Меркеловата Европа: хора на канцлера управляват Брюксел

Ангела Меркел

В Брюксел германците се отърсиха от следвоенната си сдържаност и вече не се извиняват за това, че решават бъдещето на Европа като заемат ключови постове в институциите на Европейския съюз и енергично прокарват търговските интереси на Берлин.

В момент, когато Ангела Меркел съставя ново коалиционно правителство след трети пореден изборен триумф, консервативната канцлерка може да надгради и усилията, полагани още от първия ѝ мандат през 2005 г., в резултат на които нарастна не само броят на германците на висши позиции в Брюксел, но и степента, в която те отговарят пред Берлин.

Останалите 27 партньори в ЕС едва ли могат да отрекат, че гласът на държавата, в която живее всеки шести европейски гражданин и която произвежда една пета от общото промишлено производство на блока, трябва да се чува. Новият стремеж на Берлин да се налага, подпомогнат от разширяващата се икономическа пропаст между него и затруднените му съюзници обаче предизвиква мърморене, макар че има малко признаци за сериозно предизвикателство, което да е в състояние да отслаби хватката на Меркел в Брюксел.

За германци като Херберт Ройл, лидер на християндемократите на канцлерката в Европейския парламент, това влияние е естествено развитие в историята на една нация, която задълго поставяше богатството си в услуга на един Европейски съюз с френски акцент в замяна на осигурената по този начин политическа реабилитация след Хитлер.

"Една държава, която не беше държава, а винаги беше до известна степен под контрола на съюзниците. . . трябваше да е много внимателна", казва Ройл. "Но да поемаш отговорност не означава, че трябва просто да стоиш в ъгъла и да се извиняваш - това не е достатъчно."

Оказа се, че поемането на отговорност означава наред с други неща и заемането на някои от най-влиятелните, макар и не най-видими позиции в Брюксел. Имена като Уве Корзепиус, Йоханес Лайтенбергер и Клаус Веле не са никак популярни. Но заедно с още няколко десетки германци на високи позиции, тези хора имат голямо влияние върху политиката на ЕС.

53-годишният някогашен съветник на Меркел по европейските въпроси Корзепиус е генерален секретар на Европейския съвет. За част от 3-те хиляди негови подчинени той е човекът, който отряза достъпа им до Фейсбук и туристическите уебсайтове, за да ги накара да работят по-усърдно. Но истинската му власт е в това, че насочва дневния ред и юридическата служба, които задават тона на срещите на правителствата на ЕС.

49-годишният Лайтенбергер е началник на кабинета на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, който контролира търговията и други политики на ЕС. А Веле, който също е на 49 години, е генерален секретар на демократично избрания Европейски парламент и е известен в някои среди като "принцът на Мрака" заради влиянието, които има върху законодателната власт в ЕС. Веле освен това работи за по-тясната координация сред германците в столицата на ЕС като донякъде прави това чрез кръга "Женвал" - дискретен форум на Меркеловия Християндемократически съюз в Брюксел.

Новото поколение германски лидери - които са прекалено млади, за да си спомнят нацизма - започна да настоява за по-силен глас в Брюксел по времето на левоцентристкия предшественик на Меркел Герхард Шрьодер. Външният министър от ГСДП от времето на първата голяма коалиция на Меркел Франк-Валтер Щайнмайер създаде програма, която да подготвя германците за спечелване на конкурсите за длъжности в ЕС.

Вероятната нова коалиция между левите и десните в Берлин може допълнително да консолидира единния германски подход към европейските дела. "По-нататъшното подобряване на личностното присъствие на Германия в европейските институции е много важно за правителството", каза говорител на германското външно министерство. "Целта е Германия като най-голямата държава в ЕС да бъде представена по подобаващ начин на всички нива в европейските институции."

Самите данни за разпределението на длъжностите в ЕС не дава пълна картина. Според изчисленията на Берлин около 10 процента от висшите служители на ЕК и подобен дял от висшите дипломати в дирекцията за външна политика на ЕС са германци. Германците предствляват 16 процента от 507-милионното население на блока.

Но ако се фокусираме на качествено влиятелните позиции, за които ламтят големите сили Франция, Великобритания и Италия, германското влияние се вижда по-ясно. Европейски и германски длъжностни лица освен това смятат, че то очевидно нараства. А дипломатите на Берлин не се старят да скрият, че целта им е да се възползват от предстоящата вълна от пенсиониране по върховете на ЕС.

Вътрешен доклад на ЕК, с който Ройтерс е запознат, показва, че в тази институция вече има 45 германци на високи позиции – на ниво директор на дирекция или нагоре - което е повече от бройката на Франция и много над тези на Италия или Великобритания, всяка от които разполага с под 30 души на високи постове в Комисията.

Германия се е фокусирала върху области, където ЕК има най-много правомощия като икономическите въпроси, прилагането на антимонополното законодателство и други регулаторни дирекции. Правителствените стратези в Берлин, които наблюдават напредъка на най-талантливите си хора, освен това са идентифицирали "приятелски настроени към Германия" граждани на други страни, които си струва да бъдат подкрепени за определени позиции - подкрепят се кандидати, които, например, са следвали в германски университети.

За холандците, например, се смята, че са наясно с германския модел на икономика. Холандецът Йерун Дейселблум е председате на финансовите министри от еврогрупата, която определя политиката за единната валута, управлявана от базираната във Франкфурт Европейска централна банка.

Макар че германците са удовлетворени, сред съседите им – все още предпазливи след цяло столетие, в което Берлин беше заплаха за тях - има раздразнение от тенденцията да се говори снизходително с тези, които не са толкова икономически успешни. "Има я тази германска гледна точка, че ако всички бяхме германци и толкова практични като германците, всичко щеше да се получава по-добре", коментира в личен разговор високопоставено френско длъжностно лице. Според някои това може да даде откат като предизвика съпротива, която би могла да предизвика застой в политиките на ЕС.

"Германия казва "Ние се справяме най-добре, следователно сме най-добрите", казва Даниел Кон-Бендит, политически ветеран в Германия и във Франция и съпредседател на групата на зелените в Европейския парламент. "Това може да има негативни последици. Възприемайки този подход, Германия слага спирачки на Европа." За Кон-Бендит, който е роден във Франция, след като родителите му евреи избягват от нацистка Германия, съсредоточаването на Берлин върху собствената му експортно ориентирана икономика отслабва по-голямата европейска амбиция за широко глобално влияние.

"Германският подход е, че те не искат да се занимават със света", казва Кон-Бендит. "Националните икономически интереси са пределът на тяхното мислене. Германия иска да бъде икономически лидер, а във външната политика да бъде като Люксембург."

Дифузната структура на Европейския съюз все пак дава поле за изява на останалите 27 държави да противостоят на германската икономическа стратегия. Но това не е достатъчно за евродепутата Найджъл Фараж. Неговата Партия на независимостта на Обединеното кралство иска Великобритания, която е все още извън еврозоната, да се изтегли напълно от Европейския съюз, икономиката на който според Фараж гарантира, че решенията ще се вземат в Берлин. "Независимо дали Великобритания е вън или вътре", казва Фараж, "определянето на икономическата политика в еврозоната ще бъде доминирано от Германия."

По БТА

Споделяне
Още от Европа