Медиацията предлага по-бързо, евтино и приемливо решение на спорове

Българската правораздавателна система е бавна, задръстена с дела и често несправедлива, понякога за едната, а често и за двете страни. Това важи не само за знаковите процеси, но и за онези заплетени чисто битови ситуации, които генерират по-голямата част от работата на гражданските отделения.

Най-голямата, най-натоварената и поради това една от най-изнервящите съдебни институции е Софийският районен съд. Близо 1.5 млн. души обаче разчитат предимно на него за разрешаването на своите спорове. От момента на подаване на исковата молба до влизане в съдебна зала изминават средно около пет месеца. Самите зали са по-малки от нормална всекидневна и трудно могат да съберат две спорещи семейства заедно с адвокатите им.

Делото пред СРС приключва за около година, но това е само началото, защото предстоят поне още две инстанции. Хората могат да бъдат изключително упорити и да преминат през целия този скъпоплатен ад за 5 стола, маса и диван, стига да решат, че тези вещи са най-важните на света. През това време те могат да въртят цялата система. Това е тяхно право, но така правораздаването не става по-бързо и достъпно.

Не са много начините, чрез които човек може да избегне тази ситуация, ако смята, че е необходимо възелът на един спор да бъде окончателно разсечен. Медиацията ("посредничеството" от англ., бел.ред.) обаче е един от тях.

По същество процедурата представлява опит да се постигне разбирателство между двете спорещи страни с посредничеството на медиатор (посредник). Предимствата пред класическия съдебен процес са пестенето на време и пари, запазване на сравнително добри отношения с ответната страна и постигането на изгодно споразумение, изпълнимо в разумен срок.

България приема своя Закон за медиацията през 2004 година, а самата процедура все още среща съпротивата на професионалната юридическата общност и недоверието на "клиентите" на съдебната система.

В момента има две национални асоциации по медиация, а Българската търговско-промишлена палата също предлага своите услуги срещу такса от 50 до 80 лева на час.

През февруари в Софийския районен съд започна работа Център за спогодби и медиация. Това е първата по рода си структура, която е закрепена към институция на съдебната власт. За разлика от други организации, които се занимават с посредничество при спорове, тя предлага своите услуги безплатно за дела, които са препратени от съда.

В инициативата доброволно са се включили 11 районни съдии и поне още толкова медиатори.

Инициаторът на проекта съдия Евгени Георгиев разказва, че идеята е възникнала от стажовете му във Финландия и контактите с колеги в САЩ. Двете държави имат дългогодишна традиция в използването на медиацията за разтоварване на съдилищата от дела, при които има възможност за достигане до спогодба.

Процедурата е довела до прекратяване на близо 70% от гражданските дела в скандинавската държава още преди фактическия старт на съдебния процес.

Ползите

Медиацията започва от момента, в който двете страни се съгласят да разговарят помежду си. Медиаторът има задача да насърчава диалога, да предлага решения и до помогне за преодоляване на емоционалните проблеми, които пречат за разрешаване на спора. Средата е напълно конфиденциална, а хората имат право да бъдат със своите адвокати докато тече процесът.

Ако процедурата се окаже успешна, страните подписват споразумение, което се заверява от нотариус. Съдът одобрява финалното решение, ако медиацията е започнала при вече заведено дело.

Ползите от така постигнатия договор са достатъчно много. Ако бъде заверена от съда, спогодбата влиза в сила като окончателно съдебно решение. При заверка от нотариус и последващо неизпълнение, евентуалното бъдещо съдебно дело се основава именно върху този договор и протича като съкратено заповедно производство. Това намалява дължимата държавната такса от страна на ищеца до 2% при това върху цялата претендирана сума. В другия случай ищецът дължи по 4% върху всяка от претендираните суми – главница, лихви и обезщетение. Така се пестят поне 50% от съдебните такси.

Длъжникът от своя страна може да преговаря за намаляване на щетите върху собствените му финанси и да избегне лихвата, която ще се натрупа докато тече делото.

Докато съдебни процеси продължават по 3-4 години, съдия Георгиев смята, че средното необходимо време, за да приключи медиацията, са общо 3-4 срещи или около 10 часа разговори. "Идеята е да оставим в съда единственото делата, за които хората са сигурни, че си струват усилието и парите", коментира неговият колега в районния съд Владислав Вълков.

В условия на криза може да се окаже, че дори спечеленото съдебно дело не решава нищо, защото още преди налагането на запор една фирма може да бъде изпразнена от съдържание.

Вълков обяснява, че процедурата показва много добри резултати, когато спорещите страни имат нужда да запазят отношенията помежду си, както и когато търговецът държи да запази чисто своето име.

"Проектът за изграждането на този център трябва да се създаде култура за използването на медиацията за решаване на спорове. Другата ни цел е да разтоварим съдилищата. Всички ние работим безвъзмездно за популяризирането на тази процедура", коментира Георгиев. Годишно Софийският районен съд разглежда около 15 000 дела, които са разпределени на 114 съдии. Според него поне 2000 от тях биха могли да се решат чрез медиация.

Според Гражданско-процесуалния кодекс съдията е задължен поне два пъти по време на делото да прикани страните да се разберат доброволно. Първия път преди да даде начало на процеса, а втория път - преди да произнесе своето решение. Съдията може при съгласие на двете страни да спре делото и да препоръча започване на процедура по медиация. Практиката показва, че това е един от вариантите за постигане на спогодба дори и в случай на тежък конфликт с роднини.

Ще се черпим

За да илюстрира ефективността на медиацията, съдия Георгиев разказва няколко случая, които отначало са изглеждали безнадеждни, но в крайна сметка са доведени до спогодба.

Инвеститор решава да купи апетитен парцел на "Ботевградско шосе" в покрайнините на София. Имотът има множество съсобственици, сдобили се с реални части от него по наследство. Бизнесменът успява да изкупи 47/48-и от имота, но един от съсобствениците отказва да приеме предложената цена за своите 48 кв.м, настоявайки за двойна сума, която не му се предлага. Парцелът не може да бъде разделен заради комуникацията.

"Инвеститорът предлагаше 14 000 евро, което се пада около 300 евро на квадрат и е с около 100 евро над пазарната цена. Продавачът искаше 25 000 евро, настоявайки, че не продава просто 48 кв.м., а правото върху целия парцел. Двамата имаха безупречни основания", разказва съдия Георгиев. Стига се до неизбежно в случая дело, а бизнесменът в яда си е готов да плати държавна такса от 120 000 евро (таксата е върху оценката на целия парцел) при спечелване му, само и само да не задоволи прекалената, според него, претенция на другата страна.

Медиацията развързва възела и двете страни осъзнават, че е много по-изгодно за тях да сближат позициите си, отколкото единият да остане собственик на неизползваеми 48 кв.м., а другият да даде ужасно много пари или да блокира целия парцел. Стискат си ръцете на 17 000 евро, а продавачът обещава да черпи и дори да извика съседката, известна чалга певица, да им попее.

Медиацията се оказва много подходяща и за двама бивши съпрузи, които заради негативни емоции стигат до дело за 15 вещи от съвместния им живот. Това са предимно столове и маси. Медиаторът решава проблема като моли жената и мъжът да изброят писмено вещите, които смятат за свои. Оказва се, че съвпадат едва 4 от 15-те. След изчистването на емоционалната страна на въпроса, те лесно са поделени, а делото прекратено.

Брат и сестра също чрез медиация достигат до решение на въпрос, който би им струвал години дела. По наследство братът получава апартамент, завещан от неговите родители. Сестрата оспорва завещанието, но губи делото. Братът от своя страна завежда дело срещу сестрата за апартамента, в който тя живее, тъй като също е оставен в наследство. Делото е значително по -заплетено, защото жената притежава собствеността по давност и не е изрично записана в завещанието. Медиаторът успява да реши проблема след като научава, че двамата трябва в бъдеще да делят апетитни земеделски парцели на обща стойност около 500 000 лева.

Обяснението, че при това положение е по-добре да си запазят отношенията, а не да висят всеки път в съда, помага.

Трябва да се приеме от системата

Според професионалния медиатор към Цетъра Мариана Калчева процедурата започва добре, когато съдията, който препраща делото демонстрира добронамереност и вникне в същината на проблема.

"Първата задача е спорът да бъде изчистен от емоциите, а спорещите да видят чистите си интереси. Това е една от ползите въпросите да бъдат обсъдени от страничен човек. Ролята на съдия в съдебния процес е да слуша и да формира своето мнение, а не да дава съвети. Точно в това медиаторът има огромно предимство", коментира Калчева.

Тя описва медиацията като процедура, при която всеки трябва да разбере какво губи, когато печели и какво печели, когато губи. "В крайна сметка губещи няма. Спорът може да приключи със споразумение, което е добре обмислено от двете страни", добавя медиаторът.

Съдия Владислав Вълков обяснява, че ако този инструмент стане достатъчно популярен, съдът може да се използва като последно възможно средство.

"Възприетото при медиацията решение се изпълнява по-лесно, защото страните сами са стигнали до него и внимателно са го обмислили. Използването ѝ дава възможност да се избегне и съществения риск за постигна на крайно нежелани и за двете страни съдебни присъди", обяснява той.

Според него остава съдиите да приемат медиацията не като формална, а като реална възможност за решаване на един спор, а адвокатите, че медиацията е достатъчно добър начин за защита правата на техните клиенти.