Обещаните от Катар 15 млрд. долара купуват време, но не решават проблемите на Турция

Обещаните от Катар 15 млрд. долара купуват време, но не решават проблемите на Турция

Турският президент Реджеп Ердоган предприе стъпки за сближаване с Европа и близкоизточните си съюзници с цел да разхлаби натиска върху турската лира, докато отношения между Турция и САЩ продължават да се влошават.

Турският финансов министър Берат Албайрак, който е зет на Ердоган, разговаря в четвъртък с чуждестранни инвеститори, докато самият президент проведе телефонен разговор с френския си колега Еманюел Макрон, след като преди ден имаше такъв с канцлера на Германия Ангела Меркел.

Междувременно курсът на турската лира се повиши с 1.8% и в следобедните часове един долар се търгуваше за 5.8381 лири, след като предишната вечер Катар обяви, че ще инвестира 15 млрд. долара в турската икономика. Емирът на Катар, който е сред най-близките съюзници на Ердоган и беше на посещение в Анкара, обеща, че страната му ще окаже помощ на "братята в Турция".

Повишението на лирата се случи въпреки заявлението на Белия дом, новите мита върху турския внос ще останат, независимо дали Турция ще освободи или не задържания там американски пастор Андрю Брансън. За повишението на лирата съдействаха и мерките на Турската централна банка.

"Най-големият проблем за пазарите е тази постоянна политизация на икономиката и финансовите теми", коментират анализатори пред Блумбърг.

Стъпките на Ердоган спрямо Европа предполагат, че той е готов да подобри връзките, обтегнати след многобройни дипломатически сблъсъци – миналата година например той обвини правителството на Меркел, че използва "нацистки методи".

Обещанието на Катар да инвестира 15 млрд долара в Турция пък може да се разглежда като отплата за това, че Ердоган подкрепи богатата на петрол страна срещу бойкота на Саудитска Арабия, подкрепен от Доналд Тръмп.

Катар заяви, че финансовият пакет за Турция ще е под формата на "проекти, инвестиции и депозити", но повече подробности не се съобщават.

Казусът със задържания пастор в момента доминира стратегията на Тръмп спрямо натовския му съюзник Турция, дори и след като сривът на лирата разклати валутните пазари. Брансън е обвинен за съучастие към неуспешния опит за преврат в Турция през 2016 г. и е под домашен арест без право да напуска страната. В сряда турски съд отхвърли молбата му за освобождаване, но по-горна съдебна инстанция трябва да се произнесе по-късно тази седмица. САЩ обявиха, че няма да преговарят с Турция, докато пасторът не бъде освободен.

Ердоган обяви, че конфликтът със САЩ кара страната му да кове други съюзи. Малко след това турското правителство съобщи, че няма да подкрепи американските санкции срещу Иран, който е сред ключовите петролни доставчици на Турция.

Инвеститори и анализатори твърдят, че подкрепа на страни като Катар ще помогне на Турция да купи време, но няма да снеме необходимостта от политически действия, които да удържат двуцифрената инфлация и размера на огромния дълг в чужда валута. Ето защо разговорът на турския финансов министър с инвеститори бе очакван с голям интерес.

Бих искал да чуя по-съществен фискален план, коментира в четвъртък пред Блумбърг тв Естер Лоу, мениджър в Amundi SA. "Ще има ли някакви фискални правила? Как те ще бъдат постигнати", запита той, поставяйки и въпроса за удържането на бюджетния дефицит, но без това да компрометира прекалено много растежа.

Усилията на Турция да гради политически съюзи вървят в тандем със стъпките на властите за подкрепа на банковата система и ограничаване на късите продажби на лири.

Ехсан Коман, стратег от MUFG Bank, заяви, че очакванията му са облекчаването на валутната криза да трае кратко, а централната банка ще бъде принудена да повиши цената на кредитите, за да възстанови доверието.

Мнозина икономисти смятаха, че сриването на турската лира в последните седмици ще накара Турция да се обърне към МВФ, но досега това не се е случило.

В същото време МВФ смята, че в "светлината на пазарната нестабилност, турските власти е необходимо да покажат нагласата си за провеждане на прозрачна икономическа политика за съхраняване на макроикономическата стабилност и съкращаване на дисбаланса, а също така да се осигури пълна оперативна независимост на централната банка, за да изпълнява тя функциите си по обезпечаване на финансовата стабилност".

Словесните интервенции на финансовите власти в Турция непрекъснато се сблъскват с изявленията на президента и правителството по парично-кредитната политика. Инфлационните очаквания в страната са високи, а политиката на регулатора е нестабилна.

Според някои експерти скритият конфликт между Турция и МВФ е причина за това Анкара да предпочете да търси помощ от свои съюзници в региона, а не от международна финансова институция. "Това е част от стратегията на турското правителство, което избягва помощ от МВФ и търси алтернативни варианти за подкрепа отвън", коментира пред Скай нюз главният икономически съветник на Allianz Мохамед Ериан.

Още по темата
Още от Бизнес