Европа е едно неспазено обещание към поколения, които бяха принудени да правят жертви, за да бъдат спасени банки, изрази съжаление председателят на Европейския парламент Мартин Шулц, цитиран от Франс прес.
"Европа е обещание, но то не бе спазено", заяви Шулц на организиран в Рим дебат за бъдещето на Европа в присъствието на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, председателя на Европейския съвет Доналд Туск и италианския премиер Матео Ренци.
"Европа беше едно обещание, което се правеше всеки ден, за повече заетост, повече услуги, повече растеж" и цели поколения европейци се съгласиха на жертви в очакване да се сбъдне това обещание, поне за децата им, каза Шулц.
Европейските лидери обаче продължават да искат жертви, има по-малко услуги и повече данъци "и за какво - за спасяване на банки", добави той.
Затова се поражда "усещане за несправедливост, това не е Европата, която те са искали да видят", каза Шулц в отговор на въпрос за възхода на популистките движения в ЕС.
Ако Европа бъде прекалено идеализирана, ако бъде смятана за проект за Съюз с една държава, една нация, това не само е напълно нереалистично, но е и опустошително за бъдещето ѝ, заяви Доналд Туск.
"Мечтата за една-единствена европейска държава, една-единствена европейска нация е илюзия. Трябва да приемем да живеем в една Европа с различни валути, различни политически сили и най-лошото е да се преструваме, че не знаем това", изтъкна председателят на Европейския съвет.
"Ние обаче не говорим за Европа по правилния начин", заяви Жан-Клод Юнкер. Всяко заседание на европейски министри в Брюксел води до различни тълкувания, "сякаш е имало 28 различни заседания", изрази съжаление той.
Европейските лидери не идват в Брюксел с мисълта да защитават Европа.
"Сега идват в Брюксел и дават пресконференция, за да кажат: защитих националните ни интереси", отбеляза Шулц и съжали, че са отминали предишните поколения на "по-европейски лидери".
Държавите обаче не трябва да са изкупителна жертва, предупреди Туск, цитиран от БТА.
"В Брюксел общоприетото мнение е, че проблемите винаги идват от страните членки", обясни той и заяви, че е опасно да се мисли, че "животът ще е много по-добър без страните членки".
"Имаме европейци на пълно работно време, когато трябва да се взима и европейци на непълно работно време, когато трябва да се дава", заяви Юнкер и добави, че "европейците на непълно работно време" често пъти са тези, които са получили най-много от фондовете на ЕС - очевидно позоваване на новите страни членки от Източна Европа, отбелязва Ройтерс.
Без да дава поименни примери, Туск заяви, че новодошлите в ЕС често пъти са най-остро противопоставени на намирането на обща политика за мигрантската криза, и то понякога "по много дразнещ начин".
Полша, Чехия, Словакия и Унгария отхвърлят плановете на Европейската комисия за въвеждане на задължителни квоти за прием на бежанци и обвиняват Брюксел, че се опитва да ги шантажира, припомня Ройтерс.
"В минали времена работехме заедно, творяхме история. Това напълно е заминало", каза Юнкер, спомняйки си работата по създаването на европейски общ пазар и на единна европейска валута.
Той се оплака, че гражданите на ЕС не разбират какво се опитва да постигне Европейският съюз.
"Това е плодородна почва за популизми", заяви шефът на Европейската комисия.
"Полша, Чехия, Словакия и Унгария отхвърлят плановете на Европейската комисия за въвеждане на задължителни квоти за прием на бежанци и обвиняват Брюксел, че се опитва да ги шантажира"
Да не би да е лъжа?
.....
А изобщо, светът много се промени след 1989.
1. След разпадането на Източния блок, САЩ и З. Европа се награбиха с техните пазари и човешки ресурси.
2. Родиха се поне 1 милиард души в Китай, Индия, Бразилия и други ниско-тарифни държави. Те конкурират яко икономиката на САЩ и З. Европа. Блажените …
години отминаха.
3. Източна Европа лека-полека се изправя на крака, и понеже е по-нискотарифна, става и по-конкурентна. Съответно, укрепва и политически.
Ще има преразпределение на властовите позиции, ама на западняците това не им харесва.
Не желая да съм част от Европа, ръководена от група "тлъсти котки"-евродепутати, членове на Европейския парламент и Комисията, ръководени от този социалист-негодник, чиято цел е единствено да лапат от европейските данъкоплатци и да си осигурят старините и бъдещето на децата си, както и да раздават пари от европейските фондове на мошениците-политици и мутрите в държави като България. Ако Европейският съюз ще продължава по този начин, по-добре е да се разпада.
"това не е Европата" , "Това напълно е заминало" Някой май е превеждал както му дойде.
"Поезията" на Шулц е едно вайкане за "доброто старо време", когато Европа /Съюза/ се е състоял от петнайсетина богати държави, които са имали пари за всичко, включително и да дават на две-три по-бедни малки страни-членки, а разходите дори не са били следени особено строго /време, което всъщност не е било особено дълго, но пък със сигурност се е услаждало на бюрокрацията/.
В това нито има някакво решение за бъдещето, нито пък е онова, за което е бил създаден Съюза - съвместно решаване на проблеми, …
подпомагане и избягване на конфликти между страните. Спокойствието и щастието на бюрократите и партийните апарати със сигурност никога не е било между официалните цели на Съюза, но всъщност основните оплаквания са каточели именно такива - хората не дават спокойствие на европейските партийци. А въпросните бюрократи и партократи взеха да се грижат повече за собственото си спокойствие, цели, партийни доктрини и разбирателството помежду си и с националните политици, отколкото за проблемите в Съюза. ЕП от кога не е излизал не с решение, но дори със становище по съществен проблем? Дори по въпроса за имиграцията знаем какво е мнението в ЕК и Съвета, мнението на Юнкер и Туск, знаем какво правят... някой да е чувал нещо от ЕП? Изцяло са се отдали на някакви "тайнства"...
Изказванията на европейските лидери звучат като констатации в смъртен акт на загинал пациент. Което ми припомня, че ако не се научим да се оправяме сами, ще сме винаги от страната на губещите.
"Поезията" на Шулц се характеризира с голяма критичност, но и с надежда, с много виталност и споделени усещания, които го правят съпричастен с мнозинството в големите дни на Европейско единство.