Кунева и Станкова обърнаха дневния ред на парламента

Министрите на евроинтеграцията и на правосъдието Меглена Кунева и Антон Станков успяха да променят дневния ред на Народното събрание като вкараха на второ четене промените в Закона за Съдебната власт, които сутринта отпаднаха от седмичната програма.

Ако тази седмица законът не бъде приет, забавянето на съдебната реформа ще се отрази фатално на приключването на преговорите за членство на България в Европейския съюз и да изпуснем 2007 година, предупредиха Кунева и Станков.

Демонстрацията им подразни депутатите, които веднага напомниха, че Министерски съвет е закъснял с три месеца с проекта за промени.

След среща с двамата министри председателят на парламента проф. Огнян Герджиков обяви, че депутатите веднага започват второ четене на съдебния закон.

Първите поправки в този значим закон обаче бяха приети от около 70 депутати в зала, които отново гласуваха с чужди карти.

Всяко забавяне може да преобърне колата към Брюксел

Демонстративното напомняне на министрите към депутатите от мнозинството бе аргументирано с изтичането на сроковете за осъществяване на съдебната реформа. Само преди дни еврокомисарят Гюнтер Ферхойген предупреди, че заради това България може да изпусне 2007 година за членство в ЕС.

Сроковете текат, някои от тях изтекоха, а закон нямаме, посочи Станков. Той обясни, че Висшият съдебен съвет не може да създаде мандатност и да извърши ротация на административните ръководители в органите на съдебната власт, която трябваше да приключи до края на март.

С поправките в конституцията за ограничаване имунитета на магистратите и въвеждането на мандатност и несменяемост, направени на 23 септември миналата година, Народното събрание прие, че в тримесечен срок трябва да бъде променен и законът за съдебната власт, за да може да се приложат измененията за мандатност.

За пореден път министър Меглена Кунева отбеляза, че се поставя под съмнение приключването на преговорите и репутацията на страната ни, а също и че има опасност да не влезем през 2007 година в ЕС.

"При всяко едно неизпълнение на ангажиментите, в момента в който се прави обща оценка за напредъка на България в преговорите за членство в ЕС, може да преобърнем колата", подчерта Кунева.

Всяко разколебаване в сроковете и в приложението на приетото законодателство може да върне нещата много-много назад, посочи Кунева. Тя обясни, че може да бъде отворена отново преговорната глава 24 "Правосъдие и вътрешни работи". Когато главата бе затворена, България се ангажира на всеки шест месеца да отчита състоянието на съдебната система. Този доклад трябва да бъде предаден в края на седмицата.

Министри и депутати се скараха кой е по-виновен за закъснението

Пришпорването на депутатите от двамата министри подразни депутатите от НДСВ.

Шефът на парламентарната комисия по евроинтеграция Даниел Вълчев, който също е ангажиран с приемането на законодателни промени, свързани с членството ни в ЕС, отхвърли обвинението на министрите, че забавянето е по вина на депутатите. Според него бавен е Министерският съвет при подготовката на законите.

"Не бива да се забравя, че парламентът не е някаква експертна група, която може да се изкомандва за два дни да свърши някаква работа. Парламентът е политически орган, тук се застъпват политически позиции, всяка парламентарна група има право на свои приоритети и политическа позиция", посочи Вълчев.

В нормалните държави преговорния екип в правителството се консултира с парламента преди да поеме ангажименти за сроковете, в което се променя законодателството, изтъкна Вълчев. Той даде пример с предложената от кабинета законодателна програма за октомври м.г., когато за 16 работни дни депутатите е трябвало да приемат 13 законопроекта, което е абсурдно.

В резултат на това се създава впечатление, че има "отличници", които полагат усилия за евроинтеграцията, а "едни лоши хора в парламента" не ходят на работа и пречат.

"С три месеца правителството закъсня да внесе закона в парламента, а сега се оказва, че три дни са фатални", коментира Вълчев.

Решението за поправки в конституцията, което предвижда и промяна на съдебния закон, бе взето на 23 септември м.г. Трите месеца за приемане на закона изтекоха на 23 декември тези поправки трябваше да са факт.

Правителството обаче внесе проекта за поправки дни преди Коледната ваканция. На 21 януари проектозаконът бе приет на първо четене и разпределен в комисиите, където да бъде подготвен за второ четене. Правната комисия приключи работата си, но в последните две седмици законът не влезе за обсъждане в пленарна зала.

Междувременно депутатите успяха да приемат други закъснели закони, сред които и промени в Наказателния кодекс. От миналата седмица се работи и по закона за обществените поръчки. Има и други закони, които са спешни и чакат отдавна, обясни днес лидерът на ПГ на НДСВ Станимир Илчев и даде пример с приемането на политическата рамка на Стратегическия преглед на отбраната. Той отбеляза, че още вчера мнозинството е възнамерявало да вкара в дневния ред съдебния закон, това е било решено и на Председателски съвет днес. Пленарна зала обаче е отхвърлила предложението на Любен Корнезов от БСП вместо 12 точка съдебният закон да се изтегли на първо място в програмата.

Поправките приети без кворум в залата

След извънредната промяна в дневния ред, едва 50 депутати бяха в залата в началото на разглеждането на Закона за съдебната власт на второ четене.

Валентин Василев от СДС призова от трибуната колегите си да се явят в залата и предложи да се направи преброяване на присъстващите от председателстващия Огнян Герджиков. На призива му се отзоваха само още двайсетина политици, но проверка на кворума не се състоя.

Междувременно в пленарна зала Рупен Крикорян от НДСВ упражняваше вглъбено личния си подпис върху пощенски плик, на който вече беше поставил трийсетина подписа.

Така около седемдесет депутати приеха първите точки от Закона за съдебната власт. Таблото, отчитащо гласувалите народни представители, показа общо 121 гласували. По-късно депутати коментираха, че важният за съдебната реформа закон може да бъде атакуван пред Конституционния съд, ако се докаже, че е има гласуване с чужди карти.

Заседанията на ВСС стават публични

Заседанията на Висшия съдебен съвет ще бъдат открити за граждани и журналисти, а при промяна на практиката по прилагане на съдебния закон, ВСС се задължава да огласява мотивите си за това, гласят приетите промени.

Закрити ще бъдат заседанията, когато Висшият съдебен съвет обсъжда даването на разрешение за повдигане на обвинение срещу съдии, прокурори и следователи, за задържането им или за временно отстраняване от длъжност.

Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: