Меркел каза на Ердоган, че за Германия е важно турската икономика да е силна

Турският президент търси подкрепа в Европа заради конфликта си със САЩ

Меркел каза на Ердоган, че за Германия е важно турската икономика да е силна

За Германия е важно турската икономика да е силна, заяви днес германският канцлер Ангела Меркел по време на телефонен разговор с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, предадоха световните агенции и турските медии.

Президентът Ердоган и канцлерът Меркел обсъдиха двустранните отношения, ситуацията в Сирия и други регионални въпроси. Те също така обсъдиха планираната за края на септември среща на двамата лидери в Берлин, каза източник от турското президентство.

По време на разговорите Меркел е подчертала, че "силната икономика на Турция е важна за Германия", посочи източникът.

Двамата лидери са обсъдили още планове за среща идните дни на турския министър на финансите Берат Албайрак с министрите на икономиката и на финансите на Германия, информира турската телевизия НТВ.

По-рано в сряда говорителят на турския президент заяви, че очаква да бъдат решени проблемите със САЩ, довели до крах на турската лира, но Вашингтон трябва да спре да се меси в турското правосъдие, предаде Анадолската агенция. Ибрахим Клин каза на пресконференция, че Ердоган ще разговаря с Меркел, а ден след това с френския президент Емонюел Макрон, за текущия конфликт между Турция и САЩ.

Говорителят уточни, че инициативата за разговорите дошла от лидерите на Германия и Франция.

"Тези контакти са ясна индикация за нарастващата реакция срещу администрацията на Тръмп", добави той и отбеляза, че разговорите със САЩ ще продължат, ако американците "покажат конструктивна позиция".

Калин също така каза, че Турция ще упражни правата си, ако САЩ не ѝ доставят договорените изтребители F-35.

Той увери, че лирата, която в сряда продължи да наваксва спада си спрямо американския долар, ще продължи да се възстановява.

Калин съобщи още, че Еирдоган ще се види по-късно през деня с емира на Катар Тамим бин Хамид ал-Тани, чиято визита се разглежда като "ясна подкрепа" на катарското правителство към Турция в спора ѝ със САЩ.

Конфликтът между Анкара и Вашингтон възникна заради отказа на турските власти да освободят задържания американски пастор Андрю Брансън, обвинен в съпричастност към опита за преврат през юли 2016 г.

В сряда турски съд отхвърли поредния иск на пастора за освобождаването му от домашен арест и за премахване на наложената му забрана да напуска страната, но по-висша съдебна инстанция предстои да се произнесе по иска до края на седмицата, заяви пред Ройтерс адвокатът на Брансън.

Белият дом съобщи в сряда, че президентът Доналд Тръмп е силно разочарован от това, че пастор Бранън не е бил освободен, както и че други американски граждани и дипломатически служители също не са освободени, предаде Ройтрес.

Пасторът, духовен водач на малка протестантска църква в егейския град Измир, бе преместен под домашен арест миналия месец, след като прекара близо две години в затвора, но фактът, че не бе напълно освободен, само повиши напрежението.

Според турските власти Брансън, който живее в Турция от две десетилетия, е помагал на поддръжниците на намиращия се в САЩ турски проповедник Фетуллах Гюлен, когото Анкара обвинява, че е организирал неуспешния преврат срещу Ердоган през 2016 г.

Брансън освен това е обвинен, че подкрепя кюрдската партия ПКК, която е обявена за терористична организация в Турция и САЩ.

Отказът на турските власти да освободят пастора рязко засили напрежението между двете страни. В началото на август Вашингтон наложи икономически и политически санкции срещу натовския си съюзник Турция, което предизвика срив на турската национална валута, заплашваща да доведе до рецесия и дългова криза.

След като преди ден Ердоган обяви бойкот на американски технологични продукти като айфон, в сряда той повиши драстично митата на други американски стоки като ориз, тютюневи изделия, алкохол, въглища и козметика.

С указа, подписан от Ердоган, митата за внос на американски леки автомобили се удвояват до 120%, на алкохолните напитки до 140% и на тютюневите листа – до 60%.

Турция твърди, че това е реципрочна мярка в отговор на "умишлените икономически атаки" от страна на САЩ.

Ердоган обвини Америка, че води "икономическа война" като част от заговор срещу страната му.

Американското правителство обаче отхвърли всякаква отговорност за икономическите проблеми на Турция, като заяви, че те излизат извън обсега на наложените наскоро санкции, предаде ДПА.

Икономическите проблеми не започнаха, когато ние въведохме онези санкции спрямо две лица на 1 август тази година, посочи говорителката на Държавния департамент Хедър Науърт във вторник.

Според нея икономистите ще се съгласят, че това, което се случва в Турция, излиза далеч извън обсега на приложените в последно време от САЩ различни политики и механизми.

Ние ще продължим да призоваваме Турция да постъпи правилно и да освободи тези лица, каза говорителката на Белия дом Сара Сандърс пред репортери.

Американският шарже д'афер в Анкара Джефри Ховилиър посети във вторник Андрю Брънсън и призова делото срещу него и делата срещу други американци, задържани в Турция, да бъдат решени "незабавно" и "по справедлив и прозрачен начин".

Сандърс каза, че няма политическа декларация в отговор на призива на турския президент Реджеп Тайип Ердоган за бойкот на американски електронни изделия като например Айфон. Тя посочи обаче, че съветникът на Белия дом за националната сигурност Джон Болтън се е срещнал в понеделник с турския посланик в САЩ и е изразил безпокойството си по този повод.

Още по темата
Още от Свят

Защо Иван Гешев бе номиниран за главен прокурор?