Летящи икони

За пръв път има опасност от масови съкращения в Lufthansa, една от причините за това са субсидиите, които се отпускат на конкурентите. Отгоре на всичко авиокомпаниите в Европа са твърде много на брой.

На 9 ноември Юрген Вебер, шефът на управителния съвет на Lufthansa каза в интервю за вестник, че кадрите представляват "най-важната инвестиция в бъдещето" и успокои подчинените си, които както никога досега треперят за работните си места.

Сега обаче Вебер се отказва да инвестира в бъдещето. Тези дни той оповести, че за пръв път от 75 години насам има опасност да се пристъпи към масови уволнения. Ако се провалят преговорите за колективните трудови договори и участниците в тях не приемат искането за съкращаване на работното време и оттам и на заплатите за наземния и летателния персонал, концернът ще закрие 4000 работни места.

Наблюдателите се опасяват, че би могло да се закрият двойно повече работни места, ако броят на пътниците и на закритите линии продължи да намалява. При това само до скоро нещата изглеждаха така, като че ли най-голямата европейска авиокомпания ще преживее кризата и дори ще заздрави позициите си.

Нищо чудно шефът на Lufthansa да стане жертва на системата, срещу която се бореше само допреди няколко години. Месец преди въвеждането на единната европейска валута в Европа авиационният отрасъл носи белезите на мрачното Средновековие, когато континентът представляваше сбор от малки държавици.

Едва ли са възможни сливания и смени на собствеността в отрасъла, така разглезен от субсидии. Защото тогава авиокомпаниите ще загубят летателните си права. Старомодните междудържавни договори регламентират кой по кои дестинации има право да лети. Ако една авиокомпания си изчерпи бюджета, данъкоплатците редовно наливат в касата ѝ пари, само и само тя може да лети.

"Авиокомпаниите не са само бизнес, те са нещо като летящи икони", е мнението на шефовете на британската компания Easyjet, която предлага евтини билети. Дори малки страни като Португалия, Унгария или Ирландия се позволяват да поддържат собствени флотилии. При това големите компании с традиции във въздухоплаването или новите евтини превозвачи като Ryanair или Еasyjet биха могли да обслужват тези страни.

След терористичните атаки срещу САЩ рязко спадна броят на хората, които пътуват със самолети. Специалистите предположиха, че кризата най-сетне ще доведе до отдавна отлаганото преструктуриране на европейското небе. Вместо обаче да се възползват от възможността и да престанат да субсидират финансово нестабилните си превозвачи, правителствата все така глезят домашните си авиокомпании, сякаш не е имало 11 септември.

Неотдавна на швейцарската Swissair ѝ бяха обещани няколко милиарда марки, само и само да продължи да лети чрез бившата си дъщерна фирма Crossair. С инжекция от 250 млн. марки изкуствено се поддържа животът на бившата ѝ белгийска дъщерна компания Sabena, която се подслони при бившия си филиал за регионални полети Delta Air Transport - въпреки това предишните ѝ задължения ѝ създават достатъчно проблеми.

За парични инжекции настояват и други губещи линии като държавните компании Alitalia, Olympic Airways или ирландската Air Lingus. Дори германците са готови да окажат бърза помощ, ако туристическа авиокомпания като LTU се разболее тежко и има опасност да издъхне. Правителството на провинция Северен Рейн-Вестфалия намери 250 млн. марки, за да съживи чартърния превозвач. Sparkasse в Дюселдорф, която разбира от авиокомпании, колкото политиците, които обичат да ползват безплатно услугите на LTU, отпусна парите с намерение, че по-късно ще си ги получи обратно от нов голям акционер.

"Всичко това е много странно", каза консултант на шефа на Lufthansa Вебер, след като неотдавна концернът официално се оплака пред Европейската комисия в Брюксел по повод спасителната операция на LTU. Авиокомпании като Lufthansa, Air France или British Airways, които се намират в относително добро финансово здраве, се страхуват, че конкурентите им в реанимация им отмъкват изпод носа клиенти, като подбиват цените. Примерът с швейцарците и белгийците показа колко основателни са тревогите.

Така например новата компания-майка Crossair предлага полети от Франкфурт до Чикаго за 806 марки. Благодарение на щедрите субсидии тя може да си позволи да предлага билети до далечен Бомбай за 1128 марки.

Компанията-приемничка на клинично мъртвата Sabena обслужва еврократи за около 100 марки от Брюксел до всички европейски столици. "Истински кошмар", е мнението на висш мениджър на Lufthansa. С подобни цени не е възможно да се покрият дори "фиксираните разходи и чрез тях се унищожават работни места в компании, които могат да оцелеят без чужда помощ".

Специалистите са на мнение, че европейският авио-пазар може да бъде рентабилен, само ако изчезне голяма част от "туберкулозно болните" авиокомпании. Средно големи компании като испанската Iberia или италианската Alitalia биха могли да се присламчат към някой от големите алианси около пазарните лидери Lufthansa, Air France или British Airways и да изпълняват спомагателни функции. Освен това е възможно те да поемат от името на партньорите си полети до определени райони като Южна Америка или Африка.

Бъдещето им зависи от правителствата, но не само от тях. Право на глас има и Европейската комисия, която е длъжна да дава съгласието си за всяка субсидия. Заместник-председателката на еврокомисията Лойола де Паласио, която отговаря за енергетиката и транспорта, междувременно огласи, че в бъдеще ще разрешава помощи само срещу убедителни оздравителни планове и че парите по-късно ще трябва да бъдат връщани.

В бъдеще е възможно европейски дистинации да се отдават чрез конкурс, и така да се разсеят страховете на малки държави като Португалия, Гърция или Ирландия, че ги изтикват в глуха линия. Който обаче спечели конкурсът, ще трябва да се задължи да обслужва и нерентабилните трасета в съответната страна.

Успешно развиващата се ирландска компания Ryanair вече проявява интерес към подобни проекти. От началото на седмицата компанията с 16-годишна история стартира маркетингова кампания, в чиито рамки предлага 300 000 безплатни полети между 1 и 18 декември и 8 и 31 януари.