Меркел в България: какво се крие зад дипломатическия параван?

Меркел в България: какво се крие зад дипломатическия параван?
В понеделник и вторник германската канцлерка Ангела Меркел е на посещение в България и Румъния. Какво я води точно сега в тези две страни?

Възможните отговори се вписват в няколко категории:

Официално-протоколни: Политиците и дипломатите веднага ще ви кажат, че посещението е по покана на Бойко Борисов (който напоследък често-често отскача до Германия). Че се планира отдавна, че е в интерес на двустранните отношения и на общите европейски цели. Сигурно ще стане дума за традиционно добрите исторически връзки, за разцвета на икономическите и културни отношения, за петстотинте хиляди германски туристи в България, за ролята на София в региона, за почетната докторска титла, която ще получи канцлерката.

Тупане по гърдите

Български - пропагандни и за самочувствие: Силовото поле около българския министър-председател положително за пореден път ще излъчи съобщения за отличните лични отношения между Борисов и Меркел, за взаимните политически чувства между ГЕРБ и ХДС и за България като ключов европейски играч, от когото едва ли не зависят бъдещите резширявания на ЕС с балкански държави, включително и Турция. А, да не забравяме премиерските гръмотевици срещу Е.ОН и "Сименс".

Германски - предполагаеми: "Да видим какво става с борбата срещу корупцията и престъпността в двете нови еврочленки, да обсъдим шенгенските им амбиции, да се осведомим и за проблема с ромите, който предизвика толкова много европейски сътресения. А, и да отворим дума за сигурността на германските инвестиции в България.”

Зад въпроса "Защо Ангела Меркел лети до София и Букурещ?” се провиждат обаче и вътрешнополитическите проблеми на канцлерката. Дали пък и тя - както мнозина други лидери с нейния премиерски стаж - не търси все повече убежище във външната политика, особено по време, когато в Германия, в собствената ѝ партия и в управляващата коалиция ври и кипи от проблеми?

Никак не ѝ е лесно

Бурната дискусия около мястото на исляма в Германия, растящата вътрешнопартийна опозиция срещу центристкия курс на Меркел, непрекъснатите конфликти с коалиционните партньори от Свободната демократическа партия - всичко изброено (че и още!) наистина изисква денонощните бдителност, присъствие и видимост на Ангела Меркел на вътрешнополитическата сцена. Разбира се, това не означава, че трябва да занемари външнополитическите си ангажименти - но може би като опитен тактик тя ще търси такива приоритети навън, които биха ѝ помогнали вътре?

Така отговорът на въпроса в началото постепенно придобива контури. Сравнително кратката история на България и Румъния като еврочленки едва ли може да се обяви за приказен успех. Няма защо да изброявам познатите хронични недъзи на двете страни - от корупцията до тежкото положение на ромите. (Ромите, които едва не скараха Меркел със Саркози наскоро...)

Като един от най-влиятелните европейски лидери Ангела Меркел без съмнение възнамерява да говори в прав текст по тези проблеми с домакините си в София и Букурещ. Още повече, че съседни страни като Хърватия (най-бързо), Сърбия и Македония (по-бавно) и Турция (дали изобщо?) очакват приемане в ЕС, а лошият опит с България и Румъния настройва скептично не само Брюксел, не само политиците в страните членки, но и общественото мнение сред близо 500-те милиона европейци.

Дано я послушат...

Икономическата криза засегна изключително тежко Румъния, която на косъм избегна банкрута, а България пък е сред страните, които най-бавно се възстановяват от удара. Разклатената държавност, безпаричието, хаосът в правосъдие, здравеопазване и образование - това са все фактори, които потенциално застрашават цялата общност на европейските държави. Да не говорим, че с присъединяването си към Шенген, което се очаква идната пролет, България и Румъния вече няма да подлежат дори на сегашната минимална карантина.

Така че - независимо какво ще пише в официалните съобщения за печата след визитата - Ангела Меркел със сигурност ще постави всички тези неприятни въпроси на своите домакини в София и Букурещ. Да, като лидер на една от равноправните държави в това обединение тя не може да раздава ултиматуми или да заплашва със санкции. Но като политик със собствена европейска тежест, който освен това има сетива за обществените трептения в посткомунистическите общества, тя навярно ще успее (поне в България) да насочи своите събеседници към по-активна и европейски по-адекватна политика. Дано!

Споделяне

Още по темата

Още от Свят

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?