Патриарх Неофит отслужи Света литургия за 60-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия, съобщи в неделя БНР. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" след литургията беше отслужен и благодарствен молебен, на който беше огласено патриаршеско и синодално послание за годишнината.
В него се казва, че Българската православна църква като правоприемник на Плисковската епископия на Префанската патриаршия и Охридската епископия, както и на Търновската патриаршия, са преминали през изпитание на войни и различни политически и обществени режими и въпреки това БПЦ е успяла да възстанови патриаршеското си достойнство на 10 май 1953 г.
През тези 60 години Българската патриаршия е укрепнала като автокефална юрисдикция и член на Единната съборна църква, възстановявайки своето изгубено място във Вселенското православие. В синодалното и патриаршеско послание църквата ни постави още веднъж въпроса за необходимостта от въвеждането на обучението по вероучение.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
12 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
до 11. Не чу ли какво е казал митр. Николай в Пловдив? Българската църква не е на 300, а на 2000 години. Апостол Ерм от 1 век бил предшественик на пловдивчани, а те са негови наследници. Апостол Ерм би първия ученик на апостол Павел. Оказва се, че пловдивчани не били славяни и прабългари поради липса на такива по това време. Оказва се, че пловдичани били тракийци и римляни по едно и също време. Виждаш ли на какво ги учи митр. Николай? И на мене ми иде да изкрещя от яд, но големите букви ми са малки да изразя възмущението си.
ОБУЧЕНИЕ ВЪВ ВЯРА ИМА НУЖДА БЪЛГАРИНА , А НЕ ВЕРОУЧЕНИЕ ОТ НАФТАЛИРАНИ ПОПОВЕ. НИКАКЪВ СМИСЪЛ НЯМА ОТ БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА ВЪВ ВИДА В КОЙТО В МОМЕНТА СЪЩЕСТВУВА.
САМОВГЛЪБЕНА В СЕБЕ СИ БЕЗ РЕАЛНА ПОМОЩ И ОБЪРНАТО ЛИЦЕ КЪМ СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРИН.
50 ГОДИНИ ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВЯРВАЩИЯ БУКВАЛНО Е ЛЕДНИКОВ ПЕРИОД.
БЪЛГАРИНА НЕ Е ОСЪЗНАЛ, ЧЕ ЦЪРКВАТА Е МЯСТО ЗА САМИЯ НЕГО, ЗА СОЦИАЛНИ КОНТАКТИ МЕРОПРИЯТИЯ, СРЕЩИ А НЕ ЗАГРАДЕНА ТЕРИТОРИЯ НА ПОПОВЕТЕ ЗА МЪРМОРЯСВАНЕ ПО ВРЕМЕ НА ЛИТУРГИИ НЕИЗВЕСТНО ЗА КАКВО. …
И КАК ДА ГО ОСЪЗНАЕ КАТО БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА Е ЗАСТИНАЛА ТАКАВА КАКВАТО Е БИЛА ПРЕДИ 300 ГОДИНИ. НА КАКВО ВЕРОУЧЕНИЕ ИСКА ДА УЧИ ПОДРАСТВАЩИТЕ. СМЕХОРИЯ. ПРЕЗ КОИ 60 ГОДИНИ Е БИЛА УКРЕПНАЛА..... може би когато беше забранено да се ходи в църква преди до преди 20 години. ЗАЩО НЕ СЕ ЗАСРАМЯТ ТЕЗИ БЕЛОВЛАСИ СТАРЦИ, ЗА КАКВО СЕ НАПЪВАТ. ТЕ НЕ ВИЖДАТ ЛИ ЧЕ НЯМА ВЯРВАЩИ ...... ЗАЩОТО ЗА ТОВА ТРЯБВА НЕ МОЛИТВА АМИ ДЕЙСТВИЯ...
другара Тодар Живков
Прочувственото и съдръжателно Великденско слово на митрополит Николай Пловдивски отразява мнението на Цръквата, досежно непреходните стожери на българската дръжавност. И нема никакъв шанс тва мнение да са промени, щото е таман от 2000 годин:
„Много е важно, изключително важно е, кой е първият закон, който едно ново държавно управление внася за обсъждане в Народното събрание. Нека припомним, че първият закон, който беше внесен в деловодството на 38-мото Народно събрание, в първия …
ден от неговата работа, беше проектът на Закон за вероизповеданията. Това беше законът, който позволи да се преодолее печалният разкол, разкъсал тялото на Светата Българска Православна Църква. Моралното смазване на родната ни църква през втората половина на ХХ век беше политически проект. Разколът през 90-те години, който имаше за цел ликвидирането и премахването на тази последна опора на народното самосъзнание беше продължение на същия проект. Въпросният политически проект, освен, че залепи срамно петно върху българската държава, заплашваше да ликвидира изобщо българската държавност. Малцина си дават сметка за тази причинно-следствена връзка. Българският държавник, който намери воля и характер да се противопостави на проекта за ликвидиране на църквата и на държавността беше Негово Величество Симеон Втори. Той просто го направи, като по своя ненатрапчив и спокоен начин каза: „Щом църквата е отделена от държавата, оставете Църквата на мира”. С което спря разрушаването на църквата и й позволи отново да започне да събира и да намира себе си. Вероятно това е чувството, което се въплъщава в човек с акта на помазването и ръкоположението за свещенство, във всеки негов смисъл. Чувството за историчност. Чувството за дълг. Чувството, че ние не живеем тук и сега и, че нашият хоризонт не се ограничава в рамките на един четири или петгодишен мандат. А, че сме брънки от една безкрайна верига. Верига, чието начало лежи в онзи ден, в който Бог е промислил и благоволил българският народ да има своя държава. И чийто край е в деня на Страшния съд, когато всички ще се изправим пред Божия взор и ще даваме отчет за това дали, доколко и как сме се погрижили за доброто на любимия на Бога български народ и отредената му държава.
Вчера, впрочем, Негово Величество, съвсем неволно, ни накара да си припомним още един факт, който забравяме. А именно, че схизмата, наложена върху Българската екзархия от някои поместни православни църкви през 1872 година е вдигната през 1945 година. Когато държавен глава на България е бил Негово Величество Симеон Втори. Заслугата за вдигането на схизмата е на дипломатическата служба на Третото Българско Царство, която е била под прякото ръководство на държавните глави – българските царе. Припомнихме си още, че през 60-те и 70-те години, когато в средите на българските свещенослужители в Западна Европа и Америка са се проявили тенденции за отделяне от Църквата-майка, заради подчиненото й положение спрямо комунистическата власт, пак Негово Величество, макар и в изгнание, винаги е стоял на позицията, че Българската православна църква трябва да е една и единна. Че властта, в случая комунистическата, е временна, а църквата е вечна. Както трябва да бъде вечно и народното обединение около изконните ценности. Виждаме, братя и сестри, как едно дело, делото за осигуряването на международното признаване и гарантирането на единството на Българската църква, може да бъде водено, бавно, постепенно и неуморно, през един период от над 40 години, докато се увенчае с успех. За жалост светските модерни организации нямат тези времеви хоризонти. С такива порядъци от време могат да работят само институции, които са поставени от Бога. За които „време” означава не „мандат”, а вечност.
Да, днес България е република. Бог така е промислил и така е допуснал. Никой не поставя това под въпрос. България е република и светска държава. Тя нито е теокрация, нито е монархия. Същевременно България е държава, чийто народ, в огромното си мнозинство, определя себе си като принадлежащ към източно-православното вероизповедание. За душеспасението на този народ се грижи автокефалната Българска Православна Църква, предстоятелствана от Негово Светейшество любимият наш Български Патриарх Неофит, останала единна и стабилна както никоя друга институция през последните месеци. И която България, по стечение на обстоятелствата, има свой миропомазан православен цар. Струва ми се, че по неведомата, но превелика Своя премъдрост Бог е предвидил в републиканска България да съществуват едновременно и двата Боговдъхновени и Богоосновани института – Църква и Цар. Които по своето призвание са поставени на земята, не за да упражняват „власт” в политическото й значение, а за да дават толкова необходимите на обществото ни смисъл и ориентири. Смисъл на живота на всеки отделен човек и на народа като цяло. Ориентири за приемственост, за чувство на дълг пред историята и за отговорност пред Бога. Може би затова нападките срещу тези две институции бяха и са толкова яростни и безпощадни. Атакуват се личностите, за да се дискредитират и съборят институциите. Макар, че източникът на легитимността на точно тези две институции не е от този свят и поради това всички опити за дискредитирането им – имам предвид на институциите, а не на отделни техни представители – могат да имат евентуално частичен и временен, но никога траен успех. Просто става дума за явления от друг порядък.
Вижте. Нека го кажем така. Може би не е случайно, че в малка България точно в този исторически момент съществуват и ги има и двете институции – православна църква и православен цар. Така е, защото Бог е решил, че така трябва да бъде. Не знаем защо, но очевидно е необходимо. Независимо дали ние в момента разбираме и оценяваме значението на тези факти, нашите наследници и приемници ще ги оценят. От нашите дела ще зависи каква ще бъде тяхната оценка. И каква в крайна сметка ще е Божията присъда за това дали добре сме носили отговорностите на възложеното ни от Бога служение. А нашите отговорности са ясни: да отстояваме правдата, да изобличаваме злото, да защитаваме и пазим поверения ни от Бога народ и да го учим на вяра и безстрашие, като му показваме как се отстояват принципи.
„И взе Самуил съд с елей, изля върху главата му, целуна го и рече: ето, Господ те помаза за Цар на Своето наследие ... и ти ще царуваш над народа Господен ... .” (1.Цар. 10:1) С тези думи Свети пророк Самуил поставя Саул за първи юдейски цар и основава монархическия институт. Светият пророк става инструмент на Божието действие и проводник на Божията воля. Царепомазанието е религиозен и държавен акт, чрез който се демонстрира факта, че светската власт произтича от същия източник от който произтича и духовната, а именно от Бог. Тя се делегира от Бога, упражнява се от Негово име и в изпълнение на Неговите закони, а нейните носители се отчитат пред Господ за делата си. И носят отговорност, много по-голяма от тази на всички други смъртни.
Не зная, братя и сестри, дали ви е направило впечатление, че в публичните си изявления Негово Величество рядко използва думата „власт”. Той винаги е предпочитал да говори за „служение” и за „отговорност”. Същите понятия, забележете, използва и църквата. Ние служим. Свещенослужителите служат, и със служението си помагат на народа да постигне единение с Бог в морално и нравствено отношение. Царят, който чрез акта на миропомазанието си бива приравнен със свещенослужител, служи и със служението си помага на народа, чрез добрите светски закони и доброто светско управление, да постигне единение с идеята за Божия мир и Божия порядък на земята. Единството между светското и духовното начало пред очите на Бога, в името на доброто на Божия народ на земята, се нарича „православна симфония”. Православната симфония представлява единодействието на тези две начала с цел народът да се проникне от уважение към Божия закон, а спазването и прилагането на Божия закон да стане принцип на светското управление.
„Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии” (Мат. 5:3). Негово Величество Царят на българите Симеон Втори донесе мир на Българската православна църква. Заради което ние ще сме му винаги благодарни. За своите дела, включително за заслугите си за нашето отечество и за неговото възвръщане към европейското семейство Негово Величество е удостоен с много отличия измежду които и с най-значимите ордени на християнския свят. Пловдивска епархия също е учредила свое скромно отличие: орденът на Свети Апостол Ерм. Той е назован на името на онзи ученик на Свети Апостол Павел и НАШ ПРЕДШЕСТВЕНИК, който основа Пловдивската катедра и беше нейният първи архиерей. Това е знак, който ние даваме на личности, допринесли по един или друг начин за Пловдивската митрополия или за Българската Православна Църква. Това е знак, който идва да покаже, че НИЕ СМЕ ТУК ОТ НАЧАЛОТО НА НОВОТО ЛЕТОБРОЕНЕ и с Божията помощ ще останем на поста си до края на времената. Ние и нашите верни миряни – православните християни. Приемете, Ваше Величество този малък акт на признание – орденът Свети Апостол Ерм, I-ва степен, като израз на нашата благодарност за заслугите Ви за православието и на желанието ни да Ви имаме близко до сърцето ни, както сме сигурни, че Вие имате до сърцето си нас .
За доброто на българския народ, за честта на българската държава и за прослава на Светата Животворяща и Неразделна Троица. Амин.
Христос Воскресе!”
Пловдив, 5.5.2013 г.
Митрополитски храм „Св. вмчц. Марина”
другара Тодар Живков
7, въпpocът ти нaиcтинa e интepeceн, a oтгoвopът e oщe пo-интepeceн. Вeднaгa cлeд кaтo Н. В. Cyлтaнa e oбявил Нeзaвиcимaтa Бългapcкa Eкзapxия, тя e билa aнaтeмocaнa oт нeйнитe „пpaвocлaвнo-cлaвянcки пocecтpими”. Aнaтeмocaнa e билa, имeннo зaщoтo e билa Нeзaвиcимa oт Цapигpaдcкaтa и Pycкaтa пaтpиapшии. Cxизмaтa нaиcтинa e билa вдигнaтa фopмaлнo, кoгaтo Eкзapxиятa e cтaнaлa Зaвиcимa. Дeдo влaдикa Никoлaй oбaчe пpипoмня, чe „диплoмaтичecкaтa cлyжбa нa Тpeтoтo Бългapcкo Цapcтвo, …
кoятo e билa пoд пpякoтo pъкoвoдcтвo нa дъpжaвнитe глaви – бългapcкитe цape” e вoдeлa нeпpeкъcнaтo бopбa зa вдигaнe нa cxизмaтa и e пocтигнaлa ycпex, oщe пpeди дa бъдe изтpeбeнa oт кoмyниcтитe. Цapcтвoтo e билo в диплoмaтичecки и пpиятeлcки oтнoшeния cъc CCCP и Тypция и ca ce вoдили диплoмaтичecки и пpиятeлcки пpeгoвopи. Вдигaнeтo нa cxизмaтa e билo yгoвopeнo пpeди изтpeбвaнeтo нa диплoмaтичecкaтa cлyжбa нa Тpeтoтo Бългapcкo Цapcтвo, a кoнкpeтнaтa дaтa нa фopмaлнoтo вдигaнe e билa cлeд изтpeбвaнeтo. Бaш пo вpeмe нa клaнeтo eдвa ли e билo възмoжнo дa ce вoдят диплoмaтичecки и пpиятeлcки пpeгoвopи, a пpocтo ce e чaкaл виcoчaйший пpикaз.
Що за патриаршия е Префанската?
интересно как комунистите са възсановили патриаршията, а преди това набожните Фердиннант и Борис не са могли? Пак комунистическа провокация!
напълно съм съгласен с номер 2, това е логично и очевидно, и не мога да разбера как досега не се намери един мъдър държавник, който също да го види...за съжаление и много хора не мислят трезво и обвиняват църквата за щяло и нещяло, не правят елементарно сравнение между позитивите които тя носи като цяло и негативите които се проявяват в много малка част от нея...
„Да си припомним още един факт, който забравяме. А именно, че схизмата, наложена върху Българската екзархия от някои поместни православни църкви през 1872 година е вдигната през 1945 година. Когато държавен глава на България е бил Негово Величество Симеон Втори. Заслугата за вдигането на схизмата е на дипломатическата служба на Третото Българско Царство, която е била под прякото ръководство на държавните глави – българските царе”. Великденско слово на Н. В.Пр. митрополит Николай Пловдивски, 5 май 2013 г.