Между “институционализирано насилие” и липса на “респект към органите на реда”

Публикуваме две политически оценки за действията на полицията и вътрешния министър Румен Петков при “овладяването” на протестите през изтеклите дни. Първото мнение е на депутата от опозиционната ДСБ Николай Михайлов, а второто, на Огнян Герджиков от НДСВ, която е член на управляващата коалиция. Двамата се изказаха в предаването “Неделя 150” на БНР с водещ Лили Маринкова.

Д-р Николай Михайлов, депутат от ДСБ:

“Аз ще кажа, че това полицейско насилие в град Гълъбово...е насилие от поредица институционализирани насилия, които наблюдаваме през прехода, но в мандата на този министър особено, доколкото те не са случайни и не са свързани с някаква импровизация на частно лице в тези служби, колкото с една иронично-стройна доктрина за действия на ръба на закона и един до голяма степен нелеп, но свързан със стари инстинкти, модел на възстановяване на държавността. Нещо, на което господин Петков особено държи...Арбитраж на такъв тип поведение, свързано с “възстановяване на държавността”, вероятно ще бъде Страсбург.

Има една позивна... от министър Петков, тези момчета от службите на полицейско равнище да бъдат спокойни, защото той е зад тях. Той особено настоява да бъде зад тях. Вижте какво се случи с убийството на Ангел Димитров-Чората. Веднага бяха зад тези, които днес са обвинени в предумишлено убийство. Веднага Военна прокуратура сне всякакво подозрение, всякакво обвинение срещу тези момчета. Има една реакция институционализирана на прикриване на престъплението от името на правоохранителните органи. Това е извънредно много тревожещо. Това ще създаде и създава проблем на страната, да не говорим, че дълбоко разочарова българското гражданство и не решава никакъв въпрос, най-малко социалните въпроси, които са повод за тези спонтанни реакции.

....

Очевидно има една особена свързаност на този министър с неговото силово ведомство в момента на силата, която деградира до насилие.

....

Господин Петков ...няма особен вкус към това да се отчита. Неговите реакции всеки път, когато бъде питан, анкетиран, защо се действа така, а не иначе, са много лаконични, по някакъв начин надменни, бих казал, твърде формални, когато става дума за парламентарен контрол...Сякаш тази институция и този тип институции, които днес коментираме с тревога, са изначално априори скрити от това, което се нарича граждански контрол. Това е много опасно, защото представлява един латентен, скрит рецидив на тоталитарни навици.”

Проф. Огнян Герджиков (НДСВ), председател на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията:

“...От това, което аз знам, трудно мога да се съглася, че има едно действително полицейско насилие. Напротив, това, което виждам, е, че у нас все още няма достатъчен респект към органите на реда - нещо, което не е присъщо на една правова държава. Органите на реда трябва да се уважават и техните нареждания трябва да се изпълняват. 

Вие не гледате ли телевизия, проф. Герджиков?

Значи, невинаги гледам телевизия. За това, което. . .

А арестуваните млади хора не ги ли видяхте, които ги натикват в камиона?

Това, което съм видял, аз говоря за това, което съм видял. Значи това, което не съм видял аз, не мога да коментирам. Но това, което съм видял, откъслечно, непълно, нали, трудно мога да приема тази теза. Разбира се, може би ако съм запознат с фактологията изцяло, ще имам малко по-различно разбиране, но казвам това, което коментирам, това, което знам.

А сцените със сълзотворния газ и с кръвта, грубостта, меко казано, насилието там с миньорите, не го ли видяхте по телевизията?

Значи вижте, когато нещо е забранено и някой прави напук на забраната демонстрации, аз не смятам, че органите на реда трябва да седят като, така, манекени и да наблюдават какво става, събитията.     

Разбира се, то има път, за да стигнат кръвта и сълзите, или оплакванията за тях до вас и сигурно това ще се случи със заведени дела или обжалвания. Или пък с дори осведомяването ви, че ще има поредни дела в Страсбург. Говорим за една възможна реакция, вие сте юрист, хуманист.

Аз и досега не съм срещал България да е съдена по такъв вид дела. Значи, разбира се, България много пъти е нарушавала права на човека и заслужено е бивала осъдена в Страсбург, но точно по такива случаи няма, поне аз не знам.

Може би от чисто психологическа гледна точка е добре да коментирате начина, по който полицията показва твърда ръка. Сигурно това е смисълът - да арестуваш млади хора, които очевидно правят първите си граждански опити да стъпят на почвата на политическото в България.

Аз ви казах моето разбиране по този въпрос. Смятам, че повече едва ли е необходимо.”