Лейбъристите заслужават гласовете на реформаторите

Но даже и политиците, които имат най-голямо въображение рисуват върху празно платно. Те почти винаги са ограничени в рамките, създадени от други. Много рядко някой политик има шанс да създаде нов шаблон, който да се задържи за десетилетия напред. Сегашните избори, както и при предишните два пъти, се осъществяват в период, когато се чувстват последиците от въздействието на Маргарет Тачър върху политическия живот на Великобритания.

Тачъризмът не "трансформира" всеки аспект на обществото и със сигурност не бе този вид революционно движение, за което претендират сега някои от нейните най-ревностни поддръжници. Но той промени приетите дефиниции за правдоподобното в интелектуален аспект и възможното в политически. Ние всички сега сме "посттачъристи". Истинското предизвикателство бе първо за Джон Мейджър, а след това за Тони Блеър да признаят този факт и всеки от тях съответно да съобрази с него плановете си.

Задачата на тези, които се занимават днес с политика, е предимно да консолидират основните аспекти на тачъризма и да ги пренесат в нови сфери на политиката. Основният въпрос тази година е коя от политическите партии е по-способна да направи постоянни постиженията на 80-те години и да ги пренесе в сфери, които лейди Тачър пренебрегна или не разпозна като съответстващи на идеите ѝ.

Това е най-добрият аршин, по който може да се мери представянето на сегашното правителство и перспективите на официалната опозиция. След четири години управление лейбъристите консолидираха много елементи на тачъризма. Повечето от постиженията на 80-те години изглеждаха в безопасност в ръцете на Блеър.

Има много сфери на политиката, където в."Таймс" изпитва сериозни резерви относно пътя, който министрите желаят да поемат. Независимо от това ние се чувстваме така комфортно както никога досега по отношение на Лейбъристката партия. Блеър, дали по убеждение или от страх, че предложените от него увеличения на разходите ще са недостатъчни, като че ли ще съчетае средствата на тачъризма със социалдомекратически цели по начин, който ще е от полза за обществения сектор. Най-добре ще бъде избирателите да го оставят да продължи започнатото.

Консервативната партия още не е мъртва. Но за жалост на тези, които са я подкрепяли в миналото, тя ще трябва да получи повторно удар от избирателите преди да предложи пълна алтернатива на лейбъристите.

Надяваме се г-н Блеър да има мъдростта да се концентрира върху поредица от предизвикателства, които си е поставил у дома и да избегне една безразсъдна континентална авантюра, което би унищожило както управлението така и репутацията му. На тази основа за първи път в своята история в."Таймс" предлага предпазлива, но ясна подкрепа за Лейбъристката партия на тези избори. Сега, на тези избори, лейбъристите са тези, които заслужават гласовете на реформаторите.