Нов модел на финансиране, нови ограничения за директорите на културните институти, промяна на термини, нови регистри и още промени в културния сектор предвижда законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата.

Той е изготвен от служебния министър на културата и директор на Софийската филхармония Найден Тодоров и е внесен за обществено обсъждане със съкратен срок – до 23 април. Министър Тодоров обяви намеренията си за подобен ход преди седмици. 

Сред основните причини е финансовата и институционална криза в сферата на сценичните изкуства, която ескалира в края на миналата и началото на тази година. Културните институти сигнализираха за множество проблеми в сектора, като сериозно се говореше и за риск от фалит на редица театри.

"С оглед на динамиката в сектора и натрупания практически опит се налага усъвършенстване на неговите разпоредби за повишаване на прозрачността, ефективността и устойчивостта на културния сектор. С предложените промени се въвеждат инструменти за детайлно наблюдение и класификация на културните организации и професионалните артисти и специалисти в областта на културата и модернизиране на системата на финансиране на държавните културни институти", се посочва в мотивите на законопроекта.

Нова наредба ще определя парите за културните институти

Най-ключовата промяна в законопроекта е свързана с финансирането на държавните културни институти.

Предлага се създаването на наредба от Министерския съвет по предложение на министъра на културата, с която да се регламентират условията и редът за категоризиране на държавните културни институти и тяхното финансиране според различни стандарти.

Със сегашния модел на финансиране субсидиите и средствата за културните институти зависят най-вече от продажбата на билети.

Още по темата

За да не бъдат бездънна яма. Министърът на културата предлага реформа при финансирането на театрите

17 март 2026 18:23

В мотивите към законопроекта се твърди, че моделът на финансиране на държавните културни институти към министъра на културата (музеи, театри, опери и др.), които са 103, са без достатъчно ясна и последователна нормативна рамка.

Отбелязва се, че със сегашния модел се ограничава и финансовата автономия на институциите.

Разпределянето на средствата вече ще става чрез формули спрямо наредбата за категоризация на културните институти. Ще се въведе двукомпонентен модел на делегиран бюджет, който ще включва ,,основен компонент", който ще се определя за съответната група държавни културни институти и ,,допълнителни компоненти". Тези компоненти ще отчитат спецификата на културните институти и обективни географски, демографски, икономически, инфраструктурни, художествени и други фактори и така към тях ще се разпределят и съответните средства.

Предвидено е да се разшири и обсегът на дейности, финансирани от бюджета на
културното ведомство. Досега средствата отиваха за дейности в областта на
сценичните изкуства и за творчески проекти, избрани на конкурсен принцип.

Сега обаче средства ще се дават и за реализирането на държавна задача, поставена от министъра на културата, свързана с популяризиране на автори, произведения, изпълнители и събития, както и за изпълнение на национални програми за развитие на изкуствата и културата, одобрени с решение на Министерския съвет.

Предложени са и промени за финансирането на държавни културни институти в областта на културното и аудио-визуалното наследство и библиотечното дело.

Ключовата наредба трябва да бъде изготвена в рамките на година след влизането на поправките в сила. В шестмесечен срок след приемането на наредбата пък министърът на културата извършва категоризиране на държавните културни институти.

Ограничения за директори и променени регистри

Промените ще засегнат и директорите на културните институти. Досега
съществуваше забрана те да упражняват в лично качество търговска дейност, да
бъдат в органите на управление на неправителствена организация или търговски дружества, както и да упражняват свободна професия извън научните и творческите сфери.

Поправките предвиждат да се забрани директори на културни институти да стават лица, които заемат ръководна или контролна длъжност в политически партии и/или коалиции.

Освен това условията на конкурсите за директори на държавни и общински културни институти ще трябва да се съгласуват с министъра на културата.

Друга част от промените включва публичните регистри към министерството. В мотивите се посочва, че и в момента се предвижда поддържането на публични регистри, които да осигуряват информация за културните организации и професионалните артисти и специалисти в областта на културата като инструмент за провеждане на държавната културна политика, но те не са ефективни.

Още по темата

Културните дейци ще се вписват в публичен регистър

6 април 2026 15:18

Ще се променят обстоятелствата за вписване в регистъра за културните организации и ще бъде създаден нов регистър за културните дейци.

Регистърът на културните организации ще позволява публичен достъп до информация за държавните, общинските и частните културни организации и ще предоставя ясна статистика за активните участници в сектора.

Въвежда се изискването културните организации да подават годишен отчет за дейността си през предходната календарна година по образец, който ще бъде утвърден с наредба. Tя следва да бъде изготвена половин година след обранодването на промените в "Държавен вестник". 

Отбелязва се, че тези промени ще бъдат ключови за изработването на реален инструмент за мониторинг на културните организации и артистичната дейност в страната и за формирането на реални политики по отношение на културата и изкуствата.

Предвидена е промяна на някои термини от закона – "културно-историческо наследство" става "културно наследство", а "културни ценности" се превръща в "културни продукти".

Общественото обсъждане на законопроекта следва да приключи след две седмици, а промените ще бъдат разгледани в следващото Народно събрание. 

Още преди седмици, когато министър Найден Тодоров обяви намерението си за внасяне на подобен законопроект, той каза, че ако предложението  не бъде прието от следващия парламент, отговорността ще бъде на народните представители.