Мераклиите за висок рейтинг никога не свършват

Изваждането на българските медици от затвора Джудейда безспорно е една добра новина.

Не може да има съмнение, че за близките на задържаните това е дори много повече от добра новина.

За медиите пък, това е повод за връщане към темата и повторно разгръщане на старите пропагандни тези- кой, кога, какво е направил или не е направил.

Древните отдавна са забелязали, че победата има много бащи. Ако приложим това мъдро наблюдение към нашия случай, със сигурност ще видим няколко кандидати за бащинство.

Председателят на парламента след първото съобщение направи светкавично изявление, чийто единствен смисъл стана ясен в предпоследното изречение- Герджиков бил помолил за по-хуманно отношение.

От външно министерство също, някак така групово, си откъснаха едно парченце от победата. Там формулата беше съвсем безформена: Това е победа на българската дипломация.

Външният министър Паси успя да запази bon ton, но пък не допусна друг да бъде вестоносец на победата.

Държавният глава не можа да сдържи яда си и в Брюксел на въпрос, дали не е влизало в задълженията на дипломатите да го уведомят за освобождаването от затвора, хапливо отговори, че "сигурно" е влизало. Разборът остана да се прави в София.

И преди да се появят и други мераклии, които ще се опитат да си повишават рейтинга на гърба на нещастието на 5 измъчени медицински сестри и един болен лекар, нека си припомним някои факти.

България и Либия не са две държави, които имат единствено и само отношения помежду си. Те са част, всяка така както може и се разбира, от световната общност. И май точно в тази очевидност се крие истинското обяснението защо точно сега медиците бяха пуснати от затвора.

През последните седмици информациите за Либия в международната преса и информационните агенции се увеличиха. Поводът беше обжалването на присъдата по делото за взривяването на самолет на компанията ПанАм през 1988. За тези, които са позабравили за какво става дума ще припомним накратко перипетиите на този случай.

На 21 декември 1988 г. Боинг на американската компания Пан Ам се взриви над шотландското градче Локърби, при което загинаха 259-те пътници и екипаж, като и 11 жители на Локърби. През 1991 г., след 3-годишно разследване, водено от шотландското правосъдие, е повдигнато обвинение и е поискан арест на двама либийски граждани- Абдел Базет Али Мохамед ал-Меграхи и Ал-Амин Халифа Фимах.
Двамата са обвинени в заговор, убийство и нарушаване на Закона за въздушната безопасност, тъй като са натоварили куфар непридружаван багаж, който е избухнал по-късно над Локърби. Разследването освен това стига до заключението, че те са свързани с либийските тайни служби, поради което Либия също е поставена на подсъдимата скамейка като държава, която организира терористични атентати. Малко по-късно подобни обвинения повдигна и американски съд.

В отговор на резултатите от разследването Съветът за сигурност на ООН прие три резолюции - 731 (1992), 748 (1992), 883 (1993), които налагат икономически санкции, военно и транспортно ембарго на Либия. Условието за вдигане на санкциите на ООН е Либия да предаде на независим съд обвинените либийски граждани.

След дълги дипломатически преговори през 1999 Либия предава двамата обвиняеми на специален състав на Шотландския съд, който заседава в Холандия в сгради на бивша американска военна база, превърнати за случая в съдебна зала.
На 31 януари 2001 г. Шотландският съд признава за виновен по всички обвинения Абдел Базет Али Мохамед ал-Меграхи и оправдава Ал-Амин Халифа Фимах.
Меграхи е осъден на доживотен затвор. След произнасянето на присъдата към Либия е отправено искане да признае за причастността си към организирането на терористичен атентат и да изплати обезщетения на роднините на загиналите. Искането се поддържа от Съединените щати и Великобритания, чиито граждани са жертвите на експлозията. САЩ и Великобритания, като постоянни членове на Съвета за сигурност с право на вето, блокират окончателното вдигане на ембаргото над Либия.

В края на януари тази година осъденият Меграхи поиска преразглеждане на доживотната си присъда, като неговите адвокати се позоваха на нови факти и свидетелства. Шотландският съд прие да разгледа тези нови доказателства и се очаква след изслушване на свидетели до края на февруари да излезе с решение.
Успоредно с възобновяването на процеса, което според някои наблюдатели има реален шанс да оправдае Меграхи, в пресата проникнаха информации, че между САЩ и Великобритания от една страна и Либия от друга, текат преговори за вдигане на санкциите на ООН. Вестник Сънди Таймс съобщи дори и цифра за обезщетението, което Либия е готова да плати за всеки загинал- по 3 милиона английски лири.
Официалните източници във Вашингтон и Лондон отказаха коментар на съобщенията в пресата, но това не отменя факта, че в момента Либия е на крачка от уреждане на въпроса с атентата от Локърби.

Възможностите за това са две. Ако Шотландският съд намери, че в светлината на новите доказателства и свидетелства, виновността на Меграхи не може да се докаже, то Либия ще бъде оправдана за атентата над Локърби.

Другата възможност, която ще стане актуална едва след произнасяне на съда, е Либия да плати астрономическата сума за обещетение от общо 810 милиона лири и така да затвори главата Локърби.

Независимо от това какво ще стане в съда и при дипломатическите преговори, последното решение ще се вземе от Съвета за сигурност на ООН, в който България от началото на тази година е непостоянен член.

И нека напомним още един факт.

На последните заседания на либийския съд, благодарение на новите отношения, които има страната ни с ЕС след започване на преговорите за присъединяване, дойдоха като неофициални наблюдатели и европейските посланиците в Триполи. Тяхното присъствие ясно демонстрира, че Европа следи отблизо хода на процеса. Властите в Триполи не могат да не си дават сметка, че груби действия на съда няма да се погледнат с добро око в европейските столици, които по принцип подкрепят свалянето на санкциите над Либия. Едва ли някой в Триполи ще рискува усложняване на отношенията с ЕС точно сега.

Иначе казано - обстановката в света, позицията на България в Съвета за сигурност и въобще мястото на нашата страна в международната политика, са тези реалности, които наистина спомагат за подобряването на отношението на либийските власти към нашите медици.

Нормални са опитите да се нормализират - доколкото могат, двустранните отношения с една страна, която постепенно изплува от пълна изолация. Но посещенията на парламентаристи, писмата, посланията от внучки и други подобни действия постигат по-скоро вътрешен рейтинг и медийно присъствие в България.

Някой ден, тогава, когато всичко в Триполи завърши благополучно и мине време, което да охлади страстите и да махне клишетата, историята за медиците ще се разказва като учебникарски пример, в който държавният избор на стратегически съюзници е донесъл конкретна полза на конкретни български граждани, изпаднали в конкретна беда.

Дано това стане по-скоро.