Публичните лекции, литературните четения, представянията на книги, операта, балета и класическата музика се оказват най-непривлекателните културни събития за жителите на София през 2025 г., показват данните на социологическото изследване Индекс "Достъп до култура" за Столична община.

Въпреки по-малкия интерес към тези събития, дори при тях се забелязва положителната тенденция броят на посетителите да расте в сравнение с предходни години. Библиотеките също са слабо посещавани. Над 60% от столичани не са влизали в библиотека през 2025 г., но процентът на посетители е нараснал с близо 18 пункта в сравнение с 2024 г. 

Данните от изследването бяха представени в сряда от основателката на "Фабрика за идеи" Янина Танева и от директора на "Обсерватория по икономика на културата" Диана Андреева. Преди две седмици те представиха и националното проучване, което очерта основните тенденции и проблеми с достъпа на култура на национално ниво.

"София е много различна от картината в страната и затова правим и това изследване. Тя няма проблемите, които имат други градове, но има различни предизвикателства пред нея. Вероятно са необходими нови посоки и политики", заяви по време на представянето на данните Янина Танева.

Историческите забележителности са любими и на софиянци

Оказва се, че и за столичани историческите забележителности са любими за посещение. Националните данни сочеха, че през 2025 г. 65% от българите са посетили поне една историческа забележителност. За жителите на София този процент е значително по-висок. Цели 92.5% от жителите на София са посетили историческа забележителност през последната година.

И ако при националното проучване второто най-посещавано място, където може да имат достъп до вид култура, са заведенията с жива музика, то в София картината е коренно различна.

Театрите са втори по посещения, като около 74% от столичаните са гледали театрално представление поне веднъж през последната година, а близо половината са посетили поне две.

Още по темата

Над 2 млн. българи са били на театър през 2025 г., но посещенията намаляват

24 май 2026 08:15

Музеите и галериите също са сред любимите пространства за култура за столичани като само около 30% от анкетираните не са били на на изложба през последната година.

Значително се увеличава и броят на посетителите на различни фестивали (59.8%), а киното остава сред любимите пространства. Половината жители на София са били на кино поне два пъти през последната година, а на поне една прожекция са отишли 77% от анкетираните.

Макар класическата музика да остава непривлекателна, според експертите и там се забелязва положителна тенденция.

Близо 25% от софиянци посещават опера или балет поне два пъти, като с близо 3% са се увеличили и посетителите, които ходят на такива събития поне по 6 пъти в годината. По думите на Диана Андреева това е показател за изграждането на вкус, какъвто се и изисква при посещението на концерти с класическа музика и опера.

Концертите с поп, поп-фолк и народна музика също не са по вкуса на столичани, като 62% от анкетираните не са били на нито едно подобно събитие. Що се отнася до заведенията с жива музика, тенденцията е обърната – около 63% са били на подобно място.

През последната година около 43.5% от столичани не са посетили нито едно културно събитие, въпреки тяхната свръхконцентрация в София.

Читателите в София четат средно 11 книги годишно

Независимо че рядко посещават литературни четения, над 92% от жителите на София са прочели поне една книга през последната една година, което е близо с 30% повече от данните на национално ниво – 62.8%.

Още по темата

Проф. Александър Кьосев: Четенето губи ролята си на първенстваща културна ценност

14 май 2026 07:01

По-голям е и средният брой прочетени книги. На национално ниво средно читателите са прочели между 8 и 9 книги през последната година, докато тези в София – 11. 

Образованието отново се оказва важен фактор, като само 8% в София от хората с висше образование не са прочели книга през последната година.

Парите не са фактор, свободното време – да

Най-голямата пречка за по-честото посещение на културни събития в столицата се оказва свободното време.

То е значим фактор и на национално ниво, където е пречка за около 35% от хората, но в София близо 50% от анкетираните не посещават театри, музеи или концерти заради липса на време.

Финансовият фактор остава далеч назад, като само 18% го посочват за причина да не посещават различни събития. Спадът в това отношение е осезаем, защото през 2024 г. 48% от анкетираните столичани са посочили липсата на средства като основна причина.

На национално ниво финансите остават най-значимият фактор – 54% от анкетираните твърдят, че не ходят на концерти и театър заради липса на средства.

Парадоксално на тези данни обаче над 71% от жителите на София биха посещавали повече културни събития, ако имаха повече пари, докато само 30% отговарят, че най-важното условие е свободното време.

Още по темата

Липсата на време и пари остават големите пречки пред достъпа до култура в България

14 май 2026 18:10

Повече културни събития по кварталите и добър транспорт до мястото също са важни фактори, но не колкото добрата компания. Над 42% от столичани заявяват, че биха посещавали повече културни събития, ако имат компания.

Големи възможности при правилни решения

Според Янина Танева и Диана Андреева при промени в правилната посока София може да се превърне първият град в страната, който да премести фокуса от "достъп до културен продукт" до "участие в културна общност".

Експертите смятат, че част от мерките, които следва да се приложат на национално ниво, трябва да засягат и София. Това включва въвеждането на културен паспорт за деца, юноши и младежи от 6 до 26 години, промени в законодателството и начина на финансиране, както и особено внимание върху териториалните дисбаланси.

Препоръките към Столичната община включват децентрализация на културните политики на районно ниво, създаване на механизми за развитие на публики и нови форми на партньорство между културни институции, училища и университети.

Експертите посочват, че трябва да се работи в посока създаване на програми и финансиране на културни събития в отделните райони на столицата. Предлага се създаване на квартални микрофондове, който да финансират отделни столични райони, в който има по-малко културни събития.

Препоръчва се насочена работа към публиката, за да може да се приобщят и възрастни хора, младежи или семейства с по-ниски доходи. Предлага се въвеждането на различни мобилни културни формати като пътуващи сцени или прожекции, за да се осигури достъпа до култура в квартали, където няма необходимата инфраструктура.

Според Янина Танева и Диана Андреева трябва да се въведат и индикатори за резултат, които да измерват ефекта от евентуалното приложение на подобн политики. Предлага се да има повече събития близо "до дома на хората", които да включват различни активности, а по възможност и след работно време.

Танева отбеляза, че изграждането на квартални резиденции би могло да помогне за създаването на културни общности в по-малки райони. Според нея читалищата и библиотеките могат да са ключ към по-голямо участие в културната дейност.

Сред конкретните предложения е и поне в един ден от седмицата музеи или изложби да работят до по-късните часове, за да се даде възможност за по-голям достъп.

"Ще трябва да адаптираме културното съдържание към новите ралности на ежедневието", каза Танева.

Според нея и социалната среда е много важна, както и приобщаването на изолираните групи. По думите ѝ липсата на социална среда и придружител драстично намалява желанието за участие в културни инициативи.

Затова може да се помисли и за програми за "културен придружител", насочена към възрастни, млади хора или новодошли в квартала. Предлага се още създаването на абонамент за млади семейства, двойки и групи приятели, така че изолацията да не се оказва толкова значим фактор.