Проектът "Федерация на минорните практики" с куратор Мартина Йорданова ще представи България на 61-ото издание на Венецианското биенале за изкуство през 2026 г., съобщиха от Министерството на културата.

Това е решението на 7-членното жури с председател д-р Светлана Куюмджиева. Проектът е с автори Венета Андрова, Гери Георгиева, Мария Налбантова и Райна Тенева. Той е избран от общо 23 кандидати.

Мартина Йорданова пък е куратор и изследовател от София, като от 2020 г. работи в Националната галерия. Именно галерията организира българското участие и това е причината скоро след обявените резултати, да се появят и първите съмнения в конкурсната процедура. 

Резултатите от конкурса и спечелилият проект ще бъдат официално обявени на пресконференция утре – 20 януари, от 13.00 ч. в БТА.

Максималният размер на финансирането за избрания проект е 70 хил. лв., като те могат да покриват възнагражденията за куратори и автори, счетоводните услуги, материали, продукционни разходи, юридически консултации, превод и редакция. Бюджетът трябва бъде с включен ДДС.

Разходи като наем на изложбено пространство, транспорт, застраховки, инсталация и деинсталация, каталог, PR дейности и комуникация не се включват в бюджета, защото те се осигуряват отделно от Министерството на културата чрез Националната галерия, организираща националното участие, предава БТА.

Това ще бъде дванадесето участие за България на изложението, като за втора поредна година българският павилион ще бъде разположен в зала "Тициан" (Sala Tiziano) в Centro Culturale Don Orione Artigianelli, в близост до Моста на Академията. Темата на предстоящото Венецианско биенале е "6 минорни тоналности".

Съмнения в процедурата

Бързо след обявяването на победителя се появиха и първите критики към процедурата. Според художника Петко Дурмана, който е сред участниците в конкурса, има съмнения за неговата легитимност.

"Когато служебно ангажиран куратор от същата институция печели конкурса за кураторски проект, възниква припокриване на роли, което създава обективен риск за процедурната легитимност, дори при липса на пряко доказуемо нарушение", пише той в позиция в социалните мрежи. Според него е размита границата между организатор и участник.

По думите на художника основните проблеми са късния старт на конкурса, промените на срокове в последния момент, ретроактивна корекция на приключил етап "допустимост" и липса на прекратяване и рестартиране на конкурса, въпреки установени нарушения.

"Нормалната практика за Венецианското биенале е комисарят на националното участие да избира куратор, а кураторът да избира авторите. В този случай на практика е направено точно това, но маскирано като "отворен конкурс", който се оказва напълно излишен", твърди той.

Според него когато "куратор се избира чрез формално пропит конкурс, това не е процедура, а пародния", а този тип "конкурси" трябва да бъдат прекратени, за да не се губи времето на професионалната общност и да не се харчат публични средства за симулация на избор.