Магданоз и гордост

Имали сме непланирани войни. Имали сме фалшиви войни. Имахме футболна война (Хондурас срещу Салвадор, 1969 г.). Но след "Войната за ухото на Дженкинс" - възпламенена заради грубото отношение на Испания към британски моряци, сред които и капитан Робърт Дженкинс, който показал пред Камарата на общините отрязаното си ухо и с това поставил началото на война срещу отвратителните испанци през октомври 1739 г. - не сме имали нищо толкова, е добре, характерно като Войната за острова на магданоза /перехил - магнаноз на испански/.

Как по друг начин да наречем конфликта за Перехил, един забравен от Бога скалист остров с размерите на футболно игрище на няколко ярда от мароканския бряг, който технически принадлежи на Испания, но бе завзет от Мароко на 11 юли с военна сила: шестима войници, две палатки и флаг?

Повече смях отколкото сила. Реакцията бе достойна за "Мишката, която изрева". Почти очаквахме Питър Селърс, облечен в дрипи, да поведе испанските сили, за да прогони мароканците. Всъщност обаче Испания изпрати нещо, което по настоящите европейски стандарти, е една стабилна армада: две фрегати, три патрулни кораба, хеликоптер и куп заплахи. В сряда Испания пусна в действие заплахите и си върна острова с абсурдно военно надмощие: бойни кораби, специални сухопътни сили, хеликоптери и бойна авиация. Оцелелите шест мароканци се предадоха.

Трудно е всичко това да се приема на сериозно, още повече след като идва след случайната британска инвазия в Испания по-рано тази година. Кралските военноморски сили водеха десантни учения в Гибралтар, но сбъркаха с няколко мили и се приземиха на бряг в съседна Испания. "Те се приземиха на нашия бряг с типичната тактика на командоси," гордо заяви кметът на Ла Линеа де ла Консепсион. Но ние успяхме да ги задържим на брега.

След неслучайната мароканска "инвазия" на Перехил, всички взеха дейно участие. Европейският съюз обяви "пълна солидарност с Испания". НАТО, който дори не може да използва тази безполезна скала за тактически учения, също взе страната на Испания. Арабската лига, както се предполагаше, застана зад своите братя араби, като обяви Перехил за "марокански остров."

Разпръснатите съюзници, които дори не бяха чували за този запокитен остров допреди седмица, незабавно се подредиха зад едната или другата засегната страна в конфликта. Това имаше някакъв зловещ, призрачен отзвук.

Сега Мароко едва ли ще започне война за остров Перехил. Първо, защото Мароко не е равностоен противник на Испания. Второ, времето на сензационната новина съвпадна с тридневното сватбено тържество на мароканския крал Мохамед Шести и превърна окупацията в евтин, дори и странен, сватбен подарък за краля и неговите поданици.

Въпреки това от тази комедия могат да се извадят сериозни поуки. Европа порицава САЩ задето държи на примитивната идея за суверинитета, докато изтъкнатите европейци прехвърлят суверинитета си на Брюксел, като приемат еврото, водят преговори в Киото и най-накрая коленичат пред новосъздадения Международен наказателен съд. Но ето, че те затягат фланговете си, за да защитят испанския суверинитет върху къс безполезна скала, чиято принадлежност към Испания е съмнителна и се крепи на предполагаемата връзка с другите също съмнителни испански анклави Сеута и Мелиля, които не са нищо повече от колониални анахронизми на северноафриканското крайбрежие.

Същата тази Европа презира САЩ задето защитават една далеч по-сериозна претенция за суверининет - демократична юрисдикция за собствените си граждани и войници, а не подчиняването им на подсъдността на новия наказателен съд.

Дори още по-важно е, че Войната за Перехил ни напомня за разрушителния иредентизъм в ислямските земи, завоювани с меч и отнети с меч. Забравяме удивителните ранни успехи на исляма. От началото на седми век само за столетие ислямът превзе Арабия, Северна Африка и Испания. Мюсюлманите не са забравили това. Споменът за последвалата загуба на мюсюлманска Испания, а да не говорим за европейския колониализъм в арабския свят (включително и това, което е останало от испанския суверинитет в Мароко), все още пламти. Освен това с какви думи започна речта си Айман Зауахири, помощникът на Осама бин Ладен, на първия забележителен видеозапис? Той припомни загубата на Андалусия - южната част на Иберийския полуостров, отвоювана от християнските неверници през годината, когато Колумб прекоси Атлантика. За много хора в ислямския свят това стана вчера.

Голяма част от конфликтите в днешния свят - във Филипините, Кашмир, Чечения, Западния бряг, Судан, Нигерия и сега на този смешен малък остров в Средиземноморието - са въплъщение на ислямския свят, някога разрастващ се, после съпротивляващ се продължително и настъпващ още веднъж, за да възвърне мястото си под слънцето.

Както Самюъл Хънтингтън написа, границите на исляма са кървави. Във Войната за Перехил поне никой не бе убит и изглежда няма да бъде. Тя ще завърши с обявяване на недоразумение. Същата игра обаче продължава другаде, но не като фарс, а като трагедия.

По БТА