Кристиан Мир: Доверието в българските медии е спаднало драматично

Кристииян Мир. сн Дойче Веле

Първа е Норвегия, последна - Северна Корея. А еврочленката България не само не успява да се класира някъде по средата, но дори още повече пропада: потискащо 111-то място за страната в новия индекс на медийната свобода. Изпълнителният директор на "Репортери без граници" Кристиан Мир, който добре познава медийната ситуация в България, коментира в интервю за Дойче веле тазгодишното класиране на страната:

Г-н Мир, преди година България леко подобри позицията си в класацията на „Репортери без граници" за медийната свобода, но въпреки това се оказа отново на последно място сред страните от ЕС - на потискащата 109-та позиция в световен мащаб. Какво е положението тази година?

България си остава на последно място сред държавите от ЕС, като отново влоши позицията си - в настоящата класация е на 111-то място.

А как изглежда това 111-то място в сравнение с позициите на други средно- и източноевропейски държави от ЕС, но и на балканските съседи?

Най-напред трябва да кажа, че в световен мащаб цяла Европа най-силно губи позиции по отношение на медийната свобода. Сърбия е малко по-добре от България, на 76-то място, но независимо от това драматично пропада с 10 места надолу. Сериозно се влошава положението с медийната свобода и в друга страна от региона - членката на ЕС Унгария. Там това е тенденция вече от няколко години.

Точно преди една година с Вас отново говорихме за медийната свобода в България. Тогава Вие посочихте най-вече три отрицателни фактора: високата концентрация на медии в едни и същи ръце, непрозрачната собственост в медийния бранш и използването на рекламите като лост за прокарване на политически и икономически интереси. Има ли някаква промяна тази година?

За съжаление почти нищо не се е променило. Единствената промяна, която регистрират няколко емпирични изследвания, е свързана с едновременното въздействие на тези три фактора. В резултат от това едновременно въздействие доверието на българите в медиите е спаднало драматично. А след като недоверието е толкова масивно, медиите вече не могат да изпълняват изконната си функция.

А как точно се упражнява въздействие върху медиите чрез рекламните бюджети?

Най-напред трябва да кажа нещо по принцип. В България, но и в други страни, рекламният пазар е доста ограничен, а медиите са прекалено много. Тоест, медиите по никакъв начин не могат да се издържат само чрез рекламни пари от частния бизнес. Конкретно за България през последните години се появиха някои журналистически разследвания, например на Спас Спасов от "Капитал", които показват как комуналните власти сключват договори с местните медии, които трябва да насърчават положителното отношение на гражданите към съответните местни власти. И за това се плащат пари. Според други проучвания, сходни тенденции се наблюдават и в медиите на един от най-големите медийни олигарси в България - Делян Пеевски.

В България все по-често се разпространяват фалшиви новини и се водят клеветнически кампании в медиите. Такова поне е моето впечатление. Какво показват в това отношение експертните оценки на "Репортери без граници"?

Трябва да уточня, че аз имам проблем с понятието "фалшиви новини". Башар Асад нарече "фалшиви новини" информациите за изтезания в Сирия, а това компрометира самото понятие, което, впрочем, още преди това беше дискредитирано от Доналд Тръмп в неговото настъпление срещу медиите. Затова и ние не използваме това понятие в нашия доклад. Независимо от това обаче е факт, че в България има кампании за дискредитиране и оклеветяване, водени от представители на държавната власт. От страна на правителството на няколко пъти е имало мръсни кампании. Мога да спомена например кампанията в медиите на Делян Пеевски срещу основателите на информационния портал "Биволъ", които бяха сериозно оклеветени с помощта на отчасти напълно измислени истории. И по този начин тъй да се каже бяха нарочени за "свободен отстрел" в България. Има и други подобни примери, когато по инициатива на своите собственици определени медии разпространяват лъжи и оклеветяват журналисти. В този смисъл това наистина може да се нарече "фалшиви новини".

Още от Интервюта

Как оценявате нареждането на премиера за отстраняване на Дж Пи Груп от всички проекти?