Лек спад на дарителството през миналата година

След кризисните 2020-2022 г., когато хората бяха залети от вълна на съпричастност към усилията за овладяване на пандемията, към обекта на руската агресия – Украйна, към пострадалите от редица бедствия във и извън страната, все пак инфлацията и икономическите затруднения "охладиха" дарителската активност на българина. Въпреки тези предизвикателства, балансът през 2023 г. остава в полза на дарявалите: 52% срещу 48%, които не са дарявали. Това сочат данните от национално представително проучване за дарителството през 2023 г. на агенция “Алфа Рисърч“ по поръчка на Българския дарителски форум (БДФ).

Лекият спад на дарителите е тенденция, която е по-скоро очаквана, тъй като през 2022 г. имаше значителен ръст, но той се дължеше на началото на войната в Украйна, която оказа огромен отзвук върху целия свят, включително и България, както и на тежките наводнения, които засегнаха 9 карловски села.

Запазват се и тенденциите от предходните години, свързани с мотивите за даряване, предпочитаните сфери на подкрепа и механизмите за дарение.

Запазва се йерархията в типа на даренията, като за пореден път финансовите бележат ръст от 79% до 84% за сметка на даряването на вещи и предоставянето на доброволен труд, които регистрират спад.

Здравните и социални каузи отново продължават силно да доминират над всички останали.

Макар да остават по-малко подкрепяни, положителен ръст регистрират каузите, свързани с образование, закрила на животни, култура.

Спад е налице в даряването за бедствия, аварии и каузи за човешки права, религиозни, околна среда.

Сред начините за даряване водещи продължават да са тези в кутия (61%) и чрез SMS (47%). Закупуване на продукти с кауза и даряване на каса при пазаруване са ползвали 20-25% от дарителите.

Още един индикатор за ситуативния характер на дарителската активност са мотивите за извършването на дарения. Водещи сред тях отново са индивидуалното желание да се помага, личното отношение към конкретен проблем и желанието за подкрепа на конкретен човек.

По-системен подход към тази дейност имат между 15 и 30 на сто от дарителите, които възприемат активността си като следствие от възпитание, припознават ценността на дадена кауза и се опират на доверието си към граждански организации.

Сред бариерите е изтъквано основно финансовото положение – единственото, което бележи ръст от 45% до 59% като пречка пред дарителската активност.

Още два важни фактора остават в подобни на миналогодишни параметри: сравнително слабата обратна връзка от дарителската дейност (не толкова заради липса на отчетност на организациите, колкото на ниска заинтересованост от страна на дарителите) и йерархията на проблемите (най-голяма част от дарителите не са се сблъсквали с проблеми, а сред останалите се открояват липса на обратна връзка, затруднена комуникация и затрудняващи формалности.

През февруари 2024 г. агенция “Алфа Рисърч“ е провела по поръчка на БДФ и допълнително омнибусно проучване. В него респонденттите са попитани, ако имат финансова възможност и желание да направят дарение, какъв тип като географски обхват кауза ще изберат – местна, национална или международна. Резултатите показват приблизителен паритет на българите, които предпочитат каузи с национален обхват и такива, свързани с родното място (по 25%). Проучена е и честотата на даряване, както и сумите, които хората отделят за дарения през годината.

Данните показват, че продължава практиката дарения да се правят сравнително рядко (веднъж до няколко пъти в годината), а редовни ежемесечни дарения извършват едва 3% от българите.

Сумите, отделени на годишна база за дарения се запазват в идентични на предходната година равнища: най-често в диапазона от 5 до 50 лева, следвани от тези над 100 лв.