Турция търси "нови съюзници", за да се измъкне от кризата

Реджеп Тайип Ердоган неведнъж е доказвал волята си да отстъпва в дипломатически спорове, когато обстоятелствата изискват това. Когато конфликтът му с Доналд Тръмп се засили в последните седмици - с опустошителни последици за турската лира - много анализатори бяха убедени, че икономическата необходимост отново ще накара Ердоган да блесне с прагматизъм. Неговата продължаваща съпротива обаче засилва опасенията, че този път може да бъде различно, пише "Файненшъл таймс" в анализ на ситуацията в Турция.

Дори след болезнената седмица, в която турската национална валута загуби една пета от стойността си спрямо долара, засилвайки натиска върху турските компании и банки, Ердоган остана непреклонен. Цитирайки турския национален поет Назим Хикмет, в неделя той заяви пред представители на управляващата партия в Трабзон, че "тази страна е наша" и няма да се "огъне" пред чуждия враг.

Някои наблюдатели смятаха, че тъй като Турция трябва да привлича над 200 млрд. долара чуждо финансиране годишно, за да държи икономиката си на повърхността, Ердоган няма да има друг избор, освен в крайна сметка да отстъпи пред искането на Тръмп за освобождаване на американския пастор от затвора, както и да обяви пакет от мерки, които да обнадеждят инвеститорите.

Турският президент обаче може да се опита да се обърне за подкрепа към Русия, Катар или Китай, с което още повече да разхлаби отслабналите вече връзки със стратегически важните съюзници от НАТО и Запада.

В петък той публикува изявление в "Ню Йорк таймс", с което предупреди Вашингтон, че трябва да спре да гледа на Турция като на незначителен партньор и "да приеме факта, че Турция има алтернативи".

В неделя Ердоган каза: "Нашият отговор на човека, което започна търговска война срещу целия свят, включително нашата страна, е да се отправим към нови пазари, нови сътрудничества и нови съюзи".

Атилла Йесилада, консултант от базираната в Истанбул компания GlobalSource Partners, коментира, че дръзките думи на Ердоган означават, че той търси други варианти. "Мисля, че той е говорил с Путин, който може да му е обещал някакви заеми. Това е моя спекулация...Той е безразсъден, но не и луд. Затова допускам, че той има основателни очаквания да получи някакъв кеш от някъде", коментира Йесилада пред "Файненшъл таймс".

Напрежението между Турция и Запада ескалира през последните години, след като Ердоган, чиято управляваща партия дойде на власт през 2002 г., е критикуван за нарастващ авторитаризъм. На фона на конфликтите със САЩ и страните от ЕС, Турция засили сътрудничеството си с Русия. Решението на Анкара да закупи руски зенитни комплекси С-400 станаха основен източник на раздразнението на Вашингтон.

Руският външен министър Сергей Лавров започва в понеделник двудневна визита в Турция. Руското външно министерство съобщи, че разговорите ще са фокусирани върху конфликта в Сирия и нестабилността в региона, но също и задълбочаване на икономическите отношения между двете страни.

Турция освен това ухажва Китай. Часове след като миналия месец Тръмп заплаши Турция с "огромни санкции", турският финансов министър Берат Албайрак, който е зет на Ердоган, обяви, че Промишлено-търговската банка на Китай ще предостави кредитен пакет от 3.6 млрд. долара за енергийния и транспортния сектор.

Друга опция е Катар. Турция става все по-важен съюзник на богатата държава от Залива, където има военна база и с която засили икономическите си връзки, след като Саудитска Арабия и още три други арабски страни ѝ наложиха ембарго миналата година.

"Турция е близък и доверен съюзник", заяви катарското правителство в неделя. "Ние имаме пълно доверие в силата на турската икономика и нашите инвестиции в Турция ще продължат нормално. Не сме получили никакви искания за помощ от турското правителство към този момент", се казва в изявлението.

Банкер от региона, цитиран от "Файненшъл таймс", казва, че според него Катар ще е сред първите страни, към които Турция ще се обърне за помощ.

Заради ембаргото обаче Катар е обременен от свои финансови проблеми, а и ще му е трудно да заеме страната на Анкара в спора ѝ със САЩ. В Катар е разположена една от най-големите американски военни бази в региона, освен това страната се опитва да спечели подкрепата на Америка в спора с регионалните си противници.

Анализаторът от BlueBay Asset Management Тимъти Еш се съмнява, че Турция може да намери необходимата ѝ помощ от незападни страни. "Турците се нуждаят от десетки милиарди долари. Ако имаха програма с МФВ, вероятно ще става дума за 20-40 млрд. долара", казва Еш.

Русия, продължава той, има свои собствени проблеми със санкциите на САЩ, докато Китай ще внимава да не ядосва американците, а Катар няма да е в състояние да предостави достатъчно помощ сам.

Някои анализатори се опасяват, че дори Ердоган да отстъпи, този скандал вече е нанесъл дълготрайни вреди на отношенията на Запада с държавата, която свързва Европа и Близкия Изток, в която се намира най-голямата американска военновъздушна база и която е дала подслон на 3.5 млн. сирийски бежанци.

Грубата дипломация на Тръмп ще тласне Турция в обятията на руснаците, казва високопоставен западен дипломат: "Ердоган ще търси други съюзници. Ще се появят геополитически съюзи, които няма да ни харесат."