Майка на убит в Сирия руски наемник се бори да го признаят за войник

Само през септември 2017 г. там за загинали поне 54 -ма руснаци

Нина Атюшева

Гибелта на десетки руснаци в Сирия на 7 февруари т.г. не е първата подобна трагедия. Само през септември 2017 г. там са загинали минимум 54 бойци от частните военни компании на Русия. Руската служба на БиБиСи хвърля светлина върху тези неизвестни случаи, разказвайки историята на един от загиналите - Евгений Аликов от селището Североонежск, Архангелска област – и пакет документи, донесени на майка му след смъртта на сина ѝ. Сега жителите на селото се борят да легализират паметта на убития в Сирия Аликов.

В средата на септември 2017 с пенсионерката Нина Атюшева от село Североонежск се свързва човек от Ростов на Дон. Той се представил като Андрей и съобщил, че тя трябва да дойде и да вземе тялото на сина си Евгений Аликов, загинал в Сирия.

"Казах им, че сама не мога да дойда в Ростов - спомня си жената. - Тогава те ми отговориха, че не изоставят своите". На 20 септември, датата ми казаха предварително и поръчаха да организирам погребението за тогава, с кола дойде мъж на средна възраст и "докара ковчега с моя син, всичките му документи и пари". Той е пренасял ковчега с тялото в колата цели две хиляди километра от Ростов до Североонежск, също както и парите – пет милиона като застраховка за гибелта на Аликов.

Петте милиона в брой мъжът просто оставил на кухненската маса – пачки с банкноти от по пет хиляди, вързани с ластик. Нина Атюшева си спомня, че бившият ѝ съпруг, когото тя от отчаяние помолила да помогне с организацията на погребението, виждайки това, мрачно се пошегувал: "Какъв съм глупак, много рано си тръгнах от теб".

Предавайки тялото, парите и документите от болницата, мъжът взел от Нина Атюшева разписка, изпил си чая и си тръгнал. През февруари 2018 г. кореспондентите на БиБиСи се опитали заедно с Нина Атюшева да се свържат с Андрей, но мъжът от другата страна на телефона заявил, че не се казва така и не знае нищо за руските доброволци в Сирия.

"Майко, излизам на предната линия"

Нина Атюшева разказва, че преди да иде в Сирия, синът ѝ от 2014 г. няколко пъти е бил в Луганск, Източна Украйна. Там той е воювал на страната на самопровъзгласилата се Луганска Народна Република (ЛНР). На сайта "Миротворец", който е на украинските активисти, които събират база (данни) за воюващите на страната на самопровъзгласилата се република, се казва, че в ЛНР Евгений Аликов е бил в бригадата "Призрак", ръководена от убития през 2015 г. Алексей Мозговой.

През 2016 г., след поредното пътуване в Източна Украйна, Евгений си прищипал нерв, от което частично се парализирал и жена му позвънила от Москва на Нина Атюшева в Североонежск. "Каза, че тя така и така се грижи за три деца и не може да поеме и четвърто- и вземете си, значи, сина", спомня си пенсионерката. Вкъщи Аликов два месеца се лекувал в областната болница. "След това той замина за Ростов на Дон в учебен център, където беше около месец и след предварителната подготовка го изпратиха в Сирия", казва майка му. Какъв е този център, тя не знае. Медиите многократно са писали, че бойците на ЧВК минават подготовка в база в Молкино, Краснодар, а в Сирия ги изпращат с военни полети от Ростов.

Разписка за получен знак на ЧВК Вагнер

Точната дата, на която Евгений Аликов се е озовал в Сирия, майка му не помни, но това е станало в средата на лятото на 2017 г. От документите, които са ѝ предали след смъртта, се вижда, че на 19 май 2017 г. той е подписал "задължение" за получаване на обозначителен знак с личен номер М-3601. Стандартният номер на знак, който се издава на военните официално от министерството на отбраната, притежава главна буква от руската азбука и шестцифрено число; номерата на бойците от ЧВК, намиращи се в Сирия, са съкратени до четири цифри. Задграничния си паспорт, без който е немислимо да попадне в Сирия, Евгений е получил на 16 юни.

Справка от болницата в Сирия, където е донесено тялото

Пътят на тялото

Пакетът документи, които получила Нина Атюшева и които предала на БиБиСи, дават възможност детайлно да се възстанови какво става с руските доброволци в Сирия след смъртта им.

Още на 2 септември, ако се вярва на документите, тялото на Евгений Аликов е докарано в държавната болница Ал Скелбие в град Хама на 160 километра от Тияс, където е бил убит. В болницата тялото е било прегледано от лекари в присъствието на двама свидетели, след което са били съставени три справки.

Първата: "По тялото на господин Евгений Евгениевич Аликов, от руски произход, няма следи от никакви инфекциозни заболявания".

Втората: "Контейнерът с тялото на господин Евгений Евгениевич Аликов, от руски произход, е заварен".

Третата: "В контейнера с тялото на господин Евгений Евгениевич Аликов, от руски произход, няма сложено друго".

Подписът на всичките три справки е на главния лекар на болницата Ал Скелбие Исам Мухаммад Хоша.

Превод на справката от сирийска болница, предаден на Нина Атюшева заедно с тялото на сина ѝ

До 6 септември справките са били преведени от арабски на руски, за което руското посолство е платило 37 500 сирийски лири (около 5 хиляди рубли). Достоверността на превода е заверена с подписа на втория секретар на посолството на Русия в Сирия Заур Хюсеинов.

На 7-ми септември завеждащият консулския отдел на руското посолство Турпал Аутаев е подписал смъртния акт на Евгений Аликов и справка за смъртта му.

След всички тези формални процедури тялото на загиналия е пътували още почти две седмици от Сирия до Архангелска област. "На 20 септември 2017 година детето ми беше докарано в Североонежск, Пласецки район, в затворен (поцинкован) ковчег", се казва в заявлението ѝ до Сергей Кривенко, член на Съвета по правата на човека, директор на правозащитната група "Гражданин, армия, право".

"И аз го погребах, разходите за ритуала поех аз. От военното окръжие нямаше никого", казва Атюшева.

Заедно с тялото и пакета документи са ѝ предадени два медала на ЧВК "Вагнер": "За смелост и мъжество" и "За кръв и храброст". На двата медала има дата 1 септември 2017 г. Това може да е както грешка на гравьора, така и да сочи, че Аликов е загинал още в края на август, а на 2 септември са могли да вземат тялото му от бойното поле и да го закарат в болницата на Хама.

Кръстове на ЧВК Вагнер "За смелост и мъжество" и "За кръв и храброст". Връчват се не по име, а по номер.

Загиналият № 77

На 27 октомври 2017 г. агенция Ройтерс публикува разследване, че през първите девет месеца на 2017 г. в Сирия са загинали минимум 131 руски граждани – и това без да се вземат предвид официалните загуби, за които съобщава руското министерство на отбраната.

Ройтерс базира материала си на справка за смъртта на руския боец от ЧВК Сергей Поддубни. Поддубни е загинал на 28 септември в същия град Тияс, където и Евгений Аликов. В справката, подписана от същия секретар на посолството Заур Хюсеинов, като причина за смъртта му е написано "обгаряне на тялото".

На справката на Поддубни е сложен номер 131. Според приетата в руските учреждения процедура, която е описана в заповед на министерството на правосъдието, номерацията на такива документи във всяко от регистриращите смърт ведомства започва от началото на календарната година и се води последователно. Така номерът на всяка справка съответства на броя на починалите към момента на регистриране на смъртта за съответната година.

Справката за смъртта на Евгений Аликов, загинал в Тияс на 2 септември, е получила номер 77.

Справка за смъртта на Евгени Аликов

Следователно само през септември 2017 г. в Сирия са загинали минимум 54 бойци на ЧВК от Русия. Това е повече от официално съобщения брой загинали за трите и половина години на руската военна операция: по данни на министерството на отбраната, загубите на личния състав на въоръжените сили на Русия в хода на операцията в Сирия са 44 души. Последният официално признат загинал стана летецът майор Роман Филипов.

Многобройните загуби сред руските доброволци, отиващи в Сирия като бойци на частни военни компании (ЧВК), руските власти не признават официално и не коментират.

Последният случай на масово загинали руснаци в Сирия беше на 7 февруари, когато няколко отряда на ЧВК попаднаха под огъня на американската авиация. Точният брой на загиналите и досега е неизвестен, но вече е ясно, че може да са няколко десетки души. Руското министерство на външните работи официално призна вероятната гибел на само петима руснаци.

Статут след смъртта

За признаването на паметта на сина си Нина Атюшева започва да се бори веднага след погребението му. Тя се обръща с искане за обяснение на статута за неговото пребиваване в Сирия към военното окръжие на Пласецк.

Заявлението е подадено на 5 октомври. След месец и половина пристига отговор: "Определянето на статута на Вашия син за по-нататъшно разрешаване на въпроса за предприемане на мерки за правова и социална защита в момента не беше възможно".

Тогава към делото се включват официалните лица на селището. Депутатът от районния съвет Галина Старицина получава отговор от военното окръжие в средата на декември: "От кого е издаден военния знак с личен номер, как гражданинът Евгений Евгениевич Аликов се е оказал в Сирийската Арабска Република и е получил входно-изходна рана, вследствие на която е починал, не беше възможно да се установи. В тази връзка статутът му не се определя."

Военното окръжие не може да установи кой е издал личен номер на Аликов и как той се е озовал в Сирия

Наистина, признанието на заслугите на Евгений Аликов пред страната приключва още на четиридесет километра от Североонежск – в двуетажната дървена сграда на улица Съветска, където се намира Военното окръжие на Пласецки район.

"Разбирам за какъв гражданин говорите и не разбирам как би могъл той да попадне в Сирия", обяснява, изправен до входа, военният комисар Игор Горбунов. "Първо, още на 18 години при получаването на военен билет след преглед от медицинската комисия, той е бил признат за частично годен за военна служба, така че по закон не бихме могли да го изпратим в Сирия. Второ, военният знак е от неустановен вид. Ние отправихме запитване във военното окръжие по местоотчета му и ни отговориха, че той не е викан за служба, а какво ни отговориха от Москва даже няма да цитирам. На майката беше препоръчано да се обърне към военно-патриотичните организации, защото е невъзможно да се установи неговият официален статут".

За невъзможността да се даде статут на военнослужещ със задна дата говори и правозащитникът Сергей Кривенко: "За съжаление, това е нереалистично: по закон той просто е гражданин на Русия. Сега във връзка с гибелта през февруари на руски граждани този въпрос възникна отново, защото няма никакво законодателство, което да регулира частните военни компании в Русия. Те са извън закона. И това е голям проблем".

По думите му, доброволците не са защитени от закона при участие във военни действия: "Ако военнослужещият е на официален договор с руската армия, тогава държавата носи отговорност за него. В частност, държавата е длъжна да разследва факта на гибелта – например, кой е издал неправомерната заповед. А ако това е просто гражданин на Русия – не е длъжна".

Те не са защитени и след връщането им вкъщи: в руското законодателство има закон за наемничеството. Ако гражданин е участвал във военни операции, върнал се е в Русия и бъде доказан фактът, че е получавал пари, той може да бъде осъден.

Според разказите на четирима ветерани, участвали в бойните действия в Източна Украйна и в Сирия, при връщането им у дома Федералната служба за сигурност (ФСС) взема разписка за неразгласяване в продължение на пет години, в противен случай ги заплашва криминално преследване по закона за "наемничеството".

Нина Атюшева се надява, че в края на краищата държавата все пак ще признае гибелта в Сирия не само на сина ѝ, но и на всички останали бойци на ЧВК, които са оставили майки, жени и деца. "Това е несправедливо все пак. Той не е загинал при хулиганско сбиване, а на война, - казва тя - И ми се иска някаква благодарност от държавата, някаква подкрепа. Аз не искам нещо, което не се полага. Или просто момчето е загинало напразно? Не знам вече".

Още по темата
Още от Свят