Македонски историци спорят за промяна в учебниците по история

"Ще учат ли македонските ученици, че наши сънародници са били прогонени от Егейска Македония и не могат да се върнат там, че в България не се спазват човешките права? Ще може ли в нашите учебници, в името на положителното съдържание, да напишем, че в периода на турското робство завоевателите са "правили любов с бабите ни?" Такива въпроси поставили част от македонските историци по повод обявеното намерение за промени в учебниците по история за основното и средното образование, като се въведат съдържания, които да сближават етническите общности и особено македонската и албанската, пише македонският вестник "Дневник", цитиран от БТА.

На конференция, посветена на изучаването на миналото на нашата територия, която се състоя в Информационния център на ЕС в Скопие, се посочва, че планът, който ще се осъществи, ако има политическа воля за това, предвижда през следващите няколко години да се подготвят нови учебни програми по история, пише македонският вестник.

От учебниците трябва да бъдат премахнати съдържания, смятани от определени етнически общности за неприемливи, и да се въведат такива, които са приемливи за всички и работят за мултиетническиото съжителство в страната. Засега не е известно кои текстове и в каква степен ще бъдат сменени.

Заместник министърът на образованието Сафет Незири заяви, че това е небоходимо, ако искаме етнически интегрирано общество, пише "Дневник". "Трябва да намерим общ език. Историята трябва да ни обединява, а не да ни разделя. В нея има много негативни елементи, които ни разединяват. Затова авторите трябва да седнат и да напишат историята, която отразява реалността и която ще ни обединява", подчертава Незири.

Необходимостта от промени в учебниците по история е подчертана и в анализа на експерти от Европейската асоциация на учителите по история в рамките на проекта "Ключ за отключване на миналото. Обучението по история в Македония: днешни анализи, предложения за бъдещето".

"Учебната програма по история в Македония малко се е променила от 1991 г. Доминиращите етнически общности прокарват свои традиционни гледища към миналото. Без основна реформа учебниците няма да задоволят нуждите на модерното обучение по история. Учебните програми трябва да се сменят и преразгледат", се посочва в анализа.

Според историка и университетски професор по история Ванчо Георгиев тези намерения са крайно съмнителни, пише "Дневник". "Това ми прилича на някакви експерименти и на някаква лицемерна политика. Може ли да избегнем факта, че в историята ни е имало насилие срещу нашия народ? Или в учебника трябва да пише, че тук е имало зелена ливада, на която овчиците си пасяли спокойно. Умишлено окарикатурявам, защото това са Балканите, територия, на която е имало много насилие. Не трябва ли да учим децата, че има наши сънародници в Гърция и България, където основните им човешки права не се зачитат, въпреки че това са страни членки на ЕС и НАТО. Дали  това няма да се изтълкува като наши претенции към тяхна територия. Не можем да пишем нашата история според техните нужди. Съгласен съм, че не можем да бъдем вечни роби и да търсим отмъщение, но някои неща не може да се премълчават", казва Георгиев.

"Много лесно е като пример да се посочва помирението между Германия и Франция. Но тук се забравя да се посочи, че между тези две страни границите отдавна са определени, не е спорна ничия идентичност, ничия църква, нито се нарушават нечии човешки права. Този пример е неадекватен като аргумент за това, което се иска да направим ние", казва историкът Ванчо Георгиев, цитиран от македонския "Дневник".

Още от Балкани

Одобрявате ли протестите за цените на горивата?