Кризата ще раздуе сивия сектор, който бил в спад

С развитието на икономическата криза се очаква разрастване на сивата икономика в социалната, икономическата и престъпно-олигархическите области, според изследване на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), представено на кръгла маса в сряда.

Проучването показва спад в дела на сивата икономика в сегментите доходи, оборот и данъци. Бизнесът обаче продължава да усеща разрастване на сивия сектор, каза Руслан Стефанов от ЦИД.

Засилването на сивата икономика в социалната зона това е свързано с повече натурално производство за собствено потребление. В икономическата - с увеличение на натиска върху доходите и оттам – с укриването им. При престъпно-олигархичната зона рисковете са свързани с увеличаване на разходната част на бюджета при недостатъчно добър контрол на обществените поръчки.

В подкрепа на твърдението за свиване на сивия сектор министърът на финансите Пламен Орешарски посочи, че ако до 2003 г. ДДС като дял от крайното потребление е достигал 60%, то през 2007 г. вече е бил 86%.

Всеки с лична данъчна карта

По време на кръглата маса министърът на икономиката и енергетиката нахвърли две-три свежи идеи, една от които е за бързо въвеждане на еврото като паралелно платежно средство у нас – нещо, на което Орешарски възрази.

Освен това Петър Димитров предложи въвеждане на лична данъчна карта за всеки гражданин.

Такава е практиката в други страни за свиване на сивия сектор, обясни той. "Всеки човек ще има лична данъчна карта, с личен данъчен номер и касовите апарати няма да сработват, без да е сложена тази карта. Така всеки разход, който гражданинът прави, се фиксира, а когато се надхвърлят декларираните доходи за годината, се подава информация към данъчната администрация", каза Димитров.

Според него по този начин, ако доходите са получени по сив начин, ще могат да се проследят. "Вестник не можете да си купите без данъчна карта", допълни министърът.

Ще правим електромобили, за да се преборим с кризата

Дискусията за сивия сектор се прехвърли и върху антикризисните мерки, които трябва да бъдат набелязани. Според икономиста Любомир Христов, ако бързо не се формира антикризисна програма, догодина страната може да бъде изправена пред дефлация, а в режима на валутния борд ще възникне напрежение.

Петър Димитров отново предложи мерки, като например програма за създаване и производство на български електромобил, към което вече имало частен интерес.

Друга мярка е спешно оздравяване на "Топлофикация София", като се направи цесия на дълга ѝ към "Булгаргаз". Предвижда се и разсрочване с три месеца на плащанията на повишението на цената на природния газ, защото от януари предстои поредното повишение на горивото, каза Димитров.

Сред мерките е и предложението да може да се започва бизнес в рамките на три дни при нулеви разходи за подаване на документи и наемане на персонал, както и задължителна регистрация по ДДС на всички стопански субекти.

Друга идея е осигуряване на плащанията по обществените поръчки до един месец и приемане на електронни фактури, възлагане на данъчни проверки на експерт-счетоводители и създаване на регистър на всички длъжници.

Бойко Борисов: Не се карайте с Брюксел, ще ни трябва пак

Столичният кмет и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов използва присъствието си на дискусията, за да помоли правителството “да възстанови отношенията си с Брюксел”, което, според него, ще позволи на следващото правителство да работи с ЕК.

“Не се карайте повече с ЕК, защото ще почукаме на вратата ѝ много скоро и както и на Европейската банка, за да им се молим”, пророкува Борисов.

Според него ГЕРБ има готовност за подписване на предизборно и следизборно споразумение между големите партии по пакет от антикризисни мерки, който да се изпълнява от следващото правителство, независимо кой ще бъде в него.

Синдикатите поискаха малък бюджетен излишък и запазване на работни места

Като задължителни мерки срещу сивата икономика КНСБ поиска забрана за извършване на сделки над 5000 лева с пари на ръка. Конфедерацията се обяви и за безкасово изплащане на заплата във фирми с над 10 служители. Синдикатите настояват още да се забрани участието в обществени поръчки на фирми, които са "свързани лица" с носители на публични задължения. КНСБ препоръча и криминализиране на лица, които взимат помощи за безработни, въпреки че работят в сивия сектор. Пакетът от антикризисни мерки на синдиката бе представен в сряда от лидера му Желязко Христов.

КНСБ поиска свиване на бюджетния излишък до 0.5 процента от БВП и разработване на мерки за запазване на работните места. Предложенията на синдикатите влизат в общия тон на исканията на ДСБ и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Основното различие между работодателските организации в лицето на КРИБ и Българската стопанска камара и КНСБ се корени в предложенията за разпределяне на тежестта на социалните осигуровки. Синдикалистите искат работникът да поема 7% от осигурителната тежест, работодателят – 11%, а държавата – 12%. В същото време ответната страна иска разпределение по схемата 8–10–12 процента.

В същото време КНСБ подкрепи предложението на КРИБ за изплащане на временни помощи за лица, които от пълен работен ден са преминали на почасова заетост заради кризата. Очакванията са през 2009 година 100 000 работници да преминат на такъв режим поради липса на достатъчно поръчки.

По думите на Желязко Христов държавата трябва да поеме ангажимент да изплаща временна помощ до 50% от минималната работна заплата на такива хора. Това би струвало 72 милиона лева, но ще помогне на бизнеса и ще гарантира запазване на работните места по време на кризата, обясниха от КНСБ.

Освен свиване на излишъка, КНСБ се обявяват за запазване на валутния борд до влизане в еврозоната, увеличаване на публичните инвестиции в пътна и социална инфраструктура и в околната среда. Конфедерацията се обяви срещу прехвърлянето на 400 милиона лева от парите за здраве във фискалния резерв и връщане на необлагаемия минимум. От КНСБ настояват и за вдигане на минималната заплата на 260 лева.

Синдикатите поискаха по-стриктна регулация на финансовия сектор, като основната цел е да се попречи на банките в България, които са дъщерни на големи чуждестранни банки, да рефинансират с български пари дефицит на средства в чужбина. Предложено бе намаляване на задължителния банков резерв до 6 процента.  КНСБ поиска и гарантиране в пълния размер и на средствата в частните пенсионни фондове.

По темата за еврофондовете синдикатите настояха за по-стриктен контрол и прехвърляне на одитните функции на Министерството на финансите под контрола на вицепремиера Меглена Плугчиева.

Предложенията ще бъдат предадени на Министерския съвет в четвъртък, ден преди срещата на лидерите на тройната коалиция.