължението към НОИ.

След половин година ще бъде открита Първа доменна пещ. Досегашните инвестиции са около 20 млн. долара, необходими са още около 5 млн. долара.

Комплексът за непрекъсната разливка на стомана струва 33 млн. евро и ще бъде пуснат след петнайсет месеца. Финансов партньор по проекта е австрийската Фьост Алпине. Ламарината с пластмасово покритие, която Кремиковци произвежда от миналата година, има широк пазар в съседните страни и у нас.

Кремиковци е вложил 4 млн. лева, за да възстанови инсталацията за вакуумна обработка на стоманата. Съоръжението е монтирано през 1985 г. и в началото на 1990 г. след авария излиза от строя. В света има само 72 такива инсталации, а на Балканите тя е единствена. Машината е на шведските АСЕА /сега част от концерна АВВ/ и SKF.

Капацитетът на съоръжението е 400 хил. тона годишно. Продажната цена на продукта е с около 30 - 40% по-висока от тон горещо валцувана стомана. Печалбата на тон от новата стомана е 10% на краен продукт. Пазари са Германия и Италия, вече има сключен договор за германския пазар за около 150 хиляди тона годишно.