Липсата на свободно време и финансови възможности остaват най-големите пречки пред българите, за да посещават повече културни събития. През 2025 г. се забелязват някои положителни тенденции, по-голямата част от българите продължават да нямат достъп до културен живот и да не посещават културни събития.

Това сочат данните на националното социологическо изследване Индекс "Достъп до култура" за 2025 г. , които бяха представени в четвъртък от основателката на "Фабрика за идеи" Янина Танева и от директора на "Обсерватория по икономика на културата" Диана Андреева.

Историческите забележителности – любими за българите

През 2025 г. най-посещавани от българите са били историческите забележителности. Близо 65% от българите са посетили подобна забележителност поне веднъж за последната една година. Второто най-посещавано място, където може да имат достъп до вид култура са заведенията с жива музика. 39.8% от българите не са посетили заведение с жива музика нито веднъж за последната година.

За сметка на това библиотека не са посетили 68.8%, а опера или балет 81.6%. На театър нито един път не са били 58.5% от хората, а на изложба или музей – 54.2%. Концерти със съвременна поп, поп-фолк или народна музика не са посетили нито веднаж 61.6% от анкетираните, а фестивал или събор – 40.6%

Малко над половината българи са гледали филм на кино поне веднъж през последната година, докато само 23% от хората са посетили литературно събитие, сочат още данните.

Показателите отчитат по-добри резултати в сравнение с последните няколко години, когато числата бяха дори още по-тревожни.

Читателите бавно нарастват

През 2025 г. се е увеличил и броят на българите, прочели поне една книга през последните 12 месеца. 62.8% от анкетираните са прочели поне една книга, докато преди година те са били 56.4%.

Данните показват, че мъжете четат по-малко от жените. През 2025 г. 29.6% от жените не са прочели нито една книга, докато при мъжете – 44.5%. Средно читателите са прочели приблизително 9 заглавия през последната година.

Най-активни читатели се оказват хората между 40 и 49 години. 71% от хората в тази възраст са прочели поне една книга през последната година. 45.8% от младежите между 18 и 29 години не са прочели нито една книга, а сред пенсионерите – 50.7%.

Още по темата

Проф. Александър Кьосев: Четенето губи ролята си на първенстваща културна ценност

14 май 2026 07:01

Образованието е ключов фактор за активното четене. Само 8.7% от хората с висше образование не са прочели нито една книга за последната една година, докато при българите със средно образование, този дял е 48.9. От хората с основно или по-ниско образование прочелите поне една книга са 16.7%.

Изследването показва, че хората в малките градове и селата четат значително по-малко, от жителите на областните градове и София. Само 12% от столичаните не са прочели книга през последната година, а в областните градове – 30.8%. Близо половината от жителите в малките градове (46.8%) обаче не са прочели нито една книга, а в селата – 63% от хората.

Липса на пари и време

Изследването показва, че липсата на време се оказва все по-важен фактор хората да не посещават културни събития. Основната причина продължава да бъде финансовата, но ако през 2022 г. 54.4% от българите не посещават културни събития, защото е скъпо, то през 2025 г. този дял е намлял до 38.2%. Същевременно заради липса на свободно време 35.3% от анкетираните не ходят на театър, изложби или музеи.

Третият най-често даван отговор е липсата на достъп до културни събития. Най-сериозен проблем с достъпа до култура имат хората в малките градове и селата. В градчетата 41.2% от хората не посещават културни събития заради липсата на достъп. В селата на първо място това се случва заради цените (41.6%), но вторият най-чест отговор е липсата на достъп (28.5%).

Още по темата

Културата в България: Няма пари, няма време, няма и достъп

25 май 2025 08:05

Анкетираните посочват, че ако се подобрят именно тези три условия, те ще посещават повече събития. Над половината (55.8%) отговарят, че свободното време е най-важният фактор, за да ходят на повече събития, а 38.6% от българите биха били по-чести потребители на култура, ако имат повече пари. 1/3 от анкетираните са отговорили, че най-важното условие е в населеното им място да има културни събития.

Тези фактори са в различна йерархия при различните възрастови групи. За младежите парите и свободното време са с почти изравнени показатели, докато за възрастните липсата на време е най-голямото препятствие.

Според Янина Танева и Диана Андреева въпреки подобрението на някои тенденции, хората в страната продължават да изпитват сериозни трудности да посещават културни събития, а културната политика продължава да е концентрирана в отделни точки, като няма ясна стратегия и план.

Какво се предлага?

За тях е ключово да се обърне внимание на най-младите участници в културата. Според организаторите на проучването това може да се случи чрез създаването на културен паспорт за деца, юноши и младежи от 6 до 26-годишна възраст. В тази група попадат около 1.3 млн. души. Културният паспорт ще осигурява безплатен достъп до определен брой събития. Един такъв паспорт ще струва 50 евро, а държавата ще трябва да отделя 65 млн. евро всяка година, за да осигури най-младата публика с безплатни билети за културни събития.

Предлага се още и да се обърне особено внимание на териториалните дисбаланси на културните дейности и политики, както и на финансирането им, което трябва да бъде променено. Отбелязва се, че публичното финансиране на култура често се концентрира предимно върху организации и институции в столицата и големите градове, докато за по-малките общини няма достатъчно развити политики. Според експертите е нужна законодателна промяна на финансирането, което да се осъществява според въздействието от дейността на институтите.

Отбелязва се, че публичните финанси често не достигат и до определени социални групи, така че са нужни мерки и в тази посока, така и уязвими групи да имат реален достъп до култура.

Експертите искат развитието на културния сектор да бъде обвързан с предложенията и политиките на важни международни организации като ЮНЕСКО и Европейската комисия. Подчертава се, че правото на култура е основно човешко право и неизменна част от свободния живот на всеки човек.

Организаторите на изследването са изготвили и манифест, в който се обявяват за приоритизиране на политиките за развитие на аудиторията и осигуряването на достъп до култура на най-младите граждани.

Искат още децентрализация на културния живот и осигуряване на реален достъп и в по-малките населени места чрез различни методи. Диана Андреева и Янина Танева настояват още за подкрепа за творци и организации, които работят с младежи и уязвими групи, както и финансиране на програми, които повишават културната грамотност.

На представянето на индекса присъстваха и няколко народни представители. Антон Кутев от "Прогресивна България" заяви, че голяма част от мерките и исканията са изпълними и депутатите ще положат усилия за промени.

Йорданка Фандъкова и Тома Биков от ГЕРБ също заявиха, че ще работят за решаването на проблемите в сектора, но според Биков резултати няма да има, докато не бъде променен начинът на финансиране най-вече на културните институти. В дискусията активно участие взеха различни представители на културния сектор, които коментираха някои от важните проблеми в сектора и системното им неглижиране от страна на институциите. 

Проучването е дело на "Алфа Рисърч" по поръчка на" Фабрика за идеи", Обсерваторията по икономика на културата и Асоциацията за развитие на София. Индекс "Достъп до култура" 2025 г. се осъществява с финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз.