Ламбовски не успя да вкара мобилните оператори в обществените поръчки

След продължителни дебати, парламентът отхвърли предложението мобилните оператори да бъдат включени в кръга на възложителите на обществените поръчки.

По време на второто четене на законопроекта за обществените поръчки Димитър Ламбовски настоя мобилните оператори също да бъдат задължени да обявяват обществени поръчки. Аргументът на НДСВ депутата бе, че мобилните оператори често фактурирали на завишени стойности оборудването, купувайки го през трети лица. Ако ги вкараме в обхвата на обществените поръчки, тази практика ще се прекрати, което ще доведе и до намаление на цените на мобилните услуги за потребителите, заяви Ламбовски.

Според него, в момента не може да се говори за конкуренция на пазара на мобилни услуги, защото двата частни оператора Мобилтел и Глобус се били договорили и си разпределили услугите и сегментите на пазара.

Тезата му бе подкрепена и от Благой Димитров от ОДС, според когото при мобилните оператори ставало дума за публични финанси, затова трябвало да се включат в обхвата на закона.

Финансите на частните мобилни оператори не са публични, а частни, поправи го председателят на икономическата комисия Валери Димитров, който изрази скептицизъм, че задължението за обществени поръчки ще намали цените на мобилните разговори. Димитров възприе идеята на колегите си и като вид санкция срещу един бързо развиващ се пазар.

Освен че не приеха идеята на Ламбовски, депутатите изключиха изцяло далекосъобщителните услуги от обхвата на закона. Заместник-министърът на транспорта и съобщенията Неделчо Неделчев мотивира промяната с факта, че монополът на БТК върху фиксираната телефония вече отпадна. Той напомни, че обществените поръчки са задължителни когато се изразходват публични финанси и когато има монополно положение, а далекосъобщителната дейност в България вече е либерализирана.

В приетите днес текстове се конкретизира кръга от задължените да използват формата на обществените поръчки при доставки на стоки и услуги. Това са парламентът, президентството, администрациите на правителството, министерствата, държавните комисии, агенциите, областните администрации, общините, съдилищата, Конституционният съд.

Обществени поръчки ще възлагат и лечебни заведения, на които повече от 30 % от приходите за предходната година са за сметка на държавния или общински бюджет.

Законът няма да се прилага за обществени поръчки, свързани с отбраната и сигурността, предмет на класифицирана информация - държавна тайна, или когато изпълнението на обществената поръчка трябва да е придружено със специални мерки за сигурност. В тези случаи редът за възлагане на поръчките ще се определят с наредба на правителството, по предложение на министрите на вътрешните работи и на отбраната.