Магистратите хитруват с декларациите си за конфликт на интереси

Магистратите хитруват като предоставят непълни декларации по Закона за предотвратяване на конфликта на интереси, става ясно в петък от доклада на Националната мрежа от неправителствени организации, която извършва гражданско наблюдение върху съдебната власт. Изводите са направени въз основна на последната проверка на районните съдилища във Велико Търново, Ловеч и Кубрат, както и окръжния съд в Разград.

Заключенията са, че все още има редица проблеми при прилагането на законодателството, забавяне на някои видове дела, но като цяло в тези съдебни районни има значително подобрение при правораздаването.

След влизането в сила на промените в Закона за конфликта на интереси, всички магистрати бяха задължени да попълват такива декларации. При гражданското наблюдение се установява, че във въпросните съдилища този процес не е минал без пропуски.

В част от декларациите съдиите не са попълнили имената си, като са ги заменили само с инициали. В други обявените банкови кредити са без уточнение за размера и за произхода им, в трети лисва пълна и коректна информация за роднински, приятелски или колегиални обвързаности, за които обществото знае, но които магистратите не желаят да съобщят публично.

Голяма част от декларациите не са огласени и в сайтовете на съответните съдилища, като оправданието за този "пропуск“ е, че са на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

"Това показва отказ от истинска публичност и поражда въпроси дали зад това не се крие

стремеж да се спестят истини и неудобни въпроси. На фона на подобна практика нито една от създадените към всичките наблюдаващи съдилища Етична комисия не се е сезирала и произнесла по подобен казус", казват съставителите на доклада. Това се обяснява с отказ да се наложат тези изисквания на колегиална основа.

"Крайно отрицателно" се коментира мълчанието на магистратите от Разград, участвали в ловен излет с представители на законодателната и изпълнителната власт, срещу които в същия момент текат разследвания.

"Оглушителното мълчание е още едно потвърждение на тезата, зад която стои екипът ни, че промените в съдебната система и нейното прочистване от корупционни практики на този етап са силно желани от гражданите, но далеч по-хладно възприемани от магистратите", се казва в доклада.

Констатациите сочат още, че в наблюдаваните съдилища продължават да се гледат през пръсти делата по указа за борба с дребното хулиганство, а нарочените за хулигани нямат право да обжалват решенията.

В същото време се отчита усъвършенстване на практиките по гражданско-прецесуалния и наказателно-процесуалния кодекс. Там напредъкът е оценен като "много добър". "Направените законодателни промени ограничиха възможността за злоупотреби с неявяване на свидетели, отсъствие на адвокати, липса на подсъдими, напуснали страната, нередовно призовани участници в делата", заявяват от мрежата за гражданско наблюдение. Според тях обаче неуреден продължава да бъде въпросът с призвоването.

Съдът е критикуван за слаба защита на правата на малолетните, които често са пращани в социалните институции, вместо да се търси възможност за намиране на приемни семейства. Друг голям проблем е прилагането на Закона за защита от домашното насилие. Практиката делата по тези искове да се насрочват близо месец след датата на подаването им поставя жалбоподателите в сложна ситуация, тъй като нуждата от защита е спешна. Поради това често се случва ищците да оттеглят своите претенции.