Македонците и албанците - в една държава, но в два различни свята

Преди десет месеца настъпи сблъсъкът в Танушевци, който беше последван от въоръжена заплаха за териториалната цялост и суверенитета на Република Македония. Възможно ли беше да бъде избегната или предвидена кризата?

Имайки предвид събитията в Косово и фактът, че международната общност помогна значително на албанците за осъществяване на тяхната цел за поемане на пълен контрол над Косово, логично беше да се очаква, че конфликтът в Косово ще се разпростре и в други региони, както и стана по-късно в Южна Сърбия, а в крайна сметка и в северо-западната част на Македония. Ние получихме от няколко служби предупреждение за разрастване на конфликта. Нито една от службите обаче не предвиждаше, че е възможно в Македония да има цялостна офанзива за превземане на територията. Една седмица преди събитията в Танушевци от високопоставени източници в югославското ръководство получих директно предупреждение, че според тяхна информация се подготвя общо настъпление на албанците от Косово към Македония. Това предупреждение получиха и някои други политици в Македония. Ние може би бяхме малко шокирани и изненадани и никой не искаше да повярва, че това може да се случи, въпреки че вече бяха направени някои действия от страна на албанците за започване на акцията. Освен информацията, предоставена от съседна Югославия нямаше обаче друга детайлна информация къде ще стане това, в коя част на страната, на какъв терен. Във връзка с въпроса дали македонското правителство се е забавило в реакцията си по отношение на Танушевци, мога само да кажа, че има поле за критика не само във връзка с Танушевци, но и по отношение на всички операции, извършени от страна на албанските екстремисти и терористи. Ние на практика закъсняхме с всичко.

Появиха се слухове, че ще има ново въстание на албанците през март или април. Способни ли са македонските сили за сигурност да се справят с подобно нещо?

В новогодишно поздравление, което получих от един посланик се изразяваше надежда, че подобни кризи няма да се повторят вече в Македония. Но същевременно се изразяваше опасението, че е възможно да има втори тур на нестабилност в страната. Много факти сочат, че подобно нещо е възможно. Този път кризата може би няма де е в Македония, но много неща дават основание да се смята, че е възможно повторение на събитията от Македония - това може да стане чрез обявяване на независимост на Косово или е възможно да има вълна на нестабилност в южна Сърбия, Черна гора или дори Гърция. Албания и Косово са особено нестабилни и някои структури там смятат, че тази нестабилност трябва да бъде изнесена навън. Освен това в Албания, Македония, Косово и Южна Сърбия има много незаконно оръжие. Всичко това ни кара да вярваме, че ще има втори тур на нестабилност, но мисля, че този път теренът няма да е Македония, а ще е в наше обкръжение. При всички положения обаче, всяка игра с оръжие в наша близост означава и повтаряне на кризата в Македония.

Какво е вашето виждане за съвместното съществуване на македонците и албанците?

Чрез прехвърляне на отговорността за случилото се от един на друг, ние забравихме нещо - Македония и македонският народ са направили много за поддържане на това съвместно съществуване. Дори по време на комунизма, който по дефиниция се свърза с тоталитаризма, това съвместно съществуване се поддържаше в границите на толерантността предимно от македонска страна. Най-голямото доказателство за това беше, че беше дадено македонско гражданство на 160-170, 000 албанци, които дойдоха от Косово и Южна Сърбия, и които сега са равнопоставени граждани на Република Македония. И в крайна сметка, върхът на нашата щедрост беше коалицията с ДПА. Мисля,че през тази година много неща се сринаха, като например митът за традиционно доброто съвместно съществуване на албанци и македонци. Едно от най-тежките последствия от кризата в Македония беше, че трайно бяха нарушение междуличностните и междуетническите отношения между македонци и албанци в страната.Трябва да бъдем честни и да признаем, че македонците и албанците винаги са били в конфликт, още от времето на Османската империя, както и през Втората световна война. Трябва да осъзнаем, че се различаваме по религия, език и цивилизационни ценности, и макар да живеем в една държава сме в два различни свята. Трябва да разберем също така обаче, че трябва да живеем заедно в тази страна, но без да обиждаме един друг.

*Със съкращения