Меките пари на ЕС

Манипулация на общественото мнение

Битува обществено съгласие, че:
1) пред-присъединителните фондове на ЕС за България не се използват добре и че могат да бъдат изразходвани повече;
2) ЕС има достатъчно надеждна схема за наблюдение на своите разходи.

Всъщност първото мнение е повод за търсене на облаги от това да участваш и в харченето, и в наблюдението на разходите на ЕС в България. А второто мнение приписва на ЕС несъществуваща прозрачност на сметките и контрола. Когато това допускане се приеме за вярно, онзи, който наблюдава харчовете на ЕС в България, получава предварително оправдание за своите действия и бездействия на местна почва.

Посланието е: вътрешният контрол е лош, външният - добър; следователно, разходите на ЕС в България трябва да се отчитат не пред местните данъкоплатци, а пред "органите" на ЕС.

Действителността е точно обратната: отчетността на българския фиск по повод на средствата, събрани от данъциq е по-добра от отчетността на разходите на Европейските Общности (и тяхната комисия).

Липсата на прозрачност е на границата между средствата, за които българските граждани могат да търсят сметка от правителството, и "меките пари", което правителството получава от ЕС по двустранни програми и по линия на управлението на международни проекти и заеми.

Прозрачността на ЕС

От всички източници на "меки пари" ЕС е най-приятният за употреба.

Според годишния отчет на Европейската Сметна палата за финансовата 2002 г. (http://www.eca.eu.int/EN/ra/2002/ra02.pdf ), положението е следното:

• "административните разходи и пред-присъединителните фондове" "имат особено силна необходимост от подсилване на системите за наблюдение и контрол"
• в областта на "структурните фондове", "въпреки подобряването на системите за наблюдение и контрол, особено на равнище комисия, на равнище страни-членки се появяват същите видове грешки със същата честота както в предишни години";
• в областта на "вътрешните политики" "сделките са все още под въздействието на значителни грешки в смисъл на законност и редовност";
• в областта на "външните дейности" "нередовните действия от миналото продължават на местно равнище"; системите за наблюдение и контрол "не дават увереност по повод законността и редовността на плащанията на равнище структури, отговорни за прилагането на проекти за развитие".

Повторението на тази непрозрачност в България

У нас и правителството, и загрижената общественост, партии и синдикати, пречат на възникването на прозрачност. Те се борят за привилегировано участие във формулирането на приоритетите за кандидатстване за фондовете и за замъгляване на процедурите.

Например с Решение на Министерски съвет № 312 от 28 май 2002 г. е приета Стратегия за участие на Република България в Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС. Нито решението, нито стратегията са публикувани, нито някой повдига въпроса това да стане.

Фирмите, гражданите и техните организации не знаят процедурите и възможностите. Управлението на фондовете и кандидатстванията (въпреки промените в правилника на министерството на финансите от август и септември м.г.) остава в отделните министерства и информацията за тях не е налична, а малкото известно се губи в неясни и неучтиви (според материали в печата) обяснения на служителите.

Разпръснатостта на информацията и управлението на пред-присъединителните програми в отделни министерства често води до неосведомяване дори на местните органи за самоуправление за възможностите за използване на структурните фондове. Като правило общините получават информация от областните управители, когато вече е практически невъзможно да се направи каквото и да е. Само една от многото организации за местно самоуправление и развитие предоставя относително добра информация.

Възможни ли са подобрения?

Подобрения на съществуващите практики са възможни при две условия:

• Трябва да се изостави заблудата, че "европейските" процедури са добри;
• Не следва да се измислят специални процедури извън онова, което е изобщо необходимо за поддържане на отчетността и прозрачността на фиска чрез информиране на отделния гражданин и избирател (а не на неговите т.нар. представители в лицето на политически партии, неправителствени организации и синдикати.)

Тогава ще се окаже, че изброените по-долу промени са относително лесни и безболезнени.

1. Вероятно най-трудното и съществено изменение в досегашната практика е отварянето на процеса на подготовка на проекти за пред-присъединителните фондове чрез:
а) свиване на вътрешно-административния подход в разработването им;
б) общи покани за участие на заинтересовани страни и организации;
в) възлагането на дейности, свързани с подготовката, планиране и приложението на проекти, на частни фирми и организации;
г) обсъждания* на приоритетите, аргументацията и подходите към наличните фондове.

2. Промяна на регламентите по обществените поръчки, чрез:
а) въвеждане на определение на поръчка (такова изобщо липсва), което да включва съревнованията за поръчки и такива, които са финансирани със средства на ЕС;
б) включване на услуги по визията и планирането на присъединяването към ЕС в обсега на закона за обществените поръчки , т.е. създаването на възможности за възлагане на съответни дейности на недържавни организации**;
в) осигуряване на публичност на условията, критериите и резултатите по изпълнението на държавни поръчки изобщо, включително такива, свързани с фондовете на ЕС. В словоупотребата на днешния политически и правен език тези поръчки погрешно се наричат "обществени".

3. Общо осигуряване на публичност по плановете и изпълнението по пред-присъединителните фондове. С промени в закона за вътрешния държавен финансов контрол, а такава е практиката на работа и на Сметната палата, институциите на ЕС получиха достъп до проверките и резултатите от тях по изразходването на средства на ЕС. Българските граждани обаче нямат такъв достъп, доколкото според битуващото тълкуване на чл. 3, т. 4 и чл. 11, т. 3 на Закона за вътрешния държавен финансов контрол въпросните резултати се смятат за нещо като "държавна тайна".

* В миналото такива обсъждания се провеждаха по повод Националния план за икономическо развитие 2000-2006 г. (изискван от регламент 1260 от 1999 г. на Съвета на ЕС); неприемането на предложенията на неправителствени експерти предопредели централизиращата нагласа на този план и относително затворения му характер; координационният съвет по този план не върши никаква публично известна работа и не променя духа на завареното положение. От друга страна, по отделни дейности по присъединяването съществува опит, макар и спорадичен по информирането на неправителствени институции, които да правят предложения.

** Тази практика е широко използвана в други страни, недържавни организации от ЕС прилагат проекти по присъединяването в България.