Лидерите на ЕС приветстваха присъединяването на Хърватия към ЕС

Хърватският премиер Зоран Миланович и канцлерът на Германия Ангела Меркел

Лидерите на страните от ЕС, събрали се на среща на върха в Брюксел, приветстваха присъединяването на Хърватия към ЕС, което ще влезе в сила от 1 юли, предаде АФП.

Искам да отправя специално приветствие към Хърватия, заяви председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой, откривайки втория ден от срещата на държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС, в която участва хърватският премиер Зоран Миланович.

След два дни Хърватия ще стане 28-та държава член на ЕС. Става дума наистина за исторически момент, каза Херман ван Ромпой. Думите му бяха посрещнати с аплодисменти от европейските лидери.

Това присъединяване ще предостави на Хърватия нови възможности и нови отговорности, изтъкна Ван Ромпой.

Присъединяването на Хърватия е първото разширяване на евросъюза от 2007 г. насам, когато България и Румъния станаха членки на ЕС.

Миланович, видимо развълнуван, обеща, че неговата страна ще бъде на висотата на очакванията на европейците. Той направи жест към Сърбия, като увери, че Загреб ще направи всичко, за да помогне на своите съседи да се присъединят към ЕС.

Когато Хърватия се присъедини към Европейския съюз на 1 юли, населението на съюза ще се увеличи с около 0,9 процента, а размерът на неговата територия - с 2 процента. Хърватия ще бъде в долната част на класацията по средно ниво на БВП на глава от населението и страната членка с третото най-високо равнище на безработица, отбелязва агенция Хина.

С влизането на Хърватия Европейският съюз ще има близо 4,4 милиона повече граждани, което ще доведе общият брой население на съюза до 506,8 милиона души. С добавянето на територията на Хърватия, която заема около 87 600 кв. км., Европейският съюз ще обхваща 4,5 милиона кв. км. площ.

В момента на своето влизане в ЕС, брутният вътрешен продукт (БВП) на глава на населението на Хърватия е 61 процента от средния в съюза, което поставя страната в долната част на класацията, изпреварвайки Румъния и България, в които БВП на глава от населението е съответно 49 процента и 47 на сто от средното равнище за 27-те. Непосредствено преди Хърватия са Кипър (62 процента), Унгария и Полша (и двете с 66 на сто). Люксембург оглавява класацията с 271 процента от средното равнище в ЕС.

През 2012 г. БВП в 27-те страни от ЕС се сви с 0,3 процента спрямо 2 на сто в Хърватия. От 12 държави от ЕС, отбелязали спад на БВП през 2012 г., само четири са регистрирали по-голям спад от този на Хърватия, а именно Гърция (6,4 процента), Португалия (3,2 на сто), Италия и Кипър (всяка по 2,4 процента).

На другия полюс, с най-висок ръст са балтийските държави, конкретно Латвия (5,6 на сто), Литва (3,7 процента) и Естония (3,2 процента), докато най-голямата икономика в ЕС - германската, миналата година е регистрирала растеж от 0,7 процента.

Хърватия влиза в ЕС като държава с трета най-висока безработица, която достигна 18,1 процента през април, докато средната в 27-те от ЕС бе 11 на сто. Само две държави от съюза имат по-високо равнище на безработица от Хърватия – Испания (26,2 процента) и Гърция (26,1 на сто), докато най-близо до Хърватия в това отношение е Португалия с ниво на безработица от 17,3 процента.

Най-ниски нива на безработица са регистрирани в Австрия (4,7 процента), Люксембург (5,3 на сто), Германия (5,4 процента) и Холандия (5,8 на сто). В същото време Хърватия е на дъното в списъка на страните от гледна точка на равнище на заетост, която е 64,2 процента за 27-те в ЕС и 48,7 процента за Хърватия.

Един от малкото икономически показатели, който поставя Хърватия близо до средните нива в ЕС, е годишната инфлация, която бе 1,6 процента в 27-те от ЕС през май т.г. и 1,8 на сто в Хърватия, както и в Испания, Словакия и Унгария. Пет страни членки имат по-висока инфлация през май от Хърватия, 17 имат по-ниска, а две (Латвия и Гърция) имат дефлация.

Показателите за развитието на информационните технологии показват, че Хърватия изостава от средните стойности в ЕС. Например, 70 процента от населението в 27-те използва редовно Интернет, спрямо 58 процента в Хърватия. 76 процента от домакинствата в 27-те от ЕС имат достъп до Интернет срещу 66 процента в Хърватия.

Процентът на инвестиции в наука и разработки в 27-те страни от съюза е 2,03 процента от БВП срещу 0,75 на сто в Хърватия. В Европейската служба за патенти се подават 107,45 патента на милион жители на ЕС, спрямо 3,45 в Хърватия. Високите технологии съставляват 15,6 процента от общия износ на ЕС срещу 7,4 процента от хърватския износ.

Продължителността на живота е 83,2 години в 27-те държави от ЕС и 80,4 години в Хърватия. За мъжете в ЕС е 77,4 години, за жените - 83,2 г., докато в Хърватия е съответно 73,9 години при мъжете и 80,4 г. при жените.

В Хърватия 21,1 процента от населението живее в риск от бедност (след социалните помощи), докато за 27-те от ЕС средният процент е 16,9. В 27-те държави от ЕС 29,3 процента от БВП е заделен за социални помощи, спрямо 20,8 на сто в Хърватия.

Споделяне
Още от Европа