"Лукойл" трябва да си тръгне от България, но не и заради "наши" играчи

В последните седмици депутатите и държавата като цяло предприеха редица действия срещу "Лукойл" – отнемането на концесията на нефтения терминал "Росенец", внесеното от депутати от управляващото мнозинство предложение за падане на дерогацията за вноса на суров руски петрол и назначаването на особен управител в бургаската рафинерия. Веднага се заговори за потенциални проблеми с работата на предприятието и тежко отражение върху пазара на горивата. Има ли резон в тези твърдения?

По мое мнение, на този етап не съществува пряко влияние върху работата на рафинерията - тя продължава да внася преимуществено руски петрол, възползвайки се от дерогацията. Въпреки това количествата са около два пъти по-малки от миналата година, тъй като няма възможност за изнасяне на готови продукти за европейските страни, но в момента не виждам конкретна причина, поради която компанията би искала да се оттегли от българския пазар.

Действията за отнемане на концесията, според мен, могат да бъдат разглеждани като началото на една по-широкомащабна стратегия за разделяне със зависимостта ни от руски петрол. Голямото предизвикателство обаче е дали правителството ще успее да мобилизира достатъчно политическа воля и да подготви съответната техническа и правна рамка, за да предприеме следващите стъпки. Тук мога да приведа примера с Италия и Германия, където съответно "Лукойл" в Италия и "Роснефт" – в Германия бяха призовани да диверсифицират доставките си и когато отказаха, рафинериите бяха поставени под специален надзор от държавите.

Има ли логика в твърденията, че "Лукойл" ще съди България заради отнемането на концесията на "Росенец", че евентуален особен представител няма да има капацитета да управлява оперативно рафинерията и по-вероятно е да  подготви продажбата на бизнеса на определени хора?

Съществува закон, който е в сила от февруари, позволяващ на правителството да разтрогва концесионни договори, които нарушават европейския регламент със санкциите срещу Русия. Прекратяването на концесията е логичен курс на действие, тъй като срокът ѝ е значително по-дълъг от срока на дерогацията. Единственият възможен аргумент от страна на "Лукойл" би бил удължаването на концесията до изтичането на дерогацията в края на 2024 г.

Считам, че това е първа крачка към създаването на правна рамка за регулиране на дейността на рафинерията чрез специално законодателство и премахване на дерогацията, както се предвижда в предложенията, внесени от широк кръг депутати.

Аргументите, че рафинерията не може да осигури неруски танкери през Босфора, не са валидни. Ние от "Център за изследване на демокрацията" проведохме подробен анализ по темата как оперира рафинерията, включително разглеждане на възможността за използване на неруски петрол, методите за неговия внос, свързаните такси и потенциалните последици върху цените на горивата на пазара. Това би могло да доведе до незначително увеличение на цените на горивата за крайния потребител, защото в момента "Лукойл" използва изцяло за своя сметка доста по-евтиния руски сорт "Уралс", но предимството от тази по-ниска цена се пренася в много малка степен на пазара – колкото да се ограничи конкуренцията от други доставчици. С оглед на съществуващата ценова разлика между сортовете "Брент" и "Уралс", "Лукойл" има възможността да предлага своите продукти на значително по-ниски цени. При замяната на руския петрол е вероятно цените да се увеличат малко, но това би предотвратило непропорционалните печалби за руската компания.

Има съмнения, че действията срещу "Лукойл" всъщност целят поемането на бизнеса на рафинерията от "наши" хора. Основателни ли са те?

Към момента не разполагаме с конкретни данни за подобни намерения, но би било логично местните участници да проявяват интерес. Отдавна водят битка с "Лукойл", не само след руската инвазия, но и преди това - във връзка с задължителните запаси и данъчните складове. Помните прикритата инициатива с Държавната петролна компания, която щеше да строи държавни бензиностанции, а отзад прозираха интересите на местни играчи.

Въпреки това, подозирам, че сега техният интерес може би не е толкова да придобият контрол над рафинерията, тъй като това би било много скъпо и те може би не разполагат с необходимия капацитет за управление. По-скоро целта е тя да не работи.

Защо да не работи!? Това няма ли да е лошо за пазара ни на горива?

Всъщност българският пазар се осигурява с един танкер на месец. Толкова малък пазар сме, че местните играчи биха могли лесно да го снабдят, внасяйки горива през Варна или Бургас – благодарение на нашия достъп до морето и на огромното количество горива, които се намират в Средиземно море, които нямат купувач, тъй като са мними неруски горива, това е напълно възможно.

То е ясно, че ще се намерят горива, но би било тъжно да се съсипва един толкова голям и работещ бизнес като "Нефтохим", както това стана с "Булгартабак" – 70-годишна компания със стабилни позиции в региона и Близкия Изток, само заради интереса на определени хора?

Разбира се, че би било огромна грешка да се прекрати работата на "Нефтохим", тъй като това е една от най-модерните рафинерии в света. Тя се класира в топ 10 на най-сложно оборудваните рафинерии, които могат да произвеждат най-богат асортимент от химически продукти.. "Нефтохим" играе ключова роля в определянето на цените на нефтопродуктите в целия регион. Естествено е, че рафинерията трябва да бъде в ръцете на стратегически инвеститор, а не възможните действия да са камуфлаж в полза на някое местно лице.  

Тоест, според Вас, по-правилният подход е чрез назначаването на особен управител  "Лукойл" да бъде убедена да продаде рафинерията на стратегическа компания?

Точно така. Това е пътят напред. И при положение, че и Германия, и Италия показаха, че това е възможно и не се стигна до криза с доставките, очевидно и ние можем да го постигнем.

Но не се придава достатъчна важност на правните аспекти на ситуацията. Изглежда сякаш има набързо разработена стратегия с цел спечелване на политически дивиденти, което може да не е най-подходящият подход, защото руските компании са прекалено опитни и не биха позволили активите им да бъдат просто отнети. Несъмнено те имат дългосрочен интерес да се оттеглят от региона, но в момента реализират значителни печалби и не виждам защо биха избрали да направят това именно сега.

Наистина, преди време компанията беше обявила, че смята да се оттегли от България.

Така е, но при сегашната гарантирана печалба благодарение на дерогацията, въпросът е защо "Лукойл" би желал да направи това преди изтичането на срока в края на 2024 г.? Възможно е "Лукойл" да очаква удължаване на дерогацията, и може би някой би могъл отново да отправи молба към Европейската комисия с аргумента за предстоящото значително увеличение на цените на горивата.

Алтернативен сценарий би бил рафинерията да започне да внася нефт от Александруполис, представен като "дубайски", но в действителност да е маскиран руски.

Наистина, намерението за строеж на петролопровод от Александруполис до Бургас ще реши ли и доколко проблемите с осигуряването на неруски нефт за рафинерията ни?

Възможно е този проект да е мимикрия за усилията ни да диверсифицираме петролните доставки, без да правим реални стъпки в тази посока, вземайки предвид, че това ще бъде скъп проект без гарантирани резултати.

Той всъщност няма и шанс да бъде построен физически до края на 2024 г. при положение, че все още е на етап работна група. Дори и да се използва проектната компания и документацията за изграждането на проекта в обратна посока – от Бургас за Александруполис, който трябваше да пренася руски нефт.

Именно. Въпреки това, от друга страна, това предоставя идеална възможност да се изисква удължаване на дерогацията за внос на руски нефт. В сценария, в който се изгражда петролопровод, може да бъде представено, че имаме още една година или неопределен срок до завършване на проекта. Още повече, след като проектът е завършен, е възможно отново да се транспортира руски петрол през него, маскиран от търговците като неруски.

В момента 70 процента от руския петрол се транспортира от гръцки танкери и съществуват твърдения, че нелегалните операции "ship to ship" (претоварване на един танкер към друг в открито море) съставляват 20 процента от доставките в Европа и се извършват точно в Егейско море.

Това ме препраща към данни на "Газ Инфрастръкчър Юръп", според които парадоксално, но въпреки действията за ограничаване на руските газови доставки за страните от ЕС, те всъщност са е увеличили.

Да, ние също предоставихме наш анализ с данни за ръст на руския втечнен газ. Всъщност газът в Европа е толкова евтин, заради руските количества.

Вярно е, че сегашните топли температури доведоха до намаляване на потреблението на газ, но не трябва да подценяваме ролята на Русия като главен доставчик на европейския пазар, както през LNG терминалите, така и през тръбопроводите. Централна Европа продължава да консумира руски газ, а Испания е значителен потребител на руски втечнен газ. Такава е ситуацията и в Италия и Гърция. Германия получава най-голяма част от руския газ, преминаващ през Нидерландия и Белгия.

В тоя ред на мисли, смятате ли, че споразумението на "Булгаргаз" с турската БОТАШ би отворило задна врата за още повече количества руски газ на европейския пазар?

Точната цел на споразумението не е ясна, но то създава възможност за БОТАШ да използва газопреносната мрежа през България, Румъния, на север към Украйна и Централна Европа, за да се доставят излишни количества газ, които не може да бъдат пласирани на турския пазар. На практика споразумението е за двойно по-големи количества газ от първоначално обявените. Ако погледнем количествата, които БОТАШ може да изнася през България – те се равняват на количествата по договора с "Газпром" за доставките през Украйна до 2022 г..

Съществуват опасения, че Турция може да използва възможността България да купува от нейно име втечнен природен газ, който да се доставя на турски терминали и да става собственост на БОТАШ. Турция би могла да продава, когато е възможно, на България излишен тръбен руски газ. Много често руският газ, доставян в Турция по клаузи "вземи или плати", не ѝ е необходим, но Анкара е задължена да го плаща. При същевременно по-ниски цени на азерския и иранския газ, то Турция има интерес да продава по-скъпия руски газ, който обаче вече няма маркировка за произход. Това е вероятно да се случи и при вноса на първия танкер съгласно споразумението с БОТАШ. Той бе посрещнат, а още преди това в България физически влязоха количества газ от Турция.