КЗК засекрети оборотите на португалските концесионери на “Тракия”

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е засекретила документите на португалските фирми и отговора на писмото от Генералната дирекция “Конкуренция” към Европейската комисия, съобщи във вторник Гроздан Караджов, консултант на “Трансперънси интернешънъл” (Прозрачност без граници).

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) провежда във вторник второто си заседание по делото за автомагистрала “Тракия”. Антимонополистите трябва да разрешат казуса, повдигнат от “Трансперънси интернешънъл” през юли тази година, необходимо ли е да се изчислява оборотът на португалските фирми, които са акционери в българо-португалското дружество концесионер “Магистрала Тракия”, за да се определи концентрацията на стопанска дейност.

На първото дело по случая – през юли, концесионерът не обяви оборота си, който по Закона за защита на конкуренцията, ако е под 15 млн. лв. не подлежи на разрешение от КЗК за концентрация на дейност. Антимонополният орган тогава се самосезира по доклад на “Трансперънси” и понеже не намери начин сам да разреши казуса, поиска становище от Европейската комисия. От Прозрачност без граници пък полюбопитстваха как фирма с оборот под 15 млн. лв. ще строи магистрала за 775 млн. евро.

Сега не станаха известни мотивите, с които антимонополният орган е взел решение да сложи в секретна папка оборотите на "Лена Енгенхариа и конструкош" С.А., МСФ-Мониз да Майа, Серра и Фортунато Емпрейтейрош С.С." и "Сомаг Консешос и Сервисуш С.А.". Според Гроздан Караджов, след като всеки може да види отчетите на българските фирми, редно е този подход да се приложи и към португалските дружества, които желаят да работят у нас.

Родното законодателство е противоречиво в тази част и според юристите на старото ръководство на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) не е нужно да се включва оборотът на португалските фирми, които нямат регистрация в страната. Те се позовават на чл.11, ал.2 т.3 от Закона за защита на конкуренцията, в който е записано, че се регистрира общият дял в съответния пазар на предприятията участници в концентрацията.

Какъв е отговорът на Европейската комисия за защита на конкуренцията по казуса също не е ясно. Гроздан Караджов уточни, че документът не му е бил предоставен, а само преразказан. По неофициална информация европейските антимонополисти напомнят на КЗК,  че след като сме затворили глава “Конкуренция”, европейското законодателство в тази област става задължително и за България.  И при учредяване на консорциум, в който участват европейски фирми, се изчислява целият им оборот, а не само този на наша територия.

Според Гроздан Караджов поведението на КЗК е сигнал за бъдещето на концесията на автомагистрала “Тракия”. Поведението на управляващите също не е еднозначно, коментира той. Според Караджов, министърът на регионалното развитие Асен Гагаузов трябва да избере свое виждане и да защити позицията на БСП преди изборите, която бе за прекратяване на концесията, или да обяви, че подкрепя концесията. Един одит на концесионната процедура, какъвто поиска министър Асен Гагаузов, не представлява законово основание за прекратяване на концесионния договор, коментира Гроздан Караджов. Едновременно с това МРРБ защитава в съда проведената концесионна процедура.

Представителят на “Автомагистрала Тракия” заяви, че оборотът им е под визирания в закона праг от 15 млн. лв. и затова не е нужно разрешаване за концентрация, разказа Димитър Кюмюрджиев, бивш член на КЗК и наблюдаващ преписката по случая.  Не е ясно обаче защо не бяха представени приходите на португарските дружества, които, след като се представяха за толкова сериозни, би трябвало оборотът им да надвишава 15 млн. лв, коментира той.