Мартин Шулц: Ако имаше повече солидарност между нас, нямаше да има проблем

Мартин Шулц (на преден план)

Ако имаше повече солидарност между нас, нямаше да съществува проблем, заяви в интервю за френския в. "Либерасион" председателят на Европейския парламент Мартин Шулц и изрази безпокойство от "авторитарния уклон" в няколко страни от Евросъюза.

Склонността към авторитарно управление е видима, както при гражданите, които гласуват за авторитарни партии, предлагащи прости решения на световните проблеми, така и при политическите партии, които смятат, че глобалните предизвикателства могат да получат национални отговори, казва Шулц, запитан защо народите в ЕС днес биват изкушени от авторитарни режими, както показват Унгария, Словакия и Полша.

Във все по-сложния ни и взаимозависим свят хората се чувстват изгубени и имат усещането, че националните или европейските институции вече не са способни да осигурят нужната им закрила. Изборът на авторитарното е едновременно протестен вот и убеждение, че авторитаризмът ще реши по-лесно днешните проблеми, допълва председателят на ЕП.

На въпроса дали френската реакция на тероризма е част от този уклон, Шулц отговори отрицателно. Разбирам обявеното извънредно положение. Това че миналата година започна с "Шарли ебдо" и завърши с "Батаклан" показва, че Франция е наистина в извънредно положение. Нормално е правителството да осигури на тайните служби и силите на реда средства да действат превантивно. Необходима е обаче бдителност тези мерки да са съвместими с фундаменталните права. От тази гледна точка смятам, че дебатите във Франция облагодетелстват левицата, отбелязва Шулц.

В отговор на журналистическата констатация, че никоя от страните, сблъскали се с тероризма, не е въвела извънредно положение и не е предвидила лишаване от гражданство, Шулц припомни, че мерките, поискани през 70-те години от тогавашния германски канцлер Хелмут Шмит за борба срещу крайнолевите германски терористи от Фракция "Червена армия" се били обект на остра полемика в Германската социалдемократическа партия. Това е нормално, балансът между мерките за борба с тероризма и гарантирането на основните права засяга самото ядро на демократичната ни идентичност, отбеляза той.

Реакцията на европейските държави на бежанската криза не беше продиктувана от откритост или великодушие, а по-скоро от страх и отричане. Защо? - пита в. "Либерасион".

Реакциите на страните бяха разнородни. Германия и Швеция реагираха въз основа на солидарността, смятайки че става въпрос за принцип, който не подлежи на преговори в Европа. Други, като Унгария и Словакия, реагираха по обратния начин. Едно е ясно: страхът често се възцарява там, където правителствата и народите имат колебания за необходимата солидарност. Ако ЕС се беше споразумял за разпределянето на милион бежанци между 28-те страни с 500 милиона граждани, нямаше да има проблем за никого, подчертава Шулц.

Споделяне
Още от Европа