Медийният закон е катастрофа

Г-н Румпхорст, какъв е вашият коментар за медийния законопроект?

- Отказвам да коментирам този проект, тъй като очевидно никой не ме слуша. Аз не съм Господ, хората не са длъжни да ме слушат, но тогава не трябва да ме питат за коментара ми. Приех поканата на вашия президент, защото той ме помоли за личния ми съвет за закона. И тъй като смятам, че това е твърде важно за страната ви и защото много обичам България, не ми се иска този закон да се случи.

Тази сутрин се питах, ако имах пари да инвестирам в чужда страна заради евтината работна ръка и имам около 20 страни в Централна и Източна Европа, от които да избирам, ще отида ли в България? Би трябвало да разбера какви са другите условия за инвестиции и т.н. И ако бях видял този проектозакон, определено не бих дошъл в България

Той е толкова бюрократичен, със старомодно държавно колективно управление без никакви отговорности и контрол от върха, с фиксирани заплати. Не можеш да управляваш с подобни изисквания. Кой тогава ще иска да инвестира тук, ако това е духът на законодателството в тази страна?

Какво посъветвахте Георги Първанов?

- Моят съвет е, че този проект е много по-лош от това, което имахте миналия юни, въпреки че се посочва, че следва изискванията на експертите на Съвета на Европа. Това не е вярно, точно обратното е. Той е връщане назад.

Това, което обясних на президента бе, че на първо място няма независимост на медийния съвет. Той се избира от политическото мнозинство в парламента. От там той избира т. нар Административен съвет на БНТ и БНР, половината от членовете на Програмния съвет, изпълнителния директор. Кой тогава ще иска работата на изпълнителния директор - тя е зле платена, освен това функцията му е сведена до едно нищо - изпълнител, той дори не е директор.

Никъде в Европа не се е чуло изпълнителен директор на една компания да е едно абсолютно нищо, да е изпълнител на това, което реши един колективен орган. По този закон няма да намерите кандидат за този пост.

Според закона липсва независимост и това е най-важното нещо. Медийният съвет е всичко друго, но не и независим. Аз имам моите съмнения и за сегашния състав на СЕМ, но по новия закон нещата ще бъдат още по-зле.

Вторият въпрос е, че управлението на медиите е уредено по невъзможен начин. Административният съвет с неговите пет члена решава практически всичко. След това програмният съвет решава в детайли програмата и определя заплатата на изпълнителния директор. Така той практически няма какво да прави, но се предполага, че той е големият шеф на компанията.

Третият проблем, който обсъдих с президента, е финансирането. Законът е много добър в определянето на това каква е ролята на обществените медии - да обслужват интересите на всички възрасти, на бедните и богатите, на хората, които се интересуват от спорт, опера, женски проблеми, религия и т.н. Това означава, че трябва да произвеждат продукти, които струват много пари. А законът прави всичко възможно, за да предпази БНР и БНТ от възможността да имат пари.

Не може да има само 4 минути реклама в прайм тайма на телевизията - това е нещо нечувано в Европа. Вчера бях във Варшава, където също се обсъжда нов подобен закон, но те нямат вашите проблеми. Националната телевизия в Полша има 50% пазарен дял и то при голяма конкуренция. Две трети от нейните приходи идват от реклами и една трета - от лицензионна такса.

В България, която е много по-малка и не толкова богата, колкото Полша, би трябвало приходите от реклама да бъдат повече от две трети, защото хората не могат да плащат.

Това, което имаме, в Европа е лицензионна такса, която се плаща от всяко домакинство. Разбирам, че е много трудно да бъде въведена в България, защото хората нямат пари. Затова не го правете, щом не е реалистично. Щом не може, измислете нещо друго. Защото иначе всяка година трябва да чукате на вратата на правителството, за да искате финансова подкрепа. Тогава то ще отговори:" Добре, но вашите програми са малко критични към нас, ако може критиката да е по-малка или пък да критикувате опозицията, тогава може би ще получите нещо". Това е действителността - не само в България, а навсякъде.

Трябва да се избяга от държавния бюджет. Предложението ми е бюджетът да се фиксира за 5 години примерно, като има автоматично инфлационно индексиране и после поне за 5 години обществените медии няма да са предмет на постоянен натиск от политиците в правителството.

Но основният източник за пари е рекламата. Абсурдно е БНТ да има 20 минути реклама на ден и от тях само 4 минути на час в прайм тайма. За мен е ясно, че това е решено под натиска на търговските медии, повлияно е от тях. Убеден съм и че търговските медии, които могат да съберат повече от 200 минути на ден, ще имат дъмпингови цени.

Ако сте сериозни към обществените медии и мислите, че те трябва да изпълнят мисията си, която обществото очаква от тях, тогава трябва да им се дадат финансови средства да го направят. Дайте им възможност да рекламират - не колкото частните, но не и прекалено малко, както е предвидено в проекта.

Това са трите основни точки - независимост, финансовата страна, която е напълно погрешна, и управлението. Моят съвет към президента беше тези текстове да не влизат в закона и да има истинска дискусия за него в медиите.

За мен законът не е само проблем на медиите, а и на имиджа ви пред чуждите инвеститори. Подобен проектозакон ги гони и те ще предпочетат Полша и Чехия. Това е аспект, който не трябва да се изпуска от внимание.

Какво каза президентът, когато чу аргументите ви?

Мисля, че той се съгласи с основното от това, което му казах. Вероятно не е приел всяка подробност, но общо взето бяхме на едни и същи позиции. Но не мога да говоря от негово име.

Каза ли, че ако законът мине в парламента, той ще постави вето?

Не, но според мен неговите очаквания са, че този закон няма да стигне до гласуване.

Защо пазехте в тайна срещата с президента?

Често идвам в България и разговарям с много хора. После те ме цитират. Всеки иска да ме цитира и казва: "Г-н Румпхорст е съгласен с мен". Миналата есен, няма да споменавам имена, някои хора казаха същото, след като бяхме говорили с тях точно обратното. Затова казах и пред Съвета на Европа, че не виждам смисъл да дискутирам този проект с който и да е, защото не искам да бъда цитиран.

Дойдох лично единствено заради поканата на президента. Когато има политически пререкания по някакъв въпрос, е добре да има морална институция, както Цар или във вашия случай президент, който да каже неща, които са над партийните препирни.

Какво ще е се случи, ако законът бъде приет?

Катастрофа, но съм убеден, че той няма да влезе в сила. Не може. Ясно ми е че се опитват да решат други проблеми с този закон, които нямат нищо общо със самия закон.

Ще дадете ли своя експертиза за медийния проект на Съвета на Европа?

Говорих с тях и те ме помолиха да дойда тук като един от двамата наблюдатели. Преди да видя закона, казах, че ще дойда. След като го видях обаче, се свързах със Съвета на Европа и им казах, че законопроектът е абсурден, че тук вероятно нямат намерение да ни чуят и искат само да използват името ми, за да кажат после, че Съветът на Европа го е видял.

Посъветвах Съвета на Европа да каже, че не можем да дойдем. Със сигурност аз няма да участвам в мисията на Съвета на Европа за дискутиране на този закон. Всички знаят моето мнение, защо трябва да идвам пак.

Брифинг на г-н Румпхорст пред медиите преди отпътуването му от София вчера