След скандала с късането на вестник "Труд" в ефира на ТВ7:

Медийният регулатор не намери нищо обезпокоително в поведението на Николай Бареков

Медийният регулатор не намери нищо обезпокоително в поведението на Николай Бареков

Съветът за електронни медии (СЕМ) разгледа във вторник случая "Бареков". Става дума за решението на водещия рубрика в телевизия ТВ7 Николай Бареков да демонстрира отношението си по лекарствената политика, скъсвайки един брой на вестник "Труд" и заканвайки се, че скоро този вестник няма да го има. Както е известно, съсобственик в "Труд" е мажоритарният собственик във фармацевтичната компания "Софарма" Огнян Донев.

Според СЕМ късането на вестника не е нарушение на Закона за радио и телевизия. Надзорниците решиха да напишат писмо до телевизията, което да отразява позицията им. Съветът смята, че с казуса трябва да се занимава Етичната комисия за електронни медии.

"Това беше случай, който повдигна вълна на обществен интерес, но едва ли има в себе си достатъчно обществена енергия, за да поддържа тези реакции, този интерес дълго. Това е един неприемлив жест за българското общество", коментира по-рано Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии.

"От гледна точка на Закона за радио и телевизия е рано да кажа своето категорично мнение, тъй като това е смисълът на днешното заседание, а нашият орган е колегиален. Лично аз не мога да намеря в Закона за радио и телевизия пряка разпоредба, която да е нарушена. Това е по-скоро в сферата на професионалната етика, на правилата на професионално поведение в журналистиката, към които Законът за радио и телевизия няма отношение", добави Лозанов.

Позицията си в ефира на "Преди всички" изрази и Александър Кашъмов от Етичната комисия за електронните медии.

"Няма съмнение, че в Етичния кодекс на българските медии съществува глава "Взаимоотношения между медиите", това е точка 4 от Кодекса и там се разглеждат въпросите, свързани с тази тематика, и по-специално това, че медиите дължат помежду си взаимно уважение и не трябва да се занимават с нелоялна конкуренция", каза Кашъмов.

"Аз самият съм малко затруднен да определя дадения казус, защото, както се случва често у нас, той е доста уникален. За мен този случай е симптом по-скоро за криза, отколкото за реален етичен проблем. Истинският проблем на медиите е как да отразяват важните въпроси, а не да засягат повече от необходимото лични или колективни права", заключи Кашъмов.

Според Орлин Спасов, преподавател по журналистика, "аналогиите с Хитлер и нацизма бяха преувеличени, това също беше нещо като свръхреакция".

"Не бива да лепваме този етикет, защото така девалвираме отношението към нацизма. По-скоро става дума за една професионално незряла постъпка, за липса на усет къде трябва да се спре. Става въпрос за граници, които, минеш ли ги, възниква въпросът принадлежиш ли на професията. Бареков се опита да вкара ексцеса в професията, да заличи напълно границите между информация и забавление", коментира Спасов.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?