Макроикономически поглед върху публичните разходи

На 8 октомври Световната банка представи доклада "Преглед на публичните разходи и институциите" за България.

1. Финансовата стабилност не е алтернатива на стопанския растеж. Такава стабилност има, когато правителствата следват благоразумна политика, основана на принципа, че може да се харчи само толкова, колкото се създава. В България котвата на подобна благоразумна политика е паричният съвет. Запазването на стабилността ще зависи от това доколко правителството ще се въздържа да дава на едни за сметка на други и да взима назаем от бъдещите поколения. Финансовата стабилност е задължително, но недостатъчно условие за стопански растеж.

2. Световната банка припомня два извода: фиксираният валутен курс в условията на паричен съвет и балансираният бюджет са основа на финансовата стабилност. Всяка друга политика означава именно обратното - нестабилност чрез нарастване на публичния дълг (при бюджетен дефицит) и чрез обезценка на парите (при активна монетарна политика). Повече за ролята на паричния съвет може да прочете в "Паричната политика и икономиката: петте години на българския паричен съвет", БНБ, 2002.

3. В средносрочен и дългосрочен план няма как да се увеличават данъците, за да се финансират разходите, тъй като делът на публичните разходи към БВП е 42%, а отнесен към брутната добавена стойност в частния сектор - около 60%.

4. При нарастващата международна конкуренция и развитие на технологиите, мобилността на труда и капитала ще поставят българското правителство под натиск за намаляване на данъчната тежест.

5. Предизвикателствата, споменати в доклада - бедност, безработица и ниски инвестиции - следователно няма как да бъдат преодолени с повече финансиране от бюджета. Няма възможност да се вдигат данъците, за да се преразпределя повече. Още повече, сметките на Световната банка показват, че в момента моделите на здравеопазване, образование и социална политика са неефективни и "разхищават" парите на данъкоплатците.

6. Намаляване на данъците няма как да стане без намаляване на разходите. Намаляване на разходите означава структурни реформи. Това означава сериозно преосмисляне на ролята на държавата изобщо в определени дейности. Такива са здравеопазване, социално осигуряване, образование. В тези сфери е очевадно, че няма конкуренция, няма частна инициатива, няма лична отговорност, и в резултат - огромни публични разходи (т.е. данъци) водят до резултати, които не удовлетворяват никого. Например, българското правителство (ние, данъкоплатците) плаща на един път и половина повече учители за брой ученици от средното за страните в ОИСР, а резултатът е по-нисък, и непрестанно се влошава. За здравеопазването и пенсионното осигуряване при монопол на държавните фондове може да прочетете повече на : "Оценка на ефективността на здравната реформа в България" (и "Какво може да се прави с пенсионното осигуряване"