Липсва алтернатива на концесиите за столичната чистота

Г-н Михайлов, как си обяснявате първоначалния вот на Столичния общински съвет (СОС) в четвъртък срещу разширението на площадката на гара Искър, което щеше да причини нова криза с боклука до дни?

Един от общинските съветници заяви нещо, което много ме изненада. Той каза: “ама вие искате ние да поемем отговорност”. Те са за това, за да поемат отговорност за работата на СОС. Решението беше подобно на взетото през лятото за трите площадки за балиране. Вярно, докладната не беше за замяна, но СОС не може да се дистанцира така от градските проблеми. Ако съветниците не решат, кметът няма как да действа.

Одобреното на втория път разширение дава отстрочка от 4 месеца за проблема с боклука, след това какво се случва?

Моето мнение е, че не може така през 4 месеца, бавно да заградим София с бали боклук. Именно затова МС се намеси и ни предостави по-голям терен в мина “Чукурово”. Смятам, че дали ще са мини “Чукурово”, дали ще е друга площадка - важното е да се направят изследвания. Наизуст не мога да кажа дали един терен става. След проучвания, гарантиращи, че площадката е безопасна, протест на хората няма да е логичен. Тогава той би бил немотивирано с екологията несъгласие. Тогава и ние, и МОСВ ще бъдем много по-аргументирани. Сега спорът е абсурден.

Но от община Елин Пелин и кметът на Габра заявиха, че и всичко да е наред, пак не гарантират, че няма да има протести срещу возенето на балите в мини “Чукурово“?

Да, няма гаранции. В София са правени много проучвания и е доказано, че на територията на нашата община терен за депо няма. Който предлага алтернативи - да покаже терен, а аз ще извадя едно тесте проучвания. Но и без това никой не прави предложения.

Едно е ясно -  с тези бали няма да стане. Аз като зам.-кмет по екологията съм длъжен да кажа, че няма гаранция за поведението на отпадъка вътре в балите. Искам да дойде органът или институцията, които да кажат, че боклукът може година и половина или десет да стои така. Аз пък съм обезпокоен за 1,7 млн. софиянци. Балите максимално бързо трябва да се оползотворят.

Фактите са такива - завод по-рано от 4 години не може да има. Затова предложих строеж на депо, което да е до заработването на съоръженията за третиране. Който каже, че за една година може да построи завод, да каже как. Аз знам защо не може. Трябва да се спази процедурата по оценка на въздействието на околната среда (ОВОС), да се изчакат проучванията, проектиране – това не е гараж или кооперация. СОС трябва да каже как да се финансира и ще видите колко интересни ще са дебатите.

Има ли информация вече дали “Чукурово” става за депо?

През лятото МОСВ поръча на фирма “Геокомплекс” проучвания и те изследваха 28 площадки, от които 3 в София и 25 - извън общината. Още тогава казах пред СОС, че ние не можем администрираме процеса предвид това, че площадките са извън София. Ясно бе, че всяка друга община извън София ще откаже и ще спира подробните устройствени планове и разрешенията за строеж. Затова е нужна намеса на държавата, включително законодателни промени.

Дори предложих национален кризисен щаб. Екоминистерството в този състав не само съдейства, но се опитва и да решава проблема. Само тези усилия обаче не са достатъчни. Трябва по-добра координация. Затова поискахме да ни се предоставят изоставени терени или бивши поделения. От деветте проучвани площадки само две са общински – гара Яна и Хан Богров, от по 35 декара и предложихме на съседите евентуално да им купим терените, ако са подходящи.

“Геокомплекс” класира “Чукурово” на първо място. За мините има изследване от 2002 г., според което теренът може да реши въпроса за София за 30 г. Аз не мога през 4 месеца да вдигам кръвно на заседания на СОС, не знам защо тези хора се лигавят така.

Ще прави ли общината ОВОС на сметището в “Суходол”, за да се използва то след изчерпване на разширената площадка на гара Искър?

СОС трябва да каже. Аз и няколко общински съветници сме на мнение, че трябва да използваме тази възможност, защото утре може да се пита защо не е била използвана. Имам становище на трима експерти, че депото в “Суходол“ има капацитет за разширение. Правено е и изследване, че ако бъде разширен теренът на първия етап на клетката, сметището може да се ползва още 20 години.

Нямам предвид да се използва депото като постоянно решение за града. Предложих то да е авариен вариант, ако се случи нещо с машините. Малко хора знаят, че за тези два месеца се чупиха последователно машините в Требич и гара Искър. За да няма криза, се работеше денонощно за пренасочване на боклука. Това общинските съветници не го знаят.

Възможността “Суходол” да се използва при аварии е включена и в нашето уведомление до МОСВ, където са подадени и деветте други площадки.

Ще поставя въпроса за “Суходол” до комитета. Там има 5 съветника от всички партии и 20 служители на кметството. Ако те преценят, ще се внесе доклад до СОС и ще стартира процедурата по ОВОС, за да не изпадаме в криза като миналата година.

Тогава какъв е смисълът от балирането и предвидените 23 млн. лв. годишно за опаковането на сметта?

Балирането трябва да спре. Аз и в началото казах за 4 години се спестяват 100 милиона лева от балиране.

Колко пари е дала общината за машините?

За частните оператори не знам колко им струват машините, но общинските са по 5,3 милиона.

Т.е общината е дала около 16 млн. лв., само за да уплътни времето до депо?

Да. Това е едно палиативно решение. Защото, изсипвайки отпадъка някъде, си е чисто замърсяване.

Защо всъщност се стигна до кризата с боклука?

Министерството на финансите е поискало от общината да предостави проекти в областта на околната среда. Столична община е предоставила няколко проекта за средства, по програма ИСПА отсъства предложение за завод за отпадъците, не сме искали пари.

Другото е, че СОС на два пъти е упълномощавал кмета да води преговори за завод в Кремиковци, тъй като се е считало, че това е единственото подходящо място в община София. Кметството е искало да включи ЗСК “Кремиковци” в проекта, а е можело да отчужди терена или да го купи. Тук са се гонили по-скоро интересите на Кремиковци. Много добре се е знаело, че “Суходол” ще се изчерпи през 2005 г. Нереализирайки проекта в “Кремиковци”, не се е работило и по алтернатива. Дори с “Кремиковци” не са водени преговори. Съветниците само са подготвили меморандум, в който обявяват, че търсят партньори за изграждане на завод. Къде е общината? Къде е законът за обществените поръчки?

Въобще схемата и решението са тотално сгрешени. Не е може да се възложи някому  дейност, за която в Закона за управление на отпадъците ясно е дефинирано, че отговорен е кметът.

Говори се, че най-силна подкрепа след съветниците има високотемпературна технология на японската фирма “Ебара”?

Общо предложенията досега са 60, от които 12 са подготвени сериозно. Но общината няма обявен конкурс. Аз не мога да водя разговори със сериозни инвеститори, защото не мога да им кажа нищо конкретно, без да им кажа къде е площадката. Това са хора, които пътуват по 2-3 хиляди километра, да не говорим за японците. И аз да им кажа “ами... не знам“.

Разглежда ли се вариант да се купи само технология?

Не. Общински съвет ще прецени как да се финансира заводът. Ако СОС каже общината да търси съфинансиране от държавата и да посочи източник от където да се вземат тези пари, за да се придобие завода. За да направим конкурс, ние трябва да кажем кой ще го финансира. Другият вариант е смесено дружество.

Има ли вариант да се направи смесено дружество с “Минна компания“ АД на бизнесмена Христо Ковачки, ако заводът бъде изграден до мина “Чукурово”?

При смесеното дружество е очевидно, че общината трябва да участва с терен, т.е общината трябва да придобие терена, а партньор ще е инвеститорът, спечелил конкурса с технологията.

За мина “Чукурово” обаче става дума само за депо. Строенето на завод там не е икономически изгодно. Ние можем да решим и във Варна да го правим, но колко ще струват транспортните разходи? Освен това пътят до там не е добър.

Предвид разнопосочните сигнали от  Бойко Борисов относно концесиите за чистотата, какво всъщност ще се прави  с тях?

Концесията за чистотата се коментира от предизборната кампания и на този мандат, и от предната кампания. Чистотата е удобна тема за предизборна кампания и става неудобна след това. Има договори, които са подписани 1999-2000 година, има договори още от 1996 година. Ако се вземе решение от съветниците за прекратяване, трябва да се мисли за това, че ако то не е добро, после някой ще поиска от СОС да поеме отговорност. СОС одобрява тези концесии. Няма как СОС да не вземе решение.

Колко ще платят софиянци за развалянето на тези договори?

Не знам с точност, но е ясно, че фирмите ще поискат и обезщетения. Засега алтернатива няма.

Никаква?

Аз няма да коментирам законите, а само нелогичността. По закона за обществените поръчки сроковете за разваляне и намиране на нов изпълнител са по-малки. Автоматично изниква въпросът – ти трябва да инвестираш в техника, трябва да направиш сериозна инвестиция за три години, което много трудно ще стане. Сегашните фирми в техническо обезпечаване са най-добрите в България. Повярвайте ми, аз съм последният човек, който ще ги защитава и имам солидни причини за това. Но ако бъдат сравнени тези фирми с другите големи, които работят в България като “Титан” и “Шеле”, ще се види, че в София са вкарани много пари. Вярно, тези пари са платени от софиянци.

Така излиза, че при разваляне на договорите, тези машини ще бъдат платени още веднъж?

Да, това е нелогичността на концесията, когато е правена.

Общината преговаря ли с Министерския съвет за държавни гаранции за евентуален общински заем за завод за отпадъци?

От решението по доклада, който съм внесъл в общината, ще стане ясно дали Столична община тази година ще вземе решението за строеж на завод или отново ще се говори просто, че София трябва да има завод.

Досега държавата, освен предложенията по ИСПА, не е давала сигнал за друга възможност за финансиране.

Според мен най-вероятно ще се стигне до избор на външен инвеститор за строежа на завод. Има вероятност общината да придобие собствеността на технологията и да го изплаща съоръжението 10 години и да бъде собственик. Според мен много банки биха дали кредит за подобно съоръжение.