Лондон възнамерява да усили антируския съюз

Стратегията за сдържане на Русия включва борба с руската дезинформация, санкции срещу руски олигарси и пр.

Лондон възнамерява да усили антируския съюз

Великобритания ще използва серия международни срещи на високо ниво през тази година, за да призове за цялостна стратегия за борба с руската дезинформация и да настоява за преосмисляне на традиционния дипломатически диалог с Москва, след агресивната кампания, с която Кремъл отрича използването на химически оръжия във Великобритания (отравянето на руския бивш двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му) и в Сирия. За това съобщава в четвъртък британският в. "Гардиън", позовавайки се на източници от правителството.

Лондон възнамерява да повдигне тези въпроси на четири големи форума: срещите на Г- 7 и Г- 20, срещата на НАТО и на Европейския съюз.

Британското външно министерство разглежда реакцията на Русия спрямо предполагаемата химическа атака в сирийския град Дума и отравянето на Скрипал и дъщеря му в английското градче Солсбъри като "повратна точка" и смята, че е необходима подкрепа да се направи повече.

Миналия месец над 20 държави от ЕС и НАТО, както и извън тези организации, изгониха руски дипломати в знак на солидарност с Великобритания, която обяви, че има данни, според които Кремъл "най-вероятно" стои зад атаката срещу Скрипал на британска земя.

"Сферите, в които Обединеното кралство вероятно ще съсредоточи усилията си, са противодействието на руската дезинформация и намирането на механизми за привличане към отговорност за употреба на химическо оръжие", заявява пред "Гардиън" източник от британското правителство.

В британския парламент бе формиран междупартиен съюз, който вече не разглежда въпроса с руската корупция само през призмата на финансите, но като заплаха за сигурността и външната политика, настоявайки за нови санкции, дори и те да доведат до краткосрочни икономически щети за Великобритания.

На предстоящите международни форуми британските министри ще настояват за разработване на всеобхватна стратегия за сдържане на Русия, включително по отношение на киберсигурността, военната стратегия на НАТО, санкции против руски олигарси от обкръжението на руския президент Владимир Путин и по-широк подход към проблема с руската дезинформация, пише "Гардиън".

Тази седмица британските депутати гласуваха законопроект "За санкциите и борбата срещу прането на пари", който задължава да се разкрива самоличността на олигарси, укриващи капитали в британските отвъдморски територии. В закона бе включена и "поправка Магнитски", която, макар и със закъснение, ще даде на Лондон морално основание да убеждава колебаещи се страни да се включат в международния алианс за сдържане на Русия.

Джеймс Никсли, ръководител на програмата за Русия и Евразия в тинк-танка "Чатъм хаус", коментира: "Трудно е да убедите дори най-близките си съюзници да приемат осезаеми мерки, които ще окажат въздействие, ако не се пожертват някои руски инвестиции в собствената ни страна и не се придържаме към принципи. Правителствените изявления по този въпрос са или двусмислени, или общи".

Аргументирайки каузата си, Великобритания ще заяви пред чуждестранните си партньори, че отрицанието на Русия по отношение на Скрипал и Дума показва, че тя е държава, която не е заинтересована да сътрудничи за постигане на общо разбиране на истината, като вместо това използва и двата случая, за се опитва системно да разделя избирателите в западните общества и да всява съмнение.

Руските критици посочват поредица от казуси в последните години – свалянето на малайзиския пътнически самолет през 2014 г., намесата на официални руски войски в Украйна, убийството на бившия руски шпионин Александър Литвиненко на британска земя, нееднократната употреба на химическо оръжие от сирийското правителство, прикритите действия за дестабилизация на Западните Балкани, повтарящите си кибератаки. При всички тези случаи Западът осъзнава, че спорът му с Русия не е просто за идеология или интереси, а Москва или просто отрича, или поставя под въпрос това, което западните правителства възприемат като безспорни факти.

"Путин води информационна война, целяща да обърне срещу нас нашия най-ценен актив – свободата на словото", коментира Тим Тъгъндхет, председател на комисията по външна политика.

Британските политици не са сами в убеждението си, че пословичните лъжи не са някаква лична характеристика на Путин, но цялостна правителствена стратегия, който прави традиционната дипломация неефективна.

Германският канцлер Ангела Меркел имаше знаменито прозрение след един продължителен телефонен разговор с Путин – тя беше провела над 40 такива разговора за година – казвайки, че той живее в различен свят. Бившият британски премиер Дейвид Камерън също е споделял, че разговорите с Путин се различават от тези с всеки друг лидер. По думите му нормалното предположение е всеки от събеседниците да изказва своята версия за истината. "Когато приключите телефонен разговор с Путин, не сте съвсем сигурен дали той вярва на това, което казва", пояснява Камерън.

Според Никсли, "дипломатите са част от проблема". Ние знаехме, че Русия има фундаментално несъгласие със Запада по отношение на световния ред след Студената война и това е от години, далеч преди събитията в Грузия през 2008 г. Но дипломатите са усърдни да търсят по-добри отношения. По принцип това е похвално, но логически вие не може да имате по-добри отношения с някой, с когото сте се развели заради непримирими противоречия, пояснява анализаторът от "Чатъм хаус".

Алиша Кернс, която в миналото е оглавявала отдела на британското външно министерство за стратегическа борба с тероризма с Сирия и Ирак, казва, че в министерството е имало нежелание за по-решителна съпротива срещу руските лъжи поради опасения, че това може да прекрати или да навреди на по-широкия диалог с Русия.

"Има обаче голяма промяна след Украйна, Сирия и Солсбъри", смята Кернс. Тя допълва, че по-твърдата позиция не означава задължително засилване на агресията или обидите, а признаване на това, че когато действията на Русия -или която и да е друга страна – са неприемливи, трябва да понесе отговорност за тях. Само по този начин може да има промяна, допълва Кернс.

Някои бивши британски дипломати обаче смятат, че стратегия за демонизиране на Русия ще има катастрофални резултати. Бившият британски посланик в Москва сър Антъни Брентън е уверен, че с Москва може да има плодотворно сътрудничество по редица въпроси – от ядреното разоръжаване до борбата с тероризма и разработване на правила за киберконфликти.

Брентън и други дипломати се опасяват, че кампанията против Москва ще тласне Русия към по-тесни отношения с Китай. Освен това те се съмняват, че британската дипломация има достатъчно сили, за да убеди съюзниците си, пише "Гардиън".

Още от Свят