КС отряза достъпа на депутатите до следствената тайна

Конституционният съд (КС) забрани свободния достъп на народните представители до документи, считани от прокуратурата за следствена тайна. С това решение, публикувано на сайта на институцията в петък, държавното обвинение получи възможност да игнорира всички искания на депутатите, тъй като прокурорите имат пълната свобода да преценяват кое е секретно и кое не.

Решението на КС е взето с гласовете на шестима от членовете му, другите петима са го подписали с особено мнение, като Благовест Пунев и Румен Ненков на практика го разнищват като несъстоятелно, неаргументирано и пълно с противоречия. Според тях решението на КС обуславя нарушаване на взаимния контрол между трите власти; рискува да затрудни парламентарния контрол, особено по отношение на специалните разузнавателни средства (СРС) и освен това превръща досъдебното производство в "черна кутия".

Главният прокурор внесе в средата на месец май искането си за обявяване на противоконституционност на текста на чл. 100 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (НС). Тази норма предвиждаше, че ако НС поиска, задължително трябва да му бъдат предоставени всякакви сведения и документи, включително и тези, които представляват следствена тайна.

Обявяването на този текст за противоречащ на конституцията ще доведе до революционни промени в работата на Народното събрание, което досега имаше пълен достъп до документи от прокуратурата при проверка на различни казуси от голям обществен интерес. След това решение на КС прокуратурата получава право да изпраща избирателна информация към депутатите, което широко отваря вратата за използване на най-важната институция в държавата за пускането на партенки.

Емблематичен пример за това стана случаят с починало новородено в Горна Оряховица през ноември 2010 г., когато вътрешният министър Цветан Цветанов чете пред парламента извадки от СРС-та, уличаващи лекарите в умишлено престъпление. Впоследствие медицинска експертиза отхвърли тезата за умишлено умъртвяване, разследването и до ден днешен не е приключило. Министър Цветанов обаче бе оневинен от прокуратурата за разгласените СРС-та, а главният прокурор заяви, че в този случай "законът е тълкуван разумно".

Борис Велчев атакува парламентарния правилник с аргумента, че правото на народните представители да получават секретни документи е погазване на независимостта на съдебната власт. Той цитира правото на прокурорите да преценяват коя част от събраните материали по едно дело могат да бъдат огласени. "Проявата на какъвто и да е интерес от висши държавни органи, включително и от НС, поставя под съмнение тяхната обективност и безпристрастност", се казва в искането на Велчев.

Решението на КС е взето с 6 на 5 гласа. Съдиите Емилия Друмева, Благовест Пунев, Цанка Цанкова, Стефка Стоева и Румен Ненков са подписали решението с особено мнение. Докладчик по него е бившият правосъден министър Георги Петканов.

По делото са постъпили становища от Народното събрание, Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет и Асоциацията на прокурорите в България. Народното събрание и Висшият адвокатски съвет считат искането на главния прокурор за неоснователно, а ВКС и прокурорската асоциация го подкрепят.

"Поставянето на действията на съдебните органи в зависимост от предварително установеното им задължение от орган на законодателната власт представлява недопустима намеса в тяхната работа. Съдебната власт е самостоятелна, като нейната зависимост от административно дадени преценки от други органи (в случая от Народното събрание) е нарушение на конституционни норми и е недопустимо. Затова КС приема, че оспорената разпоредба е конституционно нетърпима.", се казва в решението на Конституционния съд.

КС счита, че чрез своя правилник законодателната власт недопустимо се е намесила в конституционните правомощия на съдебната власт.

"Законодателната власт не може да навлиза в разпоредителните правомощия на съдебната власт, както е направено с чл. 100 ПОДНС (правилника на парламента-бел.ред.). Те (прокурорите и следователите-бел.ред.) не могат практически да осъществяват дейността си, ако следствената тайна бъде нарушена", се казва още в мотивите на КС.

Решението на съда е рядко срещано със своята категоричност. На 3 места в мотивите към решението се казва, че в досегашната ситуация прокуратурата и следствието не са можели да "осъществяват нормално своята дейност". Практика е на КС да брани статуквото в българската правосъдна система и нейната недосегаемост. Със свое решение от 2004 г. КС блокира пътя за изваждане на прокуратурата от съдебната власт, което и досега се разглежда като една от основните пречки за радикална реформа на системата.

Съдиите Благовест Пунев и Румен Ненков излизат с общо особено мнение по казуса, както и колегите им Стефка Стоева и Емилия Друмева. Самостоятелно особено мнение е предала Цанка Цанкова.

Решението на КС води до нарушаване на взаимния контрол между трите власти
Съдиите Пунев и Ненков заявяват, че това решение на КС "ще обуслови не утвърждаване, а нарушаване на установения от Конституцията баланс и взаимен контрол между трите власти."

"За никакво равно третиране на властите не може да става и дума, ако НС бъде принудено да зависи от преценката на съответния прокурор, за да получи сведения, които са му нужни не за да разследва престъпления или повдига обвинения, а за да изпълни предназначението си да действа в интерес на държавата и обществото при изпълнение на собствените си конституционни правомощия", пишат двамата съдии.

Според тях "липсва ясно посочване кое именно конституционно правомощие е отнето от орган на съдебната власт и как, по какъв начин чрез предоставяне на секретна информация се накърнява независимостта му при вземане на решения по вътрешно убеждение."

Съдиите Пунев и Ненков освен това посочват редица неточни констатации, като например, че "работата с факти, които представляват следствена тайна е в правомощието на съдебната власт", а в тази връзка и необяснимо за нас свързване на нейната независимост с "вътрешното убеждение на разследващите органи", които в по-голямата си част са извън системата ѝ."

"От конституционна гледна точка е недопустимо с оправданието за "следствена тайна" Народното събрание, стига да зачита конституционните правомощия на прокуратурата по ръководство, надзор и осъществяване на досъдебното разследване и по повдигане на обвинение за извършено престъпление, да бъде ограничавано във възможностите си да следи за проблемите при изпълнение на полицейските оперативно-издирвателни мероприятия, прилагането и използването на специални разузнавателни средства, организацията на полицейското разследване, дейността на службите на МВР и ДАНС и т.н. Абсолютно неоправдано е парламентът да иска разрешение от орган на друга власт, какъвто е прокурорът, за разкриване на следствената тайна, когато информацията му е необходима за осъществяване на собствените му конституционни правомощия – например, при искане на главния прокурор за снемане на имунитета на народен представител се налага достъп до информация, която не е представена с искането", поясняват съдиите Ненков и Пунев.

Риск от осуетяване на парламентарния контрол, особено върху СРС

Двамата съдии изтъкват, че особено наложителен е парламентарният контрол и наблюдението на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специални разузнавателни средства.

Ненков и Пунев посочват и други "дефекти" на решението на КС:

"След влизането в сила на настоящото конституционно решение с голяма острота ще се постави въпросът, дали информационният поток към постоянната подкомисия по чл. 24а от ПОДНС няма да секне под предлог, че не е дадено прокурорско разрешение за предоставяне на необходимите сведения и документи, съставляващи следствена тайна. Така ще се отвори вратата за полицейски произвол, а българската държава отново няма да може да отговори на изискванията за независим външен контрол върху тайното наблюдение, извършвано от органите на МВР (вж. констатациите по т. 87-89 от Решение от 28.06.2007 г. на Европейския съд по правата на човека по делото Екимджиев срещу България). На практика излиза, че европейските институции са склонни да приемат, че неограниченият от предварителни разрешения парламентарен контрол върху досъдебното разследване, при това реализиран с участието на представители на опозицията, е съвместим с принципите на демокрацията, докато българският Конституционен съд с не много ясни съображения е склонен да го възприема като противоречащ на принципите на разделение на властите и независимостта на съдебната власт, които също на конституционно ниво са приети от всички държави, членуващи в Съвета на Европа.

При всяко положение от решението на КС ще последва ограничаване на събирането на информация, необходима за оптимизиране на законодателната дейност на парламента в областта на наказателното правосъдие от гледна точка на целесъобразност и ефективност."

Ненков и Пунев напомнят, че "обменът на информация под формата на сведения и документи би могъл да се осъществи чрез предоставяне на копия от оригиналните материални носители. По този начин на отделните власти се предоставят еднакви условия да изпълняват общественополезните си задължения", с което очевидно отговарят на опасенията на главния прокурор, че парламентът би могъл да блокира работата по разследване на престъпления, като изиска делата.

Досъдебното производство – "черна кутия"

На финала двамата обобщават, че "независимостта на съдебната власт се обезпечава не от това, че информацията, с която разполага, е недостъпна за другите власти, а от способността ѝ смело, с достойнство, безпристрастно, при отхвърляне на опитите за външна намеса да взема решения в рамките на възложените ѝ от Конституцията правомощия – съобразно вътрешно убеждение, основано единствено на установените факти и закона ...Абсолютно неоправдано е досъдебното производство да се превърне в недостъпна територия за парламентарен контрол, в т.н. "черна кутия", каквато то в голяма степен е понастоящем. Така под прикритието на следствената тайна биха се легитимирали нелицеприятни практики в дейността на органите и лицата, които по естеството на своята функция са ангажирани в досъдебното производство, а именно такова ограничение за достъп до информация спрямо парламентарните комисии би било в разрез с чл. 80 от Конституцията", завършва особеното им мнение.