Либия разкри финансовата сделка за медиците

България, Чешката Република и Катар са внесли пари в Международния фонд “Бенгази”, чрез който са изплатени 460 млн. щатски долара компенсации на семействата на заразените от СПИН деца, за да се съгласят на сделка за освобождаване на медиците. Това обяви на пресконференция в събота либийският министър-председател Багдади Али ал Махмуди.

Той каза, че неговото правителство не е правило вноски във фонда. Парите са дошли главно от Катар, Словакия, България и Чехия, каза Махмуди, но не уточни размера на сумите.

“Благодаря на Катар за ролята му в случая с медицинските сестри. Европейски страни, включително България и Чешката република направиха вноски във фонда за заразените деца”, заяви либийският премиер, цитиран от Ройтерс.

“Франция обеща да оборудва болницата в Бенгази и да предостави обучен персонал за пет години. Тя също така се съгласи да обучава 50 либийски лекари”, допълни той.

Либийският външен министър заяви на същата пресконференция, че Либия "не е дала дори един дирхам, всички средства, които бяха използвани за изплащане на компенсации постъпиха от чужбина". Средствата постъпили по сметки извън Либия.

Фонд “Бенгази” вече даде по 1 милион долара на всяко от семействата на заразените деца съгласно сделка, осигуряваща замяната на смъртните им присъди с доживотен затвор, след като петте български сестри и палестинският лекар прекараха над 8 години в либийски затвори. Това позволи те да бъдат върнати в България на 24 юли.

Според някои източници обезщетенията са платени от 460 млн. долара, предоставени на фонда като заем, който подлежи да бъде възстановен, когато донорите осигурят необходимия ресурс, предаде Ройтерс.

В последващо споразумение, подписано с ЕС, Съюзът обещава по-тесни връзки с Либия в замяна на свободата на медиците, които при пристигането си в София бяха помилвани от българския президент Георги Първанов.

Фондът освен това ще финансира лечението на болните деца и подобряването на либийската здравна система. Заявени са парични, както и непарични дарения за 477 млн. долара от 31 различни източника, включително Либия.

Чехия отрича, българските дарения били “символични”

Междувременно чешкото външно министерство отново отхвърли твърдението, че страната е внесла средства във фонд “Бенгази”. Говорителката на министерството Зузана Оплеталова каза в събота пред ЧТК, че страната ѝ никога не е участвала в подобен фонд и "никой никога не е преговарял за това", предаде Kafene.net.

България е правила дарения за фонда чрез българска неправителствена организация, в която участват частни местни и чужди компании, заяви пред Ройтерс българският заместник-външен министър Феим Чаушев. Той каза, че предоставените досега суми били символични в сравнение с размера на средствата, изплатени на семействата.

“Една от възможностите за български принос във фонда е опрощаването на либийския дълг”, каза Чаушев. Той допълва, че това предстои да бъде решено, но също така има и други възможности, като оказване на техническа помощ.

България, която е една от страните-учредители на фонд "Бенгази", се е ангажирала със свой принос за осъществяване на неговите цели - техническа помощ за оборудване и модернизация на болницата в Бенгази, осигуряване на условия за лечение на либийските деца и изграждане в Либия на капацитет за борба със СПИН, коментира говорителят на МВнР Димитър Цанчев. Той допълни, че до този момент решение за опрощаване на либийския дълг не е взето и България не е превеждала средства във фонда.

Либия отново протестира срещу помилването

Либия вече отправи официален протест срещу помилването на медиците, а семействата на заразените деца призоваха те отново да бъдат арестувани чрез Интерпол.

Либия твърди, че помилването е в нарушение на двустранната правна спогодба, въз основа на която медиците напуснаха Джамахирията и се завърнаха в родината си. Премиерът, външният министър и главният прокурор на България обаче отхвърлиха тези протести и заявиха, че няма нарушение на спогодбата.

България “предала” Либия

Либийският външен министър Абдел Рахман Шалгам заяви в събота, че България е "предала" Либия, като е освободила “по този шумен и незаконен начин” медиците веднага след завръщането им, вместо да ги прехвърли в затвор. Това противоречи на споразуменията между двете страни и Либия ще повдигне въпроса през Арабската лига, организацията Ислямска конференция и Африканския съюз, каза Шалгам.

"Те трябва да застанат зад нас, тъй като този проблем засяга ценностите на нашите страни и народи", посочи той.

Според него европейските страни са подкрепили "престъпници и са приветствали тяхното освобождаване".

Казаното от Шалгам е обрат в досегашната му позиция, тъй като либийският външен министър вече обяви, че българският президент има право да помилва медиците, отбелязва АП.  

Либийският премиер каза, че френският президент Никола Саркози е изразил "несъгласие" с поведението на България, въпреки че съпругата му Сесилия Саркози преговаря за освобождаването на медиците и ги откара до София с френски правителствен самолет.

Две “тайни срещи” в София

Агенция Джана цитира зам.-министъра на външните работи на Либия Абдел Ати ал Обейди, според когото преговорите за уреждане на случая с медицинските сестри започнали през ноември 2005 г. и завършили по-рано този месец. "В рамките на тези преговори се състояха и две тайни срещи в София с българския президент - на 27 януари 2006 г. и на 6 май 2007 г.", заявил Ал Обейди, който участвал в тези срещи от либийска страна, съобщи Джана, цитирана от БТА.

"Българският президент потвърди уважението на България към либийското правосъдие и издаваните от него присъди и заяви, че България ще направи вноска в Международния фонд "Бенгази" въпреки че от икономическа гледна точка не разполага с потенциала на други европейски държави", заявил Ал Обейди.

"Едва след като Великобритания пое председателството на ЕС Лондон представи на Либия и България параметрите на евентуално решение на казуса, в това число и хуманитарната страна на трагедията на либийските деца. В резултат на тази британска инициатива се състояха няколко срещи в Джамахирията,Великобритания, България, а също и в Австрия за обсъждане на британските идеи", допълва Обейди. Според него в преговорите участвали и американски представители.   

За наличието на британска стратегия за преговори по кризата с медиците призна тази седмица и българският външен министър Ивайло Калфин.