Логично преразпределяне или поредна геополитическа игра на петролния пазар?

Логично преразпределяне или поредна геополитическа игра на петролния пазар?

Цената на петрола на фондовия пазар е в състояние на свободно падане. Геополитически и икономически анализатори са в надпревара с изграждане на хипотези за причините и прогнозиране докъде могат да стигнат цените на нефта и газа.

Една част от тези анализи и хипотези се свързват със заговор между Саудитска Арабия и САЩ срещу Русия, хипотеза, близка до абсурда, поне според мен. Според други, спадът в цените на петрола може да бъде дългосрочна тенденция, тъй като светът е в активно разработване на технологии, които изискват все по-малко бензин, броят на електрически превозни средства нараства и е драстично повишена енергийната ефективност при отопление на жилища.

Не са малко и тези, които смятат, че конфликт между страните членки на ОПЕК е главната причина за този ценови шок със знак минус, разтърсил петролния пазар.

Каквито и да са причините, несъмнено районите, от където може да се оказва някакво влияние върху цената на нефта, са три и това са Русия, Саудитска Арабия и САЩ.

Да погледнем какво се случва в тези региони не толкова като геополитика, а от чисто професионална гледна точка, най- вече относто нефтения бранш и кой докъде може да издържи на този ценови спад на нефта.

Петролните държави със застрашени бюджети

Саудитска Арабия, държавата с най-голям износ от 9.7 млн. барела, на практика разполага с един резерв от 3 млн. барела, с който би могла да влияе на пазара. Твърдението, че саудитите могат да си позволят цени под 80 долара за барел обаче не е съвсем точна. Ако погледнем графичните разчети на държавите износителки и за тях петролът е основна суровина, осигуряваща съществен приход в националния бюджет, то веднага се вижда, че при цена на нефта под 90 долара за барел настъпва дисбаланс в държавния им бюджет и този дефицит би могло да се компенсира при сегашната цена, гравитираща около 80 долара, само с повишаване на дневния добив.

Налице е също така известно объркване в експертните редици, след като през изминалата седмица, саудитският принц Алуалид бин Талал ал Сауд публикува отворено писмо на сайта си с изразяване на възмущение от медиите, публикували, че Саудитска Арабия стимулира спада на цените на петрола под 90 щатски долара за барел. 90% от бюджета на Саудитска Арабия е зависим от приходите от петрол и продължителен спад в цените ще бъде катастрофален.

Връщайки се на диаграмата, от останалите страни членки на ОПЕК, при сегашните цени на нефта, единствено Оман и Кувейт остават в зоната на незастрашените бюджети. Най- големи загуби понася Венецуела, поради което и тя първа призова за спешна среща на групата, за да отговори на спада на цените. Но Кувейт и Саудитска Арабия мълчаха дълго.

Все пак има насрочена среща на ОПЕК за 27 ноември, но на която ще се разглудат целите за 2015 г. Няма да се обсъжда обаче дали високите или ниските цени на петрола са по-добри за поддържане на подходящ баланс от страните членки.

От посочената фигура е видно още, че когато цените на петрола паднат под 100 долара за барел, за повечето страни от ОПЕК става трудно да балансират зависимите си от приходите от петрол бюджети.

Проблеми за добива в Русия след санкциите на Запада

Русия също е не по- малко зависима от цената на нефта. Заместник-председателят на руската държавна петролна компания гигант "Роснефт” обвини Саудитска Арабия за манипулиране цените на петрола по политически причини. Близкият до Кремъл политически наблюдател Михаил Леонтиев бе цитиран в руски медии да казва: "Да, цените могат да бъдат и манипулативни. На първо място, Саудитска Арабия са започнали да търгуват с големи отстъпки своя петрол. Това обаче е политическа манипулация упражнявана и върху самата Саудитска Арабия, което може да свърши зле”.

Падащите цени са от особено значение за Русия и най-вече за руския бюджет. Русия се нуждае от високи цени на петрола, за да поддържа своята икономика жизнеспособна. Страната е изправена пред редица трудности под тежестта на санкциите заради Украйна и отслабването на вътрешното търсене. След наложения трети пакет от санкции, засягащи добива на нефт и газ, най- вече в технологично отношение- като неконвенционални методи (хидравлично разбиване- фракинг), при усвояването на сондажите преди пускането им в експлоатация. Проблеми възникват и при доставка на оборудване за целия отрасъл.

Санкциите на практика блокират по-нататъшни действия както по разработването на находищата в Арктика и всички трудноизвлекаеми нефтени и газови запаси. И не само - санкциите касаят и ограничение на дейността на западните сервизни компании, притежаващи тези нови технологии и производители на специализирано оборудване. Най- голямата сервизна компания "Шлумберже” вече обяви, че изтегля своя ключов персонал работещ на територията на Русия, които са жители на ЕС и Щатите, а те са от порядъка на 60% от всички служители в руската дивизия.

Само един пример е достатъчен, за да се ориентира човек за сериозността на проблема пред който са изправени руските добивни компании. Една четвърт от реализирания добив на "Лукойл” се осъществява с прилагане на интензификация на сондажите си чрез фракинг. Забранявайки достъпа до технологията фракинг, след наложените санкции на практика голяма част от отрасъла ще бъде изправен пред трудната задача за оцеляване. Намаленият добив и липсата на достъп до технологии и оборудване ще се отрази и върху себестойността на добиваните количества нефт и газ. При по-ниски цени на нефта Русия, също както Саудитска Арабия ще търси компенсация на приходите от износ с увеличаване на добива.

Мястото на САЩ на енергийния пейзаж

Бумът на изкопаеми горива в САЩ се трансформира в глобалния енергиен пейзаж. Щатите са на път да засенчат всички други страни като водещи в добива на нефт и газ в света през последната една година. Сред скептиците и критиците на шистовия бум се прокрадва мнението, че американското господство ще бъде с кратък живот и по никакъв начин не маркира края на 40-годишното царуване на Близкия изток като енергиен хегемон.

Но технологичните новини от САЩ не престават да опровергават скептиците. През 2014 сме свидетели на ключов момент при добива на нефт от шисти в Северна Дакота, надминал милион барела дневно. Щатът е утроил добива на петрол през последните три години, като средно дневно увеличение е от 3000 барела. Тексас и Северна Дакота заедно съставляват 48% от общия добив на петрол в Щатите. Тексас отдавна се олицетворява в националното съзнание като лидер на добива на петрол. Достатъчно е да си спомним за филма "Далас” и мистър Юинг ( типичен тексасец) с голямата си шапка, в ролята на гигантски търговец на петрол.

Въпреки че не е известно дали Северна Дакота ще бъде домакин на TV сапунен сериал, със сигурност е новият щат "цар на петрола".

Знаейки нивата на печалби, които реализират петролните компании, не бих се съгласил и с тезата, че това е тест за американците и най-вече за компаниите, занимаващи се с добив на нефт от шистови формации. Ако в началото тази дейност действително започна от нива от 68-75 щатски долара за барел, то последните добиви в повечето вече разработени находища достигат до нива от 34 долара за барел, като очакванията специално за находището в Западен Тексас е себестойността на добивания нефт да падне под 30 долара за барел. И тенденциите са ясни. При тези цифри смятам, че останалите държави износителки, чиито бюджети са тясно свързани с цената на нефта, много трудно биха си позволили каквито и да е експерименти в тази посока.

С революцията във фракинг технологията за откриване на нови петролни и газови ресурси и подобряване нивата на възстановяване на съществуващите вече находища, САЩ ще играят така или иначе важна роля при търсенето и разработката на нови такива за нефт и газ поне до края на следващото десетилетие.

Сринатият мит за изчерпване на запасите

С вдигане ембаргото от страна на Мексико за разработка на останалата част от Мексиканския залив и излизането на първоначалните положителни резултати от Арктика, където се смята, че са съсредоточени 24% процента от световните запаси на нефт, митът за изчерпването на нефта се срина, но зависимостта от достъпа до новите технологии става все по- голяма.

Това е и една от основните причини да смятам, че цената на нефта ще се установи между 78- 80 долара за барел, като в следващите няколко години няма да е изненада, ако падне до 73-75 долара за барел.

Очевидно е, че нито една от страните износителки конкретно няма полза от падащите цени. Очевидно е също така, че след като огромните количества от внос в посока САЩ са преустановени, започна и преразпределението на пазарите. Всички погледи на основните страни износителки са насочени в посока на азиатския пазар и ухажването му неминуемо минава и през по- ниски цени. Не ни остава нищо друго освен за пореден път да се поклоним на Негово Величество Пазара!

Споделяне
Още от Бизнес

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?